Търси

Vatican News

Папата в Тайланд: католиците, мисионери на Божието милосърдие

В проповедта си на литургията, която предстоятелства на националния стадион на Банкок, папа Франциск призова тайландските католици да излязат по улиците, да станат ученици-мисионери, като първите евангелизатори, и да поканят на Господнята трапеза всички братя тай, които все още липсват на нея. Сред тях са децата и жените, изложени на проституцията и трафика на хора, младежите роби на дрогата, мигрантите лишени от дом и семейство, експлоатираните рибари и пренебрегнатите просяци.

Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Ватикана

Излезте с радост „за да споделите новия живот на Евангелието с всички членове на нашето семейство, които все още не познаваме“. Така папа Франциск се обърна, на испански език, към 30 хиляди вярващи тайландци, събрани на националния стадион в Банкок за първата литургия в „Земята на свободните“ и към 20-те хиляди, гледащи литургията чрез огромните екрани, поставени близо до стадиона. Проповедта на папата бе постоянен призив към 400-те хиляди тайландски католици да станат ученици-мисионери, решени да бъдат „жива част от семейството на Господ“ и следователно „да споделят както направи Той с братята, които все още не познават милосърдната и изцеляваща прегръдка на Бог Отец, който ни прави семейство“.

Семенцето, хвърлено преди 450 години от двама мисионери

На литургията, акомпанирана от песнопенията на междурелигиозен хор, папа Франциск припомни голямото евангелизаторско дело на първите мисионери, дошли в Кралство Сиам, португалските доменикаци Жеронимо да Крус и Себастиао да Канто, убити през 1569 г., точно преди 450 години. „Само двама мисионери – припомни Франциск – намериха смелостта да  хвърлят семенцата, които днес растат и поникват в разнообразието от апостолически инициативи, които допринесоха за живота на нацията“. Един век по-късно, през 1669, бива създаден Апостолическия викариат на Сиам, и именно в тази 350-та годишнина се помества и апостолическата визита на папата в страната.

„Този юбилей не е носталгия по миналото, а огън на надежда, защото, в настоящето и ние да можем да отговорим със същата решителност, сила и доверие. Това е празнична и благодарствена памет, която ни помага да излезем с радост, за да споделим новия живот, идващ от Евангелието, с всички членове на нашето семейство, които все още не познаваме“.

Евангелието е безплатно право за онзи, който иска да слуша

В деня в който Църквата чества Въведение Богородично, папата коментира Евангелието според Матей, в което срещаме въпроса зададен от Исус към народа: „Коя е моята майка и кои са моите братя?“. Отговорът на Исус е изненадващ: „Всеки, който изпълнява волята на моя Небесен отец, той за мен е брат, сестра и майка“. Така Христос – коментира папата – „прекъсва всяко прекомерно искане на онзи, който смята че може да се хвали с преференциални права над Него. Евангелието е покана и безплатно право за всички, които искат да слушат“.

Въпросите на Исус подтикват учениците да тръгнат на път

„Въпросите на Учителя – поясни папата – се опитват да поставят в криза, за разтърсят и да приканят учениците да тръгнат на път, за да открият онази истина, способна да дари и породи живота. Неговите въпроси искат винаги да обновяват нашия живот и този на нашата общност с една несравнима радост“. Това е същото, което се случва и на първите мисионери: слушайки Словото на Господ, и опитвайки се да отговорят на неговите искания те видяха, че принадлежаха на едно много по-голямо семейство от това породено от кръвните връзки, културата, религията или принадлежността към една определена група“.

Без тази среща Църквата нямаше да има тай усмивката

Така – продължи папата – „те тръгнаха на път, за да търсят членовете на това свое семейство,които все още не познаваха. Излязоха, за да търсят техните лица, тези на много майки и братя тай, които липсваха на тяхната неделна трапеза. Но не само за това – уточни папата, цитирайки Втория ватикански събор – „а за всичко онова, което можеха да им предложат и за всичко онова, от което те имаха нужда да получат, за да укрепват във вярата и в разбирането на Писанията. Без тази среща, на Християнството щеше да липсва вашето лице, щяха да липсват песните и танците, които олицетворяват тай усмивката“.

Ученикът-мисионер не е наемник на вярата, нито агитатор на прозелити, а е просяк, който признава, че му липсват братята, сестрите и майките, с които да чества и празнува неотменимия дар на помирението, който Исус дарява на всички нас: трапезата е готова, излезте, за да търсите всички онези, които срещата по улиците.

Не се страхувайте да седнете на трапезата с грешниците

Отговаряйки на този призив на Господ, ние му позволяваме – поясни папата, цитирайки Evangelium gaudium – да ни отведе отвъд нас самите, за да достигнем до нашата най-истинска същност. „Ние сме ученици-мисионери, когато, както Исус, не се страхуваме да седнем на трапезата с грешниците, за да ги уверим, че на трапезата на Отца и на творението има място отредено и за тях. Докосвайки се до онези, които са смятани за нечисти и позволявайки им да Го докоснат, Исус им помогна да разберат близостта на Бог, дори, да разберат, че тя са блажени“.

„Мисля си особено – каза папата – за онези малки момчета и момичета, за жените, които са изложени на проституцията и на трафика на хора, обезобразени в тяхното истинско достойнство; за онези младежи, роби на дрогата и на липсата на смисъл в живота, които затъмняват техния поглед и изгарят техните мечти; мисля си за мигрантите, лишени от техния дом и семейства, както и много други като тях, които се чувстват забравени, осиротели, изоставени“.

Нека не лишаваме нашите общности от лика на последните

„Всички те – продължи папата, цитирайки отново Evangelii Gaudium – са оставени без силата, светлината и утехата на приятелството на Исус Христос, без общността на вярата, която да ги приеме, без хоризонт за смисъл и живот“.

„Мисля си също – каза още папата – за експлоатираните рибари, за пренебрегнатите просяци. Те са част от нашето семейство, те са нашите майки и братя; нека не лишаваме нашите общности от техните лица, от техните рани, от техните усмивки, от техния живот; нека не лишаваме техните рани от милосърдния елей на Божията любов“.

„Ученикът-мисионер знае, че евангелизацията не трупането на повече привърженици, нито показването на сила, а отварянето на вратите, за да се живее и споделя милосърдната и изцеляваща прегръдка на Бог Отец, който ни прави семейство“.

Срещнете онзи, който все още липсва на неделната трапеза

„Нека вървим напред по пътя – е финалния призив на папата към тайландските католиците – по стъпките на първите мисионери, за да срещнем, открием и разпознаем с радост всички лица на майки, бащи и братя, които Господ иска да ни дари, и които липсват на нашата неделна трапеза“.

21 Ноември 2019, 14:47