Папата към монахините: послушанието и любовта са антидод срещу светското

Светла Чалъкова – Ватикана

„Благодарение на вас, Църквата в Мадагаскар е още по-хубава в очите на Господ, но също и в очите на целия свят“. С тези думи папа Франциск поздрави босите кармелитански и всички монахини, присъстващи на срещата за обедната молитва в манастира на Босите кармелитански в Антананариво. Присъстващите около стотина монахини на срещата са от различни манастири в Мадагаскар, а извън сградата има около седемдесет послушници.

Към монахините папа Франциск реши да се обърне импровизирайки, предавайки им предварително подготвеното слово.

Животът в манастира: малки ежедневни жестове на любов

„Четивото от обедната молитва – каза папа Франциск – започваше с апел за смелост, а за да се следва Господ е нужна смелост, независимо, че по-тежката работа я върши Той. Пред очите си имам един образ: този на две монахини, една млада и една стара монахиня, които вървят заедно привечер. По-старата почти не може да върви, бе почти парализирана, затова по-младата ѝ помага да върви, за което по-възрастната се изнервя.. Болестта я бе направила малко нервна, но младата монахиня я придружаваше въпреки всичко с усмивка. Една млада жена сигурно би я оставила сама, но младата монахиня не го направи. Това не е приказка, а истинска история. Това е историята на света Тереза на Младенеца Исус и отразява една част от колективния живот: показва духа, с който може и трябва да се живее в общността, с милосърдие в малките и големите неща. Една млада монахиня би си помислила да се оплаче на главната настоятелка. Но послушанието иска това и със силата на послушанието се постига. Знам – продължи папата – че вие сте тук, за да бъдете близо до Господ, търсейки пътя на съвършенството, който се намира в малките крачки на милосърдието и любовта по пътя на послушанието. Малки крачки, които изглеждат като нищо, малки нишки, които „пленяват“ Бог. Те са нишки на любов, малки ежедневни жестове на милосърдие. Смелостта да се правят малки крачки, в моята нищожност Бог е щастлив и спасява света. Ако искаш да промениш манастира и да се спасиш с Исус, започни с малки жестове на любов и отричане“.

Способността на споделянето

Връщайки се към историята на малката света Тереза, папата припомни, че „една вечер, от хора в трапезарията тя чува една празнична музика и танци и си помисля за един празник, където младите танцуват и почувства нещо вътре в себе си. Веднага казва на Господ, че никога не би разменила за този светски празник един жест на любов към старата монахиня. Суетата, светското, ще дойде в скрити форми, затова бъдете способни да разграничавате заедно с вашата настоятелка, с капитула, тези светски гласове, които влизат в клаузурата. Когато ви връхлитат светски мисли, мислете си за малките жестове на любов, които спасяват света. Света Тереза предпочете старата посестрима пред светската суета. За да постъпи в манастира всяка една от вас се бори и победи светски дух, греха и дявола… Денят в който постъпи в манастира, дяволът изгуби една душа, но след това с малко търпение той се завръща и когато вижда една хубава душа има желание да влезне и не вдига шума, влиза възпитано в твоето сърце и когато го осъзнаеш е вече късно. Изкусителят не иска да бъде разкрит, затова се маскира с благородство и възпитание. Скъпи сестри, когато почувствате нещо странно, говорете, открийте го. Това е помощта на общността, да се направи единен фронт за защитата на светостта и на манастира“.

Вътрешната борба е до края на живота

Папа Франциск предупреди монахините, че „за да се защитят от светската суета не са достатъчни само решетките и завесите, а е нужна молитва. Тереза – завърши папата – когато чувстваше нещо вътре, го споделяше със своята настоятелка. Помнете, че за вас настоятеля е Исус. Говорете на капитула, но настоятелката е като Исус за вас. Винаги бъдете прозрачни в сърцето, споделяйки и говорейки се побеждава. Тереза знаеше, че нейната настоятелка не я обичаше, но въпреки това отиваше да говори със своята настоятелка. Трябва да се признае, че не всички настоятелки са Нобел по симпатия… Но пътя на послушанието е този на любовта. Тереза се разболява и малко по малко ѝ се струваше, че е изгубила вярата, съумя да отхвърли дявола и в момента на смъртта не знаеше какво да прави: това е мрака на последните дни на живота. Трябва да се борим до края. Тя си мислеше, че е загубила вярата и викаше своите посестрими да ѝ дават осветена вода. Борбата в един манастир е до края, но е хубава, защото в тази борба, когато е истинска не се губи вярата. Някоя от вас може да каже… „Папата е фолклорен, защото ни говори като на малки деца“. Дано всички да сте в духа като децата, които Господ обича толкова много. Сега Тереза придружава един старец, тя е една предана приятелка, а аз ви разказах за моя личен опит с една светица. Вървете напред смело“, бе насърчението на папата към монахините.

Поздравът на настоятелката

При пристигането си в манастира папата бе посрещнат от главната настоятелка, сестра Мария Магдалена на Благовещението, която отправи приветствени думи към него, преди обедната молитва. Сестрата изрази благодарността от името на всички монахини за този момент на молитва и за „вниманието и грижата, с които папата придружава манахините със съзерцателен живот, и особено за последните два документа "Vultum Dei Querere" и "Cor Orans", чието съдържание и насоки – каза тя – ни обновяват в предаността на нашите харизми и ни предразполагат да се вслушваме в нашите братя и сестри“. От молитвата – каза още сестра Мария Магдалена – „ние черпим нашата сила и тя е връзката, която ни обединява. А Вие, Свети отче, с всичките ваши намерения, имате специално място в нашия живот на молитва и любов, в сърцето на Църквата“.