Търси

Vatican News

Папата: да подадем ръка на невярващите и на тези от другите религии

На генералната аудиенция папа Франциск призова да се отвори пролука между Евангелието и езическия свят, както направи свети Павел, който на атинския Ареопаг се вдъхнови от олтара, посветен на „непознатия бог“ и погледна на езическия свет с очите на вярата, а не с враждебност.

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

„Нека изградим мостове с онзи, който не вярва или има вяра различна от нашата“. Този бе силният призив на папа Франциск, отправен по време на традиционната генералната аудиенция за вярващите и поклонниците в Рим, която проведе на площад „Свети Петър“. За катехистичната си беседа, с която продължи цикъла от беседи посветени на Деянията на Апостолите, папа Франциск се позова отново на фигурата на свети Павел и неговото проповядване на атинския Ареопаг. Апостолът, пристигайки в Атина „се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли“ (Деян. 17, 16). Но това „въздействие“ с езичеството не плаши Павел, не го подтиква да избяга, а напротив го насърчава да създаде мостове за диалог с тази култура“.

„Павел решава да отиде в най-важните места на града: синагогата, площада, Ареопага, мястото на политическия и културен живот, не се затваря, а се среща с всички хора, юдеи, епикурейци, стоици и много други. Не гледа към Атина и езическия свят с враждебност, а с очите на вярата“.

Ето защо – насърчи папа Франциск – „нека и ние днес да изпросим от Светия Дух да ни научи да изграждаме мостове с културите, с онзи който не вярва или с онзи, който има верую различно от нашето. Трябва винаги да изграждаме мостове, да подадем ръка на другия, без агресия. Нека поискаме от Светия Дух способността деликатно да инкултурираме посланието на вярата, полагайки над онези, който не познават Христос един съзерцателен поглед, вдъхновен от любовта, която затопля дори и най-закоравелите сърца“.

Поведението на Павел – продължи папата – ни подтиква да се запитаме за това как ние гледаме на нашите градове: дали го правим с недоверие, презрение или с вярата, която разпознава чедата Божии сред анонимните тълпи от хора“.

„Павел избира погледът, който го подтиква да отвори пролука между Евангелието и езическия свят. В сърцето на една от най-известните институции в древния свят, Ареопага, той представя един изключителен пример за инкултурацията на посланието на вярата: възвестява Исус Христос на идолопоклонниците, и не го прави нападайки ги с думи, а превръщайки се в строител на мостове“.

Вдъхновявайки се от жертвеника в града, на който няма поставен никакъв образ, а само надпис „На непознатия бог“, Павел известява, че „Бог не се крие“: „Онова, прочее – казва Павел - на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Павел, започва своето проповядване, изхождайки от библейската вяра в Бог на откровението, за да стигне до изкуплението и последния съд, т.е. до присъщото за християнството послание, и показва диспропорцията между величието на Твореца, който винаги позволява да бъде търсен, за да може всеки да го намерен, и тази на храмовете, изградени от човека. Апостолът възвестява „Онзи, който човеците пренебрегват, въпреки че го познават“, каза папата, позовавайки се на думите на Бенедикт ХVІ, който казва, че Павел възвестява „Непознатият Познат“.

Накрая Павел призовава всички към обръщане, възвестявайки им Христовата смърт и възкресение. Но тук, неговата проповед, която държеше всички със затаен дъх, среща една „стена“, защото „смъртта и възкресението на Христос изглежда безумие и поражда присмех и подигравки“. Тогава Павел се отдалечава, защото опитът му се оказа неуспешен. Но сред множеството народ, някои се отварят за вярата, като Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар и други с тях. Така, накрая също в Атина Евангелието пуска своите корени и бива проповядвано на два гласа, този на един мъж и този на една жена.

06 Ноември 2019, 12:49