Търси

Vatican News
Папа Франциск  сред вярващите в катедралата "Свети Йосиф" в Букурещ Папа Франциск сред вярващите в катедралата "Свети Йосиф" в Букурещ  (Vatican Media)

Папата на литургията в Букурещ: тайната на вярата е в радостта

В късния следобед на 31 май папа Франциск отслужи света литургия в катедралата на Букурещ, посветена на свети Йосиф, като подчерта стойността „на съвместния път“. Често – предупреди папата – проблема на вярата не е липсата на средства или структури, а по-скоро липсата на радостта. Според организаторите на литургията, вътре в храма са участвали 1200 души, а извън храма повече от 25 хиляди. Както на молитвата „Отче Наш“ в православната катедрала, на литургията присъства и президента на страната Клаус Йоханис, заедно със своята съпруга, както и представители на Православната църква.

Светла Чалъкова – Ватикана

След срещата и молитвата „Отче Наш“ с Румънския патриарх Даниил, папа Франциск се отправи към католическата катедрала „Свети Йосиф“ за литургията с католическата общност в румънската столица. По време на своето кратко „пътуване“, около 3 км. с папамобила, Светият отец бе приветстван от хиляди вярващи и граждани на града, изпълнени с радост. На литургията присъства президента на страната Клаус Йоханис, заедно със своята съпруга, както и представители на Православната църква.

Моменти от литургията на папа Франциск в Букурещ

Проповедта си папата посвети на евангелският откъс за празника „Посещение на Дева Мария“, разказващ за срещата между Мария и Елисавета: две жени – каза папата – които се срещат и заедно славословят Бог. Светият отец призова всички да приемат „културата на срещата, където никой не е отхвърлен, нито етикетиран“ и да се освободят от затвореността. Папата не забрави и жените, които – каза той – „не се страхуват да запретнат ръкави и се знаят да надяват, дори когато няма повод за надежда“.

Предлагаме ви пълния текст на проповедта на папа Франциск от литургията в Букурещ.

**********

Скъпи братя и сестри,

Евангелието, което чухме ни потапя в срещата на две жени, които се прегръщат и изпълват всичко с щастие и възхвала: проиграва радостно младенецът в утробата на Елисавета, която благославя своята роднина за нейната вяра; Мария възхвалява чудесата, които Господ е извършил в своята смирена слугиня с големия химн на надежда за онези, които не могат повече да пеят, защото са загубили гласа си. Химн на надежда, който иска да разбуди и нас и да ни приканва да го запеем днес, чрез три безценни елемента, които се раждат от съзерцанието на първата ученичка: Мария се отправя на път, Мария среща, Мария се радва.

Мария се отправя на път… от Назарет до дома на Захария и Елисавета: това е първото пътуване на Мария, разказано от Писанията. Първото от много други. Те ще отиде от Галилея във Витлеем, където ще се роди Исус; ще избяга в Египет, за да спаси Младенеца от Ирод; ще се отправя всяка година в Йерусалим за Пасхата, до последната Пасха, в която ще следва своя Син по пътя на Голгота. Тези пътувания имат една характеристика: никога не са били лесни, изисквали са смелост и търпение. Казват ни, че Девицата познава стръмните изкачвания, познава нашите стръмни изкачвания: тя е наша сестра по пътя. Експерт по трудностите, знае как да ни хване за ръка в неравностите, когато сме изправени пред най-стръмните завои на живота. Като добра майка, Мария знае, че любовта си проправя път в малките ежедневни неща. Майчина любов и изобретателност, способна да превърне една животинска ясла в дома на Исус, с няколко скромни пелени и планина от нежност (Evangelii Gaudium, 286). Съзерцавайки Мария ни позволява да обърнем поглед към многобройните жени, майки и баби от тези земи, които със саможертва и скришом, всеотдайно и усилено, оформят настоящето и тъкат мечтите за утрешния ден. Бъзмълвно, упорито и незабелязано себедаряване, което не се страхува да „запретне ръкавите“ и да се натовари с трудностите, за да води напред живота на своите деца и на цялото семейство, надявайки се „без никакво основание за надежда“ (Рим. 4, 18). Жив спомен е факта, че във вашия народ живее и тупти силното чувство на надежда, отвъд всички житейски условия, които могат да я замъглят или се опитват да я угасят. Гледайки към Мария и към многобройните майчини лица, се изпитва и се подхранва пространството за надеждата (Документ от Апаресида, 536), което поражда и открива бъдещето. Нека го кажем със сила: в нашия народ има място за надеждата. Затова, Мария върви и ни приканва да вървим заедно.

