Търси

Vatican News

Папата в Мозамбик: мирът трябва да се превърне в норма

Мирът за инклузивното развитие на всички. Мирът за грижата към общия дом. Мирът за прекратяването на братоубийствените войни. Това бяха основните акценти в първото слово на папа Франциск на африканска земя, където през дните до 10 септември ще посети Мозамбик, Мадагаскар и Мавриций. Папа Франциск пристигна в Мапуто на 4 септември започвайки своята четвърта африканска и 31 международна апостолическа визита.

Барбара Кастели – Светла Чалъкова – Ватикана

„Постигането на дълготрайния мир изисква постоянна и безспирна работа, изисква да бъде утвърждаван с решителност, но без фанатизъм, със смелост, но без екзалтация, с упоритост, но по разумен начин: не на насилието, което разрушава, да на мира и помирението“. С тези думи папа Франциск се обърна към властите, дипломатическия корпус и представителите на гражданското общество на Мозамбик, в първата си официална среща на африканска земя, където пристигна късно следобед на 4 септември.

След визитата си учтивост при президента на Република Мозамбик, Филипе Нюси, в президентския дворец, папата „горещо приветства усилията, които се полагат от десетилетия, за да се превърне мира в норма, и помирението в най-добрия начин за справянето с трудностите и предизвикателствата“. Визитата на папата е след подписването на мирното споразумение на между правителството и бившите бунтовници от Фронта за освобождението на Мозамбик в началото на август т.г, с което окончателно бе прекратен огъня, затваряйки един сезон на конфликти, който в периода между 1977 и 1992 причини смъртта на около един милион души. Мирно споразумение, което е плод на Генералното споразумение, подписано в Рим през 1992 г. между правителството и бунтовниците на националното съпротивление в Мозамбик, благодарение също и на посредничеството на Общността на Свети Егидий.

„Колко много неща се случиха от подписването на историческото споразумение, което запечата мира и даде своите първи кълнове! Тези кълнове подкрепят надеждата и дават доверие, за да не позволят историята да бъде написана от братоубийствените бобри, а от способността да се разпознаем като братя, чеда на една и съща земя, уредници на една обща съдба. Смелостта на мира! Една висококачествена смелост: не тази на жестокостта и бруталността, а тази, която се осъществява в неуморното търсене на общото благо“.

Ето защо папа Франциск изрази своето задоволство и насърчение към народа, който, въпреки че „познава страданието, мъката и терзанието, не избра отмъщението или репресията, като регулаторен критерий за човешките отношения, нито омразата и насилието имаха последната дума“.

Крехкото цвете на мира

„Надежда, мир и помирение“ е мотото на апостолическата визита в Мозамбик, първи етап от африканското поклонничество на папа Франциск, което предоставя на папа Бергольо, отново, повод да подчертае, че „мира не е само липса на война, а неуморим ангажимент на конкретното признаване, гарантиране и възстановяване на достойнството, често забравено или пренебрегвано, на нашите братя, за да могат да се почувстват главни действащи лица на съдбините на своята нация“.

Не можем да губим от погледа, че „без равни възможности, различните форми на агресия и на война, ще намерят плодородна почва, която рано или късно ще доведе до експлозия. Когато обществото – местното, националното или световното – изоставя в периферията една част от себе си, не съществуват политически програми, нито сили на реда или разузнавателни сили, които могат да гарантират неограничено спокойствие“.

Оръжията на мира

Мирът бе този, който спомогна в Мозамбик за развитието на различни сектори, преди всичко на образованието и здравеопазването, които са необходимите условия, за да не бъде никой изоставен, особено младежите.

„Те са не само надеждата на тази страна, а са настоящето, което ни поставя въпроси и имат нужда да намерят достойни пътища, които да им позволят да развият всички свои таланти; те са потенциал, за да се посее и порасне така желаното социално приятелство“.

Папа Франциск припомни, че „да се спомага културата на срещата, означава да се признае другия, да се изградят връзки, да се построят мостове. Единствено поддържайки жива паметта е възможно да се премине пътя на бъдещето, ангажирайки се никога на няма деца и подрастващи без образование, семейства без дом, работници без работа, граждани без земя. Тези – настоя папата – са основите за едно бъдеще на надежда, защото е достойно бъдеще! Тези са оръжията на мира!“.

Мир и грижа за общия дом

В Мозамбик, страна „благословена заради своята природна красота, папата отправи нов апел за грижата за общия дом, тъй като „културата на мира предполага едно продуктивно, устойчиво и инклузивно развитие“.

„Защитата на земята е също защита на живота, което изисква специално внимание, когато има склонност към заграбване и плячкосване, подтикната от силното желание за трупане на богатства, което, по принцип, не е дори култивирано от хората, живеещи по тези земи, нито е мотивирано от общото благо на вашия народ“.

Близост и солидарност към жертвите от циклоните

Папа Франциск не забрави и онези, които станаха жертви на циклоните Идай и Кенет, „чиито опустошителни последствия продължават да тежат на многобройни семейства, особено в местата където реконструкцията все още не е възможна и изисква специално внимание“.

„За съжаление не мога лично да дойда при вас – каза папата – но искам да знаете, че споделям вашето страдание, вашата болка и също усилията на католическата общност за справянето с една толкова трудна ситуация. Сред бедствието и отчаянието, призовавам Божието Провидение, та да не липсва загриженост у всички граждански и социални участници, които, поставяйки човека в центъра, да способстват за необходимата реконструкция“.

Поздравите на президента на Мозамбик

Словото на папа Франциск бе предшествано от това на президента на Република Мозамбик, Филипе Нюси, който открои „дългите отношения между мозамбикци и Католическата църква“, така както и историята на африканската държава, белязана от „дълга братоубийствена война, причинила милиони жертви, изкоренила семейства и разрушила социалната и икономическа тъкан на нацията“.

„Вашата визита – подчерта президента, припомняйки визитата на Йоан Павел ІІ през септември 1988 – намира един народ, съзнаващ предизвикателствата пред които е изправен, но пълен с вяра и надежда при преодоляването на несгодите; един народ сплотен в целта да изгради в мир едно общество, в което човешкото достойнство и социалната справедливост да бъдат винаги на първо място. Едно истински помирено общество“.

05 Септември 2019, 11:11