Търси

Vatican News
Папата на срещата с патриарх Даниил и Светия Синод на Румънската православна църква Папата на срещата с патриарх Даниил и Светия Синод на Румънската православна църква   (Vatican Media)

Папата към Православния Синод: заедно в помощ на братята да видят Исус

Заедно под знака на братството на кръвта, за да продължим да вървим заедно със силата на паметта на корените, в слушането на Господа и към нова Петдесятница на Евангелската вест и мисията. Това каза Папата на срещата с патриарх Даниил и Светия Синод на Румънската православна църква в първия ден апостолическата му визита в Румъния. Предлагаме пълния текст на папското слово:

Ваше Блаженство, преподобни Митрополити и Епископи на Светия Синод

Cristos a înviat! [Христос Воскресе!]. Възкресението на Господ е сърцевината на апостолското прогласяване, предадено и съхранено в нашите Църкви. В деня на Пасхата, Апостолите се възрадваха, виждайки Възкръсналия. В това Пасхално време също и аз се радвам, съзерцавайки отражението във вашите лица, скъпи Братя. Преди двадесет години, пред този Свети Синод, папа Йоан Павел ІІ каза: „Дойдох да съзерцавам Лика на Христос, издълбано във вашата Църква; дойдох да се преклоня пред това страдащо Лице, залог на една обновена надежда (Йоан Павел ІІ, слово към Патриарх Теоктист и Св. Синод, 8 май 1999). Също аз дойдох тук, като поклонник, желаещ да види лика на Господ в лицата на братята; и гледайки ви, ви благодаря от сърце за вашето гостоприемство.

Връзките на вярата, които ни обединяват, датират от Апостолите, свидетели на Възкръсналия, и по-специално връзката, която обединяваше Петър и Андреа, който според традицията донесе вярата в тези земи. Братя по кръв (Мк. 1,16), те бяха също, по-уникален начин, в проливането на кръвта си за Господ. Те ни припомнят, че съществува братството на кръвта, което ни предшества и, което, като една безмълвно животворящ поток, през вековете никога не престана да напоява и подкрепя нашия път.

Тук – както в много други места в наше време – изпитахте Пасхата на смъртта и възкресението: многобройни синове и дъщери на тази страна, на различните Църкви, понесоха петъка на гоненията, преминаха през съботата на мълчанието, изживяха неделята на възраждането. Колко мъченици и изповедници на вярата! Многобройни, от различни изповедания, бяха в близкото минало един до други в затворите, подкрепяйки се взаимно. Техният пример днес е пред нас и пред новите поколения, които не познаха тези драматични условия. Онова, за което страдаха, до поднасянето на живота си, е едно твърде безценно наследство, за да бъде забравено или опозорено. Това е също едно общо наследство, което ни призовава да не се дистанцираме от брата, който го споделя. Обединени в Христос чрез страданието и болката, обединени от Христос във Възкресението, за да можем „и ние да вървим по новия път“ (Рим. 6, 4).

Ваше Блаженство, скъпи Братко, преди двадесет години срещата между нашите предшественици беше пасхален дар, събитие, което допринесе не само за възраждането на отношенията между православни и католици в Румъния, но и за диалог между католиците и православните като цяло. Това посещение, което за първи път епископ на Рим посвети на една страна с православно мнозинство, откри пътя за други подобни събития. Бих искал да отдам дължимата благодарност към паметта на патриарх Теоктист. Как можем да забравим спонтанния вик "Единение, единение!", който се издигна тук в Букурещ в онези дни? Това беше известие за надеждата, родена от Божия народ, пророчество, което откри ново време: времето да вървим заедно за преоткриването и пробуждането на братството, което вече ни обединява.

Да вървим заедно със силата на паметта. Не споменът за понесените и извършени грешки, за присъдите, предразсъдъците и анатемите, които ни затварят в един порочен кръг и водят до стерилни нагласи, а споменът за корените: първите векове, в които Евангелието, оповестено с парезия и дух на пророчество, срещна и освети нови народи и култури; първите векове на мъчениците, на Отците и на изповедниците на вярата, на светостта в ежедневието, живяна и свидетелствана от толкова много обикновени хора, които споделят едно и също Небе. Благодарение на Бога нашите корени са здрави и солидни и, дори ако растежът е претърпял изкривяванията и трудностите на времето, ние сме призвани, като псалмопееца, да благодарим за това, което Господ е извършил в нас, и да въздигнем за Него хвалебствен химн един за друг (виж Псалм 77: 6-13-13). Споменът за извършените заедно стъпки, ни насърчава да продължим към бъдещето със съзнанието - разбира се - за различията, но преди всичко в действията на благоволението, което да преоткрием,  в спомена за причастието, което да съживим, като светилник, който  осветява  стъпките по нашия път.

