Търси

Vatican News
Среща на папа Франциск с ромската общност, Блаж, 2 юни 2019 Среща на папа Франциск с ромската общност, Блаж, 2 юни 2019  (Vatican Media)

Папа Франциск: човекът винаги стои на първо място, пред предразсъдъците

През днешния следобед папа Франциск посети ромската общност в най-стария квартал на трансилванския град Блаж – „Барбу Лаутару“. На 1 октомври 2017 г. кард. Леонардо Сандри, префект на Конгрегацията за източните църкви, благослови тук първия камък на новата църква и на центъра за пастирска дейност. Новата култова сграда е осветена на 19 май 2019 г. и е посветена на Свети апостол Андрей и на блажен Йоан Сичу.

В словото си, папа Франциск поиска прошка за понесените от ромите дискриминации и сегрегации, и насърчи ромския народ „да се отвори за другите“.

Предаваме ви пълния текст на словото на Негово Светейшество, произнесено пред ромската общност.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!

Радвам се да се среща с вас и ви благодаря за вашето гостоприемство. Ти, дон Йоан, не грешиш, като потвърждаваш онази толкова сигурна, колкото понякога и забравяна  увереност, а именно, че в Христовата църква има място за всички. Църквата е място за среща и ние имаме нужда да припомняме това, не като хубав лозунг, а като част от личната карта на факта, че сме християни. Това ни припомни и с примера си епископът-мъченик Йоан Сичу, който успя да изрази с конкретни жестове желанието на Бога Отца да се срещне с всеки човек, в приятелство и в съчувствие. Евангелието на радостта се предава в радостта да се срещаме и да знаем, че имаме един Баща, който ни обича. Ръководени от Него, ние разбираме как да се гледаме помежду си. С този дух пожелах да стисна ръцете ви, да се вгледам в очите ви, да ви накарам да навлезете в сърцето, в молитвата, с вярата, че и аз ще влезна във вашата молитва и вашите сърца.

В сърцето си обаче чувствам една тежест. Това е тежестта на дискриминацията, на сегрегацията и малтретирането, понасяни от вашите общности. Историята ни показва, че и християните, и католиците, не са чужди на многото зло. Желая да поискам прошка затова. От името на Църквата, искам прошка от Господ и от вас, затова, че през хода на историята сме ви дискриминирали, малтретирали или сме гледали на вас погрешно, с погледа на Каин, вместо с погледа на Авел и не сме се оказали способни да ви признаем, да ви оценим и да ви защитим във вашето своеобразие. Каин не се интересува от брата си. В безразличието се подхранват предразсъдъците и се подстрекава омразата. Колко пъти съдим прибързано, с думи, които нараняват, с поведение, което сее омраза и създава дистанция! Когато някой бива оставен назад, човешкото семейство не върви напред. Не сме докрай християни, нито хора, ако не успяваме да видим преди всичко човека, още преди неговите действия, преди нашите мнения и предразсъдъци.

Винаги в човешката история ги има Авел и Каин. Има едновременно протегната и биеща ръка. Има отваряне за срещата и затваряне при сблъсъка. Има прием и отхвърляне. Има хора, които виждат у другия брата и такива, които виждат у другия пречка по собствения си път. Има култура  на любовта и на омразата. Всеки ден трябва да се избира между Авел и Каин. Като на кръстопът, много пъти ние сме изправени пред решителния избор, който трябва да направим: да вървим по пътя на помирението или по този на отмъщението. Нека изберем Христовия път. Това е труден път, но е пътят, който води към мир. И минава през прошката. Нека не се оставяме на злобата, която се таи вътре в нас: никаква злоба. Защото никакво зло не може да оправи друго зло, никакво отмъщение не може да оправи някаква несправедливост, озлоблението не е добре за сърцето, затварянето не сближава.

Скъпи братя и сестри,

като народ, вие трябва да играете главната роля и не трябва да се страхувате да споделяте и да предлагате тези специфични характеристики, които носите у себе си и които бележат вашия път, и от които се нуждаем толкова много: стойността на живота и на семейството в широк смисъл (братовчеди, лели и вуйчовци, и т.н.); солидарността, гостоприемството,  помощта, подкрепата и защитата на най-слабите в техните общности; оценяването и уважението към възрастните; религиозният смисъл на живота, непринудеността и радостта от живота. Не лишавайте общността, в която живеете, от тези дарове и бъдете готови да приемате всички добри неща, които другите могат да ви предават и донесат. Затова искам да ви призова да вървите заедно, там, където сте, в изграждането на един по-хуманен свят, отивайки отвъд страховете и подозренията, премахвайки бариерите, които ни разделят от другите, като подхранвате взаимното доверие в търпението, като никога не е напразно търсенето на братството. Полагайте усилия да вървите заедно, с достойнство: достойнството на семейството, достойнството ежедневно да припечелвате хляба си – и това кара човека да върви напред – и достойнството на молитвата. Винаги гледайки напред (из „Молитвената среща с ромите и синтите, 9 май 2019).

Тази среща е последната от моето посещение в Румъния. Дойдох в тази красива и гостоприемна страна като поклонник и брат, за среща. И ще се завърна у дома обогатен, отнасяйки  със себе  си места и моменти, но преди всичко лица. Вашите лица ще обагрят моите спомени и ще изпълват моята молитва. Благодаря ви и ще ви нося със себе си. Сега ви благославям, но преди това ще ви помоля да се молите за мен. Благодаря!“.

man / VatNews

02 Юни 2019, 15:56