Съболезнованията на папа Франциск за смъртта на кардинал Силвестрини
"Научих новината за кончината на кардинал Акиле Силвестрини и искам да изразя своите съболезнования към членовете на семейството му, към всички, които го познаваха и уважаваха, както и към епархийската общност на Фаенца-Модиляна, която го причислява към своите най-знатни чеда“, пише папата в телеграмата изпратена до семейството на покойния кардинал. „Спомням си с благодарност за дългогодишното му сътрудничеството при Светия престол и в служба на седем папи: първо като държавен секретар, после като префект на Върховния трибунал на Апостолската сигнатура, накрая като префект на Конгрегацията за източните църкви“, се чете в телеграмата. Той „оставя спомена за живот, отдаден в придържане към свещеническото му призвание, внимателен към нуждите на другите, умел и гъвкав дипломат, верен пастир на Евангелието и на Църквата“, отбелязва папа Франциск. "Издигам молитви Господ да го приеме с радост и му дари вечен мир, като изпращам на всички, които споделят болката за смъртта му, утешителния апостолически благослов “, завършва телеграмата на папа Франциск.
На 31 август, в 15.30 ч., във Ватиканската базилика ще бъде отслужена заупокойна литургия от кардинал Джовани Батиста Ре, заместник-декан на кардиналската колегия, съобщава Службата за литургични чествания на папата. В края на евхаристичната служба, папа Франциск ще извърши ритуала за последно сбогом Ultima Commendatio e Valedictio.
Акиле Силвестрини е роден е на 25 октомври 1923 в Брисигела, в италианската провинция Равена. Ръкоположен е за свещеник през 1946. Завършва литература в Болоня и право в Рим, а след специализация в Папската църковна академия, през 1953 започва работа в Държавния секретариат.
В служба на Светия престол
Първоначално работи като отговоряща за връзките с международни организации и подсекретар, а от юли 1973 е назначен за подсекретар на Съвета по обществени въпроси на Църквата. През 1979 св. Йоан Павел II го назначава за секретар на секцията за Отношенията с държавите.
През юни 1988 е издигнат в кардиналски сан, а три дни по-късно е назначен за префект на Върховния трибунал на Апостолската Сигнатура. Три години по-късно самият Йоан Павел II го назначава за префект на Конгрегацията за източните църкви. През 2000 подава пастирската си оставка поради достигната възрастовата граница.
Дипломатическа кариера
Кардинал Акиле Силвестини бе сред най-влиятелните църковни представители в продължение на няколко десетилетия. През 1971 придружава архиепископ Агостино Казароли при посещението му в Москва, за да депозира инструмента за присъединяване на Светия престол към Договора за неразпространение на ядрено оръжие. През 1972 е назначен за помощен делегат на консултациите в Хелзинки при подготовката за конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, участвайки впоследствие в Хелзинки и Женева във всички фази на конференцията. През 1977 е ръководител на делегацията на Белградската среща, за проверка и разработване на заключителния акт от Хелзинки.
Многобройни са дипломатически мисии, извършени от кардинал Силвестрини през онези години: представител на Светия престол в Мадрид на срещата за сигурност и сътрудничество в Европа (1980-1983); пратеник на Св.престол в Малта (1981); в Буенос Айрес, за кризата Малвинските - Фолкландските острови (1982 г.); в Никарагуа и Салвадор (1983); в Полша (1983); в Стокхолм, като ръководител на делегацията на Светия престол на встъпителната сесия на Конференцията за разоръжаване в Европа (1984); в Хелзинки, за отбелязването на десетата годишнина от подписването на заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа; ппрез 1985 отново в Малта, за определянето на споразумение за църковните училища; в Ливан и Сирия (1986); и отново в Полша (1987). През 1995 г. е папски делегат на Специалната асамблея за Ливан на Синода на епископите.
Кардинал Силвестини винаги е бил свързан с Вила Назарет, институция за млади хора, основана от кардинал Доменико Тардини, на която е бил президент.
Със смъртта на кардинал Силвестини колегията на кардиналите се състои от 215 кардинали, 118 избиратели и 97 над осемдесет, без право на избирателен глас.
(dg/vatn)
