Cerca

Vatican News
Апостолическа визита на папа Франциск в Мадагаскар Апостолическа визита на папа Франциск в Мадагаскар  (Vatican Media)

Мадагаскар: папа Франциск призова за цялостно човешко развитие

Диалог, уважение, взаимно споделяне, грижа за творението. Борбата срещу корупцията и помощта за бедните, за преодоляване на социалните неравенства. Но най-вече поддържането на собствените традиции и идентичност, защото икономическата глобализация, „чиито граници са все по-очевидни“, не трябва да води до културна хомогенизация. Това бяха основните акценти в словото на папа Франциск към гражданското общество и дипломатическия корпус на Мадагаскар с които се срещна на 7 септември сутринта, с което започна втория етап от африканската му визита. В края на срещата, папа Франциск заедно с президента на Мадагаскар, засадиха боабаб.

Мотото на посещението е „Сеяч на мир и надежда“. Папа Франциск пристига в Мадагаскар, бивша френска колония, със силно социално неравенство, с много млад президент, 34-годишния  Андри Ражолина, спечелил изборите през 2019. Според Световната банка бившата френска колония е една от най-бедните държави в света, макар че е богата на биоразнообразие. Повече от 2/3 от 25-милионното население живее в крайна бедност. Корупцията е широкоразпространена.

Мадагаскар е млада страна, която вече има свой мъченик - Люсиен Ботовасоа, беатифициран миналата година, убит от сепаратистите, защото е преподавал закона на френските нашественици. Но също и една блажена - Виктоар Разомоариво, беатифицирана от Йоан Павел II при посещението му през 1989, отдала живота си за бедните, което папа Франциск посочва като пример и на чийто гроб ще се поклони по време на визитата си.

Срещата с дипломатическия корпус се състоя в Ceremony Building, където папата пристигна придружаван от президента Ражолина след срещата им в Президентския дворец, който се намира на около 15 километра от столицата Антананариво. В своето приветствие президентът подчерта, че присъствието на папата е „знак за приятелство и изглежда спазено обещание“, което означава, че Мадагаскар не е забравена страна. Президентът каза, че 30 години след посещението на Йоан Павел II "дългоочакваното развитие не е постигнато", но последните избори са "отворили нов път", като  потвърди своята "воля за възстановяване на Мадагаскар".

В словото си папа Франциск припомни, че малгашката конституция „запечатва една от основните ценности на малгашката култура: фихаванана“, която припомня "духа на споделяне, взаимопомощ и солидарност" и "включва значението на семейните връзки, приятелството и добротата между хората и към природата". По този начин се разкрива „душата“ на малгашкия народ, с черти, които позволяват на човек „да се съпротивлява с кураж и да се саможертва за много неблагополучия и трудности с които се сблъсква непрекъснато“.

Папата припомни, че след като нацията е възвърнала независимостта си, сега се стреми към „стабилност и мир“ и затова „политическата функция и отговорност представляват непрекъснато предизвикателство за онези, които имат мисията да служат и защитават техните съграждани, особено най-уязвимите, и да благоприятстват условията за достойно и справедливо развитие, като се включат всички участници в гражданското общество“. Франциск посочи нуждата от „цялостно развитие“, като цитира своя предшественик Павел VI за когото „развитието на една нация не се свежда само до икономическия растеж. Истинското развитие трябва да бъде цялостно, което означава насърчаването на всеки човек и пълната му реализация“. В тази перспектива заяви:

„Насърчавам ви да се борите със сила и решителност срещу всички ендемични форми на корупция и спекулации, които увеличават социалното неравенство и посрещнете ситуациите на голяма несигурност и изключване, които винаги пораждат условия на нечовешка бедност. Оттук необходимостта да се въведат структурни механизми, които да осигурят по-добро разпределение на доходите и цялостно насърчаване на всички жители, особено на най-бедните“. За да постигнем това обаче, допълни папата, не можем да се ограничим само до помощ, необходимо е „признаването на юридически субекти, призовани да участват пълноценно в изграждането на своето бъдеще“.

И в Мадагаскар, както и в Мозамбик, Франциск изрази загриженост за общия дом, отбелязвайки, че дори в тази област е необходим интегрален подход: трябва да се вземе под внимание „взаимодействието на естествените системи помежду си и със социалните системи“. Всъщност има само една "социално-екологична криза", отново подчерта папата, цитирайки своята енциклика Laudati si.

На червения остров, както се нарича Мадагаскар поради наличието на латерит, съществуват 5% от всички известни животински и растителни видове, богатство, за което споменава папата, с особен акцент върху въпроса "прекомерно обезлесяване" поради пожари и неконтролирано рязане на ценна дървесина. Биоразнообразието също е изложено на риск от контрабанда и нелегален износ. И тук папата настоя за интегрален подход, който отчита всички аспекти на реалността:

„Вашият красив остров Мадагаскар - каза папа Бергольо - е богат на биоразнообразие от растения и животни и това богатство е особено застрашено от прекомерно обезлесяване в полза на няколко: деградацията му компрометира бъдещето на страната и на нашия общ дом“. Пожарите, бракониерството и неконтролираното изсичане на горите, засегнати от дървесина, контрабандата и нелегалният износ излагат на риск биоразнообразието от растения и животни и са дейности, които да, „гарантират оцеляване“ за мнозина, но все още са „дейности, които вредят на околната среда". Папата предложи "да се създадат работни места и дейности, които да генерират доход, който да е екологичен и да помага на хората да излезат от бедността". „Не може да има истински екологичен подход или конкретно действие за опазване на околната среда без социална справедливост, която да гарантира правото на общото местоназначение на земните блага на настоящите, но и на бъдещите поколения“. „Ние се нуждаем от социална справедливост, към която всички трябва да бъдат ангажирани, включително и международната общност“.

Папа Франциск отбелязва, че помощта на международните организации е голяма, но същевременно предупреди, че отварянето на Мадагаскар към света рискува да се превърне в предполагаема „универсална култура, която презира и потиска културното наследство на всеки народ“:

„Икономическата глобализация, чиито граници са все по-очевидни, не трябва да води до културна хомогенизация – предупреди Франциск. Ако участваме в процес, в който уважаваме приоритетите и традиционния начин на живот и в който се зачитат очакванията на гражданите, ще гарантираме, че помощта, оказана от международната общност, не е единствената гаранция за развитието на страната; самите хора прогресивно ще поемат отговорност за себе си, ставайки създатели на собствената си съдба“. Папата призова в този процес „никой да не е изключен, да бъде оставен сам, или се изгуби“.

От своя страна, увери накрая папата, Католическата църква в Мадагаскар е готова да „допринесе в постоянен диалог с християните от други изповедания, с членове на други религии и с всички участници в гражданското общество за появата на истинско братство, което винаги цени фихавананата, като насърчава цялостното човешко развитие, така че никой да не е изключен”.

В края на церемонията папа Франциск и президента Ражолина засадиха баобаб, типичен за Мадагаскар и считан за дървото на пътешественика, защото е първото, което пътешествениците виждат, тъй като достига височина от 30 метра.

(dg/vatn)

07 Септември 2019, 12:14