Мария се среща с Елисавета (Лк. 1, 39-56), която е в напреднала възраст. Но тя, възрастната, е тази, която говори за бъдещото, която пророчества: „изпълнена със Свети Дух, я нарича „блажена“, защото „повярва“, предвещавайки последното блаженство в Евангелието: блажен е онзи, който вярва (Йоан 20, 29). Ето, младата жена отива при възрастната, търсейки корените, а възрастната жена се преражда и пророкува, давайки ѝ бъдеще. Така, млади и възрастни се срещат, прегръщат се и всеки един е в състояние да разбуди най-доброто у другия. Това е чудото, предизвикано от културата на срещата, където никой не е отхвърлен, нито етикетиран, напротив, където всички са търсени, защото са необходими, за да направят видим лика на Господ. Не се страхуват да вървят заедно и, когато това се случва, Бог идва и върши чудеса в своя народ. Защото Светия Дух е Този, който ни насърчава да излезем от нашата самовглъбеност, от нашата затвореност, от нашите особености, за да ни научи да гледаме отвъд външния вид и да ни дари възможността да говорим добре за другите – да ги благославяме – особено за нашите братя, които все още са изложени на смущенията, вероятно лишени не само от покрив или от насъщния хляб, а от приятелството и топлотата на една общност, която да ги прегърни, да ги закриля и да ги приеме. Култура на срещата, която подтиква нас християните да изпитаме чудото на майчинството на Църквата, която търси, защитава и обединява своите чеда. В Църквата, когато се срещат различни обреди, когато на първо място не е личната принадлежност, група или етнос, а Народът, който заедно славослови Бог, тогава се случват велики неща. Нека кажем със сила: блажен е онзи, който вярва и има смелостта да създава срещи и общение.

Мария, която е отправена на път и среща Елисавета ни припомня, къде Бог пожела да обитава и живее, кое е неговото светилище и в кое място можем да чуем туптенето на неговото сърце: сред неговия Народ. Там обитава, там живее, там ни очаква. Чувстваме отправен към нас призива на пророка да не се страхуваме, да не се отчайваме. Защото Господ нашия Бог е сред нас, Той е могъщ спасител (Со. 3, 16-17). Това е тайната на християнина: Бог е сред нас, като могъщ спасител. Тази сигурност, както за Мария, ни позволява да пеем и радостно да възклицаваме. Мария се радва, защото е носителка на Емануил, на Бог с нас. „Да си християнин е радост в Светия Дух“ (Gaudete et exsultate, 122). Без радостта сме парализираме, ставаме роби на нашата тъга. Често проблема на вярата не е толкова липсата на средства и на структури, на количества, нито присъствието на онзи, който не ни приема; проблема на вярата е липсата на радост. Вярата се разколебава, когато се клатушка в тъгата и обезсърчението. Когато живеем в недоверието, затворени в себе си, противоречим на вярата, защото вместо да се чувстваме чеда, за които Бог върши велики неща, свеждаме всичко до нашите проблеми и забравяме, че не сме сираци: имаме един Баща сред нас, могъщ спасител. Мария ни се притичва на помощ, защото вместо да смали, тя величае Господ т.е., славослови неговото величие. Ето тайната на радостта. Мария, малка и смирена, започва от величието на Бог и, въпреки своите проблеми – които не бяха малко – се радва, защото във всичко се доверява на Господ. Припомня ни, че Бог може винаги да върши чудеса, ако останем отворени за Него и за братята. Нека си спомним за големите свидетели на тези земи: обикновени хора, които се довериха на Бог сред преследванията. Не положиха своята надежда в света, а в Господ, и така вървяха напред. Бих искал да благодаря на тези смирени победители, на тези светици от „съседната врата“, които ни показват пътя. Техните сълзи не бяха безплодни, те бяха молитва, която се изкачи до Небесата и напои надеждата на този народ.

Скъпи братя и сестри, Мария върви, среща и се радва, защото занесе нещо по-голямо от самата себе си: тя бе носителка на една благословия. Като нея, нека и ние не се страхуваме да бъдем носители на благословията от която се нуждае Румъния. Бъдете насърчители на културата на срещата, която отрича безразличието и разделението и позволява на тази земя да пее със сила милостите Господни.

Photogallery

Лигургия на папа Франциск в катедралата "Свети Йосиф" в Букурещ
31 Май 2019, 18:15