Да вървим заедно, слушайки Господ. Пример за това е направеното от Господ в деня на Пасха, вървейки с учениците по пътя към Емаус. Те разискват какво се е случило, техните притеснения, съмнения и въпроси. Господ ги слуша търпеливо и с отворено сърце разговаря с тях, като им помагаше да разбират и разпознават събитията (вж. Лука 24: 15-24).

Също ние имаме нужда да слушаме заедно Господ, преди всички в тези последни времена, в които пътищата на света отведоха до бързи социални и културни промени. Много се възползваха от технологичното развитие и икономическото благосъстояние, но мнозинството остана неизбежно изключени, докато уеднаквяващата глобализация допринесе за изкореняването на ценностите на народите, отслабването на морала и съвместното съжителство, омърсено, през последните години, от разпростиращото се чувство на страх, което често подхранвано изкуствено, води до нагласи на затвореност и омраза. Имаме нуждата да си помагаме да не се поддаваме на съблазните на „културата на омразата“ и индивидуализма, която въпреки, че не е така идеологическа както по времето на атеистичните преследвания, е все така убедителна и не по-малко материална. Тя често представя, като развитие онова, което се представя непосредствено и решаващо, но в действителност е безразлично и повърхностно. Нестабилността на връзките, която изолира хората, засяга преди всичко основната клетка на обществото, семейството, и ни призовава да положим усилия да излезем и да посрещнем трудностите на нашите братя и сестри, особено най-младите, но не с обезсърчение и носталгия, както учениците от Емаус, а с желанието да предаваме Исус Възкръсналия, сърцевината на надеждата. Трябва да подновим с брата си слушането на думите на Господ, за да може сърцето да пламти заедно и провъзгласяването да не отслабва.

Пътят стига до крайната дестинация, както в Емаус, чрез настоятелната молитва, та Господ да остане с нас. Той, който се открива в разчупването на хляба, призовава към милосърдието, да служим заедно; „да даваме Бог“, преди да „говорим за Бог“; да не бъдем пасивни в доброто, а готови да станем и да тръгнем, активни и готови за сътрудничество. В този смисъл, са пример за нас многобройните православни румънски общности, които сътрудничат отлично с много католически диоцези в Западна Европа, където са присъстващи. В много случаи се развиха връзки на взаимно доверие и приятелство, подхранвани от конкретни жестове на прием, подкрепа и солидарност. Посредством това взаимодействие много католици и румънски православни откриха, че не са непознати, а братя и приятели.

Да вървим заедно към нова Петдесятница. Пътят, който ни очаква, преминава от Великден до Петдесятница: от онази Пасхална зора на единение, изгряла тук преди двадесет години, насочени към нова Петдесятница. За учениците Пасхата бележи началото на един нов път, по който, обаче, страховете и несигурностите не са изчезнали. Това е така до Петдесятница, когато, събрани около Светата Божия Майка, апостолите, в един Дух и в едно множество и богатство на езиците, станаха свидетели на Възкръсналия чрез слово и живот. Нашият път се възобновява от сигурността, че до нас имаме брат с който да споделим вярата, основана на възкресението на един и същ Господ. От Пасха до Петдесятница: време да се съберем в молитва под закрилата на Светата Божия Майка и да призовем Духа едни за  други.

Нека ни обнови Светия Дух, който ненавижда еднообразието и обича да оформя единството в най-красивото и хармонично разнообразие. Нека неговият огън изгори нашите подозрения; неговият вятър да разпръсне враждебността, която ни пречи заедно да свидетелстваме новия живот, който ни предлага. Той, творецът на братството, ни дава благодатта да вървим заедно. Нека Той, създателят на новото, ни вдъхне смелост в търсенето на нови пътища  за споделяне и мисия. Нека Той, сила за мъчениците, ни помогне да не правим безплодна тяхната жертва.

Скъпи братя, нека вървим заедно, за възхвала на Света Троица и за взаимна полза, за да помогнем на нашите братя да видят Исус. Отново изразявам своята благодарност и ви уверявам в моята и на Католическата църква любов и приятелство.

Photogallery

Моменти от посещението на папа Франциск в Светия Синод на румънската православна църква
31 Май 2019, 13:46