Папа Франциск: бедните ни спасяват, защото в тях срещаме лика на Христос

„Надеждата на бедните никога не ще погине“ (Пс. 9, 19). Това е заглавието, заимствано от думите на Псалм 9, което папа Франциск избра за своето послание за ІІІ Световен ден на бедните, учреден от папата по време на Юбилея на Милосърдието, който тази година ще бъде отбелязан на 17 номеври. Главни действащи лица в папското послание са мъжете, жените, младежите, децата: жертви на новите робства, които ги превръщат в имигранти, сираци, бездомни, маргинализирани. Бедните са все по-многобройните плодове на едно общество със силни социални дисбаланси, което изгражда стени и затваря вратите си, и което би искало да се отърве от тях; но те са също онези, които се „уповават на Господ“ и затова Църквата, както всеки християнин, е призована към един конкретен ангажимент към тях. Както в миналото, така и днес – откроява папата – сме свидетели на „много форми на нови робства, на които са подложени милиони мъже, жени, младежи и деца: експлоатация на малолетни, принудителни миграции, проституция, наркотици, бездомни и маргинализирани. Колко пъти виждаме бедните на бунищата да събират плодовете от отпадъците и излишното, за да намерят нещо с което да се нахранят и облекат! Превърнали се самите те в част от едно човешко бунище, са третирани като отпадъци, без това да породи каквото и да е чувство за вина у всички съучастници в този скандал. Определяни често като паразити на обществото, на бедните дори не се прощава тяхната бедност, те са видени като заплаха или неспособни, само защото са бедни.

Папата използва остри думи към богатите, които използват бедността: сякаш за тях това е като един лов, при който бедните са обградени, уловени и поробени“.

Въпреки това – пише папата – „бедният се уповава на Господ, а тази увереност, че не е изоставен му вдъхва надежда. Бедният знае, че Бог не може да го изостави; затова живее в присъствието на онзи Бог, който си спомня за него. Неговата помощ се разпростира отвъд настоящото състояние на страдание, за да очертае едни път на освобождение, който преобразява сърцето, защото го подкрепя дълбоко в него“.

Бог – припомня папа Франциск – „е Онзи, който изслушва, намесва се, закриля, защитава, изкупва и спасява. Бедният никога не ще срещне Бог мълчалив или безразличен пред неговата молитва. Бог е онзи, който отдава правда и не забравя. Маргинализацията, в която милиони хора са подложени на страдания няма да продължи за дълго. Техният вик се увеличава и обгръща цялата земя“.

„Исус – пише папата – не се страхуваше да се идентифицира с бедния. Да се избягва тази идентификация е равносилно на мистифицирането на Евангелието и „втечняването“ на откровението. Бог, който Исус пожела да открие е това: един щедър, милосърден, неизчерпаем в своята доброта и благодат Баща, който дарява надежда преди всичко на онези, които са разочаровани и лишени от бъдеще“. Блаженствата са тези, които посочват предпочитанието на Бог за бедните: Царството Божие е на бедните.

Ето защо – пише папата – „като Христови ученици сме задължени да дарим надежда на бедните. Необходимо е преди всичко, в период като нашия, да съживим надеждата и възвърнем доверието. Това е една програма, която християнската общност не може да подцени. В нея е заложена достоверността на нашето християнско прогласяване и свидетелство“.

След като припомня фигурата на Жан Вание, определен като „светецът от съседната врата“, папа Франциск подчертава, завършвайки, че „понякога е достатъчно малко, за да се възвърне надеждата: достатъчно е да се спреш, да се усмихнеш, да се вслушаш. Бедните не са цифри, на които да се позовем, за да се хвалим с нашите дела и проекти. Бедните са хора, на които трябва да се притечем на помощ. Бедните ни спасяват, защото ни позволяват да срещнем лика на Исус Христос. Надеждата на бедния е подсилена от увереността, че Бог го слуша, че в Него намира истинската справедливост, че е укрепен в сърцето, за да продължи да обича“.