Търси

Vatican News
Божествена литургия в Блаж за беатифицакията на 7 гръко-католически епископи мъченици по времето на комунизма в Румъния Божествена литургия в Блаж за беатифицакията на 7 гръко-католически епископи мъченици по времето на комунизма в Румъния 

Папата в Блаж: любовта побеждава гнета на диктатурите

Също и днес се появяват нови идеологии, които, по изтънчен начин, се опитват да се наложат и да изкоренят най-богатите културни и религиозни традиции. Идеологически колонизации, които презират стойността на човека, живота, брака и семейството. Това бе предупреждението на папа Франциск на литургия в Блаж на която обяви за Блажени на Католическата църква седем гръко-католически епископи, убити по време на комунистическата диктатура в страната. Според местните организатори, на литургията са присъствали около 60 хиляди души, сред които президентът Клаус Йоханис, премиерът Виорика Данчила с някои държавни служители и кметът на Блаж, както и румънската принцеса Маргарета. Освен вярващите, събрани в Парка на свободата в Блаж, още 20 хиляди души са проследили Божествената литургия на гигантски екрани на няколко площада в града. Литургичният обред включваше и елементи свързани с мъчениците: литургичната чаша и Евангелията използвани по време на ареста от един от мъчениците, епископ Траян Френтиу, най-възрастния от епископите, както и Богослужебният стол, направен от дървените дъски на затворническите легла и с железните решетки на прозорците на затворите, в които са умрели новите блажени.

Предлагаме пълният текст на проповедта на папа Франциск:

„Учителю, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?“ (Йоан 9, 2). Този въпрос на учениците, отправен към Исус, поражда серия и движения и действия, които ще придружат целия евангелски откъс, откривайки и откроявайки онова, което наистина заслепява човешкото сърце.

Исус, както и неговите ученици, вижда човекът, който още от раждането си е сляп, и е способен да го разпознае, да го постави в центъра. След като заявява, че неговата слепота, не е плод на греха, Исус „плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия; след това му заповядва да се „умие в къпалнята на Силоам“. След като се умива, слепият проглежда. Интересно е да се отбележи, как чудото е разказано едва в 20 стиха, всички останали отправят вниманието не към изцеления слепец, а върху породилата се дискусия. Изглежда сякаш неговия живот и по-специално неговото изцеление става банално, анекдотичено или елемент на дискусия, както и повод за раздразнение и досада. Изцеленият слепец първо бива разпитан от изумената тълпа, а след това от фарисеите; а тези от своя страна разпитват също неговите родители. Те поставят под въпрос самоличността на изцеления мъж; след това отричат действието на Бог, намирайки извинението, че Бог не действа в съботния ден; дори започват да се съмняват, че този човек се е родил сляп.

Цялата сцена и дискусиите открояват колко е трудно да се разберат действията и приоритетите на Исус, способен да постави в центъра онзи, който е бил в периферията, особено когато се мисли, че първенството е държано от „съботния ден“, а не от любовта на Отца, който иска да спаси всички хора (1Тм. 2, 4); слепият трябваше да съжителства не само със своята слепота, но също и с тази на онези около него. Тези са съпротивите и враждебностите, които се пораждат в човешкото сърце, когато в центъра вместо хората се поставят личните интереси, етикетите, абстракциите и идеологиите, които, там където преминават, не правят друго освен да заслепяват всичко и всички. Докато логиката на Господ е различна: не се крие зад бездействието или в идеологическата абстракция, а търси човека с неговото лице, с неговите рани и история. Отива насреща му и не позволява да бъде измамена от думи, неспособни да дадат приоритет и да поставят в центъра онова, което наистина е важно.

