Послание за мира. Папата: всяка война е братоубийство
Бенедета Капели – Димитър Ганчев- Светла Чалъкова - Ватикана
Надеждата ни подтиква да тръгнем по пътя на мира, докато недоверието и страха увеличават „крехкостта на взаимоотношенията и опасността от насилието“. Оттук и призива на папа Франциск призовава да бъдем миротворци, отворени за диалога без да изключваме никого, нито да манипулираме, вървейки към едно екологично обръщане, което е „новия поглед над живота“. Много са аспектите, засегнати от папа Франциск в посланието, разделено на 5 глави, за 53-тия Световен ден на мира, посветен на тема „Мирът, като път на надежда: диалог, помирение и екологично обръщане“.
Надеждата ни дава крила за мира
Стремеж на човечеството, „обект на нашата надежда“, „скъпоценно благо“. По този начин Франциск очертава мира, цел към която да са насочени нашите усилия. „Надеждата - пише папата - е добродетелта, която ни задвижва, дава ни крила да продължим напред, дори когато препятствията са непреодолими“. Папата припомня „белезите на войната и конфликтите“, отпечатани „в паметта и в плътта“, които „продължават да нанасят удари, особено на най-бедните и най-слабите“. Травми, които са резултат от унижение, изключване, траур, несправедливост, както и систематична ярост срещу собствения си народ и семейство.
Братството е човешкото призвание
„Също цели нации – се чете в посланието – се борят да се освободят от веригите на експлоатацията и корупцията, които подхранват омраза и насилие“. Така мъжете и жените, децата и възрастните са лишени от достойнството, от физическия интегритет, от свободата, включително религиозната. Всяка война – пише папата – се открива като едно братоубийство, което разрушава самия проект на братството, вписано в призванието на човешкото семейство. Франциск пояснява причините на войната, която често се ражда от нетърпимостта за различието на другия и, която „подклажда желанието за притежание и господство“.
Извращение и злоупотреба с власт
Войната извира от сърцето на човека, замърсено от егоизъм, гордост и омраза към другите, „отрицателен образ“ и затова трябва да бъде заличен и изключен. Това е „извращение на отношенията, хегемонистични амбиции, злоупотреби с власт, страх от другите и от различното виждане като пречка“. Припомняйки казаното в Япония, Франциск подчертава, че „международният мир и стабилност са несъвместими с опитите да се изгражда върху страха от взаимно унищожаване или заплахата от тотално унищожение“, но възникват само от „глобална етика на солидарност и сътрудничество“.
Братството поражда диалог и доверие
„Недоверието и страха увеличават крехкостта на взаимоотношенията и опасността от насилие, в един порочен кръг, който не може да отведе до мирни отношения. В този смисъл, също ядреното обезоръжаване не може да създаде една илюзорна сигурност“. Но по кой път трябва да преминем, за да пречупим динамиката на недоверието?, се пита папата . „Трябва да преследваме пътя на истинското братство, основан на нашия общ произход от Бог и упражнявано в диалога и взаимното доверие. Желанието за мир е дълбоко вписано в човешкото сърце и не трябва да се примиряваме с нищо, което по-малко от това“.
Споменът за миналото в името на мирно бъдеще
„Паметта е хоризонтът на надеждата: много пъти в мрака на войните и конфликтите споменът дори за един малък жест на солидарност, може да вдъхнови смели и дори героични избори, може да даде нови енергии в движение и да запали нова надежда в хората и в общностите“. Ето защо Франциск припомня вълнуващата среща с Хибакуша, оцелелите от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, които и днес свидетелстват за ужаса на миналото, за да се гарантира и изгражда „по-справедливо и братско бъдеще“. Паметта е „коренът“ и „следата за настоящия и бъдещия избор на мира“.
Мирът е предизвикателство, което се ражда от сърцето
По този начин „отварянето и начертаването на пътя на мира е едно предизвикателство, е още по-сложно, защото интересите, заложени в отношенията между хора, общности и нации, са много и противоречиви“. Оттук апелът на папата към „моралното съзнание и личната и политическа воля“, защото мира се ражда от човешкото сърце, а политическата воля винаги трябва да бъде укрепвана, за даде началото на нови процеси, които помиряват и обединяват хората и общностите“.
Светът се нуждае от миротворци
Франциск образно посочва мира като сграда, която трябва да бъде изградена и като път, който трябва да изминем заедно, за да търсим общото благо, да удържим на дадената дума и се спазва правото. „Светът - обяснява папата - не се нуждае от празни думи, а от убедени свидетели, миротворци, открити за диалог, без изключване или манипулация“. Начинът да се осъществи това е срещата и диалога, ангажираността да се търси истината отвъд различните идеологии, като се утвърждава уважението към другия, "до степен да се разпознае в лицето на врага лицето на брата". Всичко това изисква търпение, която води към надежда, която е „по-силна от отмъщението“ и която може „да пробуди у хората способността за състрадание и творческа солидарност“. Затова Църквата, възпоменавайки Христос, участва в търсенето на справедлив ред, служейки на общото благо.
Да са разпознаем братя в прошката
Франциск съветва „да се изостави желанието за господство над другите“ и призовава да се научим да се гледаме взаимно като „хора, като чеда Божии, като братя“. Вървейки по този път може да се прекъсне „спиралата на отмъщението“ и да прегърнем пътя на надеждата. „Научавайки се да живеем в прошката, укрепва нашата способност да станем мъже и жени на мира“. Истинският мир преминава през една по-справедлива икономическа система, както подчерта Бенедикт ХVІ преди 10 години в своята Енциклика Caritas in veritate, призовавайки към форми на икономическа активност, „характеризирани от безвъзмездни дялове и общение“.
Екологичното обръщане, нов поглед към живота
Припомняйки своята енциклика „Лаудато си“ (“Laudato si”), папата призовава за екологично обръщане на фона на последиците от враждебността ни към другите, на липсата от респект към общия дом и на експлоатацията на природните ресурси, третирани единствено като полезни инструменти за днешната печалба, без да се зачитат местни общности, общото благо и природата". Пътят, предприет със Синода на Амазония, е стимул да се подновят „мирни отношения между човешката общност и земята, между настоящето и паметта, между опита и надеждите“. Това е път, който изисква слушане и съзерцание на Божия дар, който ни помага за срещата с другия, развивайки „общото благо на цялото човешко семейство“. „Екологичното обръщане за което апелираме - пише папата - ни води към нов поглед към живота, който включва щедростта на Твореца дарил ни Земята и който ни приканва да изпитаме радостта от споделянето“.
С надеждата се получава много
„Пътят на помирението – подчертава Франциск в последната глава от Посланието – изисква търпение и надежда. Ако не се надяваме не можем да постигнем мира. Необходимо е да вярваме в него, вдъхновявайки се от любовта на Бог за всеки един от нас: една освобождаваща, безгранична, безвъзмездна и неуморима любов“. Ето защо призива на папата е да преминем отвъд страха, извор на конфликти, укрепвайки културата на срещата, която е „възможност и дар на щедрата любов на Бог, за да живеем универсалното братство. Този път във вярващите е подкрепян от Тайнството на Помирението, което е изцелителния път срещу насилието на мислите, думите и делата срещу ближния и творението. След като получим прошката на свой ред тръгваме, за да я дадем на другите, ден след ден, превръщайки се все повече в „миротворци и защитници на мира“.
