Папата към Босите Августинци: корените и традицията, гаранция за бъдещето

Джада Акуилино – Светла Чалъкова – Ватикана

„Не се откъсвайте от вашите корени, за да се чувстваме модерни. За да говорите на сърцето на днешните мъже и жени, трябва да дадете доказателство на истинското християнско свидетелство, това базирано на молитвата и покаянието, но също на смирението и милосърдието, и което в днешния свят върви срещу течението“. Това бе мандатът, отправен от папа Франциск към участниците в главния капитул на Ордена на Босите Августинци, които прие на аудиенция във Ватикана, в навечерието на аудиенцията, която ще проведе на 13 септември, с братята от Ордена на свети Августин, които са – каза, шегувайки се – братя, братовчеди, приятели, врагове.. не се знае никога“.

Фигурата на свети Августин

Папата припомни току що провелата се конференция по повод „Годината на харизмата“ и се спря на корените на религиозната традиция, започнала със свети Августин, една от онези фигури – каза – „които те карат да почувстваш очарованието на Бог, привличащо към Исус Христос и Словото Господне“.

„Свети Августин е гигант на християнското мислене, но Господ му дари също призванието и мисията на братството. Той не се затваря в обширния хоризонт на своя разум, а остава отворен за Божия народ и за братята, които споделят с него живота в общността. Също като свещеник и епископ, живее като монах, въпреки пастирските ангажименти, и при смъртта си оставя много мъжки и женски манастири“.

Откъсването от корените е самоубийство

Папата насърчи Босите Августинци да „обичат и да задълбочават винаги и отново своите корени“, черпейки от тях, в молитвата и проникновението“, жизненоважната лимфа за своето присъствие днес в Църквата и света“.

„Някой вярва, че за да си модерен е необходимо да се откъснеш от корените. Но това е гибелно, защото корените, традицията, са гаранцията за бъдещето. Не е музей, а е истинската традиция: корените са традицията, която носят лимфата, за да може дървото да порасне, разцъфне и даде плод. Никога не се откъсвайте от корените, за да бъдете модерни, защото това е самоубийство. Нека молитвата и покаянието никога да не престават да бъдат стълбовете, върху които се крепи християнското свидетелство, едно свидетелство, което в определени контексти върви срещу течението, но, което придружено от смирението и милосърдието, умее да говори на много мъже и жени от нашето време“.

Силата на Духа

С готовността за евангелизация, призована през вековете от папите, августинците – открои папата – приеха едно апостолско измерение, присъстващо именно в Бащата Основател. Квалификацията им като „боси“, с „боса душа“ – уточни папата – „изразява необходимостта от бедността, от откъсването, от доверието в Божието Проведение“

„Това е евангелска необходимост, която в определени моменти от живота на Църквата, Духът ни кара да чувстваме по-силно. Затова, ние трябва да бъдем винаги внимателни и послушни към гласа на Духа: Той е главното действащо лице, Той е онзи, който помага на Църквата да расте! Не ние, Той! Светият Дух е вятъра, който духа и помага на Църквата да върви напред, с онази толкова голяма сила на евангелизацията“.  

Смирението, ключът, който отваря сърцата

Папата се позова на думите на главния настоятел на Ордена, Дориано Четерони, спирайки се на обета за смирение, четвъртия, който характеризира Ордена и, над който Босите августинци размишляваха:

„Обетът за смирение е „ключ“, един ключ, който отваря сърцето на Бог и сърцето на хората. Но отваря преди всичко вашите сърца, за да бъдат предани на изначалната харизма, за да се чувствате винаги ученици-мисионери, готови за повика на Бог. Смирението е нещо, което не може да се вземе в ръка: има го или го няма, то е дар. Не може да се вземе в ръка“.

Мисията ad gentes

Заедно със смирението папа Франциск припомни мисията ad gentes, вдъхновена от Светия Дух, за която Босите Августинци са „готови да тръгнат на път“, дори с цената да заплатят с живота за нея.

„Живеем в епоха, в която мисията ad gentes се подновява, също чрез една криза, която можем да наречем на растеж, на преданост към мандата на Възкръсналия Господ: мандат, който съхранява цялата си сила и актуалност. Също аз се присъединявам към вас с вълнение, припомняйки августинските мисионери, които дадоха живота си за Евангелието в различни части на света. И с удоволствие виждам, че трупате богатство от тези свидетелства от миналото, за да обновите вашата готовност за мисията днес, във формите, които Втория ватикански събор и днешните предизвикателства искат от вас“.