Тези земи познават добре страданието на хората, когато тежестта на идеологията или на един режим е по-силна от живота и е наложена като норма на самия живот и вярата на хората; когато способността да вземаме решения, свободата и пространството за креативността са намалени или дори заличени (Laudato Si’, 108). Вие изстрадахте думите и действията, базирани на дискредитирането, които стигат дори до експулсирането и унищожаването на онзи, който не може да се защити и заглушавайки дисонансните гласове. Нека се замислим по-специално за седемте гръко-католически епископи, които имах радостта да провъзглася за Блажени. Пред жестокото подтисничество на режима, те показаха една примерна вяра и любов към народа. С голяма смелост и вътрешна сила, приемат да бъдат подложени на суров затворнически режим и на всякакъв вид малтретиране, само и само да не се отричат от принадлежността към своята обичана Църква. Тези Пастири, мъченици на вярата, възвърнаха и оставиха на румънския народ едно безценно наследство, което можем да обобщим с две думи: свобода и милосърдие.

Мислейки си за свободата, не мога да не отбележа, че отслужваме тази Божествена Литургия на „Полето на свободата“. Това важно място припомня единството на вашия народ, което се реализира в различието на религиозните изрази: това представлява едно духовно наследство, което обогатява и характеризира румънската култура и национална идентичност. Новите Блажени страдаха и пожертваха живота си, противопоставяйки се на една идеологическа нелиберална и накърняваща човешките права система. В онзи тъжен период, живота на католическата общност бе поставена на тежки изпитания от диктаторския и атеистичен режим: всички епископи, и много вярващи от Гръко-католическата и Католическата църква от западен обред бяха преследвани и хвърляни в затворите.

Друг аспект на духовното наследство на новите Блажени е милосърдието. Тяхната упоритост в изповядването на вярата в Христос бе придружена от предразположението към мъченичеството без думи на омраза към гонителите, към които показаха значителна кротост. Това красноречиво може да си види в думите на епископ Юлию Хосу, който от затвора казва: „Бог ни изпрати в този мрак на страданието, за да дарим прошката и да се молим за обръщането на всички“. Тези думи са символ и синтез на нагласата, с която тези Блажени, в периода на изпитанията, подкрепиха своя народ, за да продължава да изповядва вярата безотказно и без да се поддава на отмъщението. Тази милосърдна нагласа към мъчителите е пророческо послание, което ни се представя днес като призив към всички да преодолеем недоволството с милосърдието и прошката, живеейки последователно и смело християнската вяра.

Скъпи братя и сестри, също днес се появяват нови идеологии, които, по изтънчен начин, се опитват да се наложат и да изкоренят нашите хора от най-богатите културни и религиозни традиции. Идеологически колонизации, които презират стойността на човека, живота, брака и семейството (Amoris Laetitia, 40) и вредят, с отчуждаващи предложения, също толкова атеистични както в миналото, по-специално на нашите младежи и деца, лишавайки ги от корените от които да растат (Christus vivit, 78); и всичко става без значение, ако не служи за нашите непосредствени интереси и подтиква хората да се възползват от другите и да ги третират като обикновени предмети (Laudato Si’, 123-124). Това са гласове, които сеейки страх и разделение, се опитват да заличат и да погребат най-ценното наследство, на които тези земи видяха раждането. Мисля си например за Турдския едикт от 1568, който санкционира всякакъв вид радикализъм, насърчавайки – сред първите случаи в Европа – един акт на религиозна толерантност.

Бих искал да ви насърча да носите светлината на Евангелието на нашите съвременници и да продължавате да се борите, както тези Блажени, срещу тези нови идеологии, които възникват. Бъдете свидетели на свободата и милосърдието, спомагайки за преобладаването на братството и диалога над разделенията, укрепвайки братството на кръвта, чийто произход е в периода на страданието, в който християните, разделени през историята, се откриха по-близки и солидарни. Нека по вашия път ви придружава майчината закрила на Дева Мария и застъпничеството на новите Блажени“.

(svt/vatn)

 

 

Photogallery

Момени от Божествената литургия в Блаж
02 Юни 2019, 12:50