Cerca

Vatican News

Папата: Христос обръща сърцето ни, за да обичаме другите

На фигурата на Саул, бъдещия апостол Павел, папа Франциск посвети катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“. В откъса от Деянията на Апостолите, представен на хилядите присъстващи, се описва неговото изключително „въздействие“ с любовта на Христос и неговото обръщане.

Светла Чалъкова – Ватикана

Религията не трябва да се превръща в идеология, така както направи Саул, когато преследваше първите християни. На него „Възкръсналият показва, че е една само нещо с онези, които вярват в Него. Затова нараняването на един само член на Църквата, означава да се нарани самия Христос! Също онези, които са идеолози, защото искат „чистотата“ на Църквата, нараняват Христос!“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, на която подчерта, че „не трябва да се борим с хората, а със злото, което вдъхновява техните действия“. За беседата си папа Франциск се вдъхнови от откъса от Деянията на Апостолите, разказващ за Саул, който от гонител на християните се превръща в евангелизатор (Деян. 9, 3-6).

Смъртта на Стефан и гоненията на Саул

„От епизода с убийството на Стефан – каза папата пред 20-те хиляди вярващи и поклонници на площад „Свети Петър“ – се появява една фигура, която, до тази на Петър, е най-присъстващата и решаваща в Деянията на Апостолите: тази на един младеж, наречен Саул (Деян. 7, 58). Отначало, той е описан като такъв, който одобрява смъртта на Стефан и иска да унищожи Църквата (8,3); но след това се превръща в избрано средство от Бог, за да възвестява Евангелието на езичниците (Деян. 9,15; 22,21; 26,17). С разрешението на първосвещеника, Саул се превръща в гонител на християните. Всичко това той прави, защото си мисли, че така служи на Закона Господен. Лука казва, че Саул „диша заплахи и убийства срещу Господните ученици (9,1); у него бе диханието на смъртта, а не на живота“.

Борба със злото, което вдъхновява действията на хората

„Младият Саул – каза папата – е описан като непреклонен, т.е. такъв, който проявява нетърпимост към онези, които мислят различно от него, абсолютизира своята политическа или религиозна идентичност и свежда другия до потенциален враг, който трябва да бъде сломен. В Саул религията се превръща в идеология. Само след като бива преобразен от Христос, ще поучава, че истинската битка „не е срещу плътта или кръвта, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6, 12). Ще поучава, че не трябва да се борим срещу хората, а срещу злото, което вдъхновява техните действия. Гневното и конфликтно състояние на Саул приканва всеки един от нас да се запита: как живея моята вяра? Дали се притичвам на помощ на другите или съм срещу тях? Дали вярата в Бог, която изповядвам ме прави приятелски настроен или съм враждебен към онзи, който е различен от мен? А това на свой ред ме подтиква да се запитам: „Каква е моята религиозна вяра?“, каза папата.

Христос е едно цяло с онзи, който вярва в Него

В Деянията на Апостолите, Лука разказва, че докато Саул се опитва да изкорени християнската общност, Господ е по неговите следи, за да докосне сърцето му и да го обърне към себе си. Възкръсналият взима инициативата в ръцете си и се явява на Саул по пътя към Дамаск. Това е толкова важно събития, че е разказано три пъти в книгата на Деянията на Апостолите (9,3-19; 22,3-21; 26,4-23), един път от Лука и два пъти от устата на самия вече апостол Павел. Посредством бинома „светлина“ и „глас“, характерен за богоявленията, Възкръсналия се явява на Саул и му иска сметка за неговата братоубийствена ярост: „Саул, Саул, защо ме преследваш?“. Тук Възкръсналият показва, че е едно само нещо с онези, които вярват в Него: нараняването на един член от Църквата, означава да нараниш самия Христос! Също онези, които са идеолози, защото искат „чистотата“ на Църквата, нараняват Христос“, подчерта папата.

От смъртта към живота

Тогава, гласът казва на Саул: „Стани и влез в града и ще ти бъде казано, онова, което трябва да направиш“ (9,6) Един път на изправил се на крака обаче, Саул не вижда нищо, и от силен, авторитетен и независим човек, се превръща в слаб, нуждаещ се и зависим от другите. Светлината на Христос го заслепи и го направи сляп.

„Така – каза папа Франциск, цитирайки думите на почетния папа Бенедикт ХVІ – се появява външно, онова, което бе неговата вътрешна реалност, неговата слепота по отношение на истината, на светлината, която е Христос“. От това „тяло до тяло“ между Саул и Възкръсналия започва преобразяването, което показва „личната пасха на Саул“, неговото преминаване от смъртта към живота: онова, което преди бе слава, се превърна в „смет“, която трябва да се изхвърли, за да се придобие истинската печалба, която Христос и живота в Него (Фил. 3, 7-8).

Началото на един нов живот

Саул получава Кръщението, а за него Кръщението бележи, така както за всеки един от нас, началото на един нов живот и е придружено от един нов поглед над Бог, над себе си и над другите, които от врагове се превръщат в братя в Христа. Закоравялостта е сломена, сърцето тупти от една нова любов и новия човек веднага започва да възвестява Христос (Деян. 9,20). Ревността на заклетия гонител се превръща в ревност на състрадателния евангелизатор, чрез когото огъня на Христовото Евангелие се разпростира, пораждайки вярата в много сърца“.

Затова – каза накрая папата – „нека поискаме от Отца да ни научи да не се борим срещу хората, а срещу злото, което ги вдъхновява, не да бъдем едни срещу други, а да искаме да ги срещнем. Нека поискаме от Възкръсналия Господ да озари и обърне всички хора, които и днес преследват християните, вярвайки, че изпълняват волята на своя Бог“.

09 Октомври 2019, 12:41