Търси

Vatican News
Латиноамерикански мигранти на границата със Сащ Латиноамерикански мигранти на границата със Сащ 

Папата: мигрантите и бежанците, възможност за Църквата и за света

„Не става въпрос само за мигранти“ е заглавието на посланието на папа Франциск за Световния ден на мигрантите и бежнаците 2019, който ще бъде отбелязан на 29 септември. „Мигрантите – пише папата – ни помагат да четем знаците на времената, чрез тях Господ ни призовава към обръщане, призовава ни да се освободим от безразличието и културата на отхвърлянето“.

Бенедета Капели – Светла Чалъкова – Ватикана

В свят белязан от несправедливостта и дискриминацията, от глобализацията на безразличието не трябва да се подаваме на логиката на света, която „оправдава злоупотребите над другия за моя лична или на моята група облага“. Това е призива на папа Франциск, съдържащ се в посланието му за Световния ден на мигрантите и бежанците 2019 на тема „Не става въпрос само за мигранти“, в което припомня, че „истинското мото на християнина е: първо последните!“.

Нагласата към мигрантите е алармен сигнал

Размишлението на папа Франциск в посланието му изхожда от „глобализацията на безразличието“, като припомня, че „най-бедните и в най-неравностойно положение са онези, които заплащат за войните, за несправедливостите, за дискриминациите“, че „мигрантите, бежанците, разселените и жертвите на трафика на хора се превърнаха в емблема на социалното отхвърляне, защото освен трудностите от тяхната житейска ситуация, често са видени отрицателно и сочени ги като причина за социалните злини. Нагласата към тях е алармен сигнал, който предупреждава за моралния упадък, пред който сме изправени, ако продължим да даваме основание на културата на отхвърлянето“.

„Интересувайки се за тях, се интересуваме за нас, за всички; грижейки се за тях, растем всички; вслушвайки се в тях, даваме глас и на онази част от нас, която вероятно държим скрита, защото днес не се гледа добре на нея“.

Нашите страхове

Франциск подчертава, че причина за „нарастването на страха към непознатите, маргинализираните и чужденците“ са „злобата и сквернословието в нашето време“. „Страхът – пояснява папата – е легитимен, защото липсва подготовката за тази среща. Но проблемът не е фактът, че храним съмнения или страхове. Проблемът е, когато те обуславят нашия начин на мислене и действие до такава степен, че ни правят нетолерантни, затворени, може би дори – без да се усетим – расисти. И така, страхът ни лишава от желанието и способността да срещнем другия, различния от мен човек; лишава ме от възможността за срещата с Господ“.

Истинското милосърдие

„Не става въпрос само за мигранти: става въпрос за милосърдие“, подчертава Франциск. „Чрез милосърдните дела, показваме нашата вяра. А най-възвишеното милосърдие е онова към онзи, който не е в състояние да ни се отплати и може би нито да ни се отблагодари. Онова, което е заложено и лика, който искаме да си дадем като общество и стойността на всеки живот… Прогресът на народите зависи преди всичко от способността да задвижим и трогнем от онзи, който хлопа на вратата и с неговия поглед дискредитира и премахва всички лъжливи идоли, които ипотекират и поробват живота; идоли, които обещават илюзорно и ефимерно щастие, изградено на ръба на реалността и от страданието на другите“.

Да станем човечни

Не става въпрос само за мигранти: става въпрос за нашата хуманност. Папа Франциск припомня притчата за Добрия Самарянин – един чужденец за юдеите – който се спира, подтикнат от състраданието: чувство, което не се обяснява само на рационално ниво. „Състраданието – пише папата – докосва най-чувствителните струни на нашата хуманност, предизвиквайки належащата нужда да застанем до онзи, който е в трудност. Както ни учи Исус, да си състрадателен, означава да разпознаеш страданието на другия и да се задействаш веднага, за да успокоиш, изцелиш и спасиш. Да си състрадателен, означава да дадеш пространство на нежността, която днешното общество много пъти иска от нас да потиснем“.

Истинското развитие

Не става въпрос само за мигранти: а става въпрос да не изключваме никого. „Днешният свят – констатира папата – е все по-елитиран и жесток към изключените. Развиващите се страни продължават да бъдат лишавани от техните най-добри природни и човешки ресурси в полза на няколко привилегировани пазара. Войните засягат само няколко региона по света, но оръжията с които тези войни се водят, са произвеждани и продавани в други региони, които след това не искат да поемат отговорност за бежанците, породени от тези конфликти“. За всичко това – подчертава папата – заплащат винаги малките, бедните, най-уязвимите, на които се дават само „трохите“ паднали от трапезата.  Ексклузивното развитие прави богатите по-богати, а бедните по-бедни. Истинското развитие е онова, чиято цел е да включи всички мъже и жени по света, насърчавайки техният цялостен растеж, и се безпокои също за бъдещите поколения“.  

Първо последните

Папа Франциск откроява, че е „необходимо да се преобърне логиката на света, която оправдава „първо аз, а след това другите“, индивидуалистичния дух, който е онзи плодотворен терен, за узряването на онова чувство за безразличие към ближния, което води да го третираме като предмет за продан, което подтиква да губим интереса си към хуманността на другите и ни прави страхливи и цинични“. Тези са чувствата – подчертава папата – „които чест се подхранват пред бедните, маргинализираните и последните от обществото. Но въпреки това, в логиката на Евангелието, последните са първи. Не става въпрос само за мигранти: става въпрос да поставим последните на първо място. Истинското мото на християнина е първо последните!“.

Човешката личност в центъра

Сърцето на мисията на Исус – пише още папа Бергольо – е всички да получат дара на живота в пълнота. „Във всяка политическа дейност, във всяка програма, във всяка пастирска дейност трябва винаги да поставяме в центъра човека, в неговите многобройни измерения, включително духовното. Това важи за всички хора, на които трябва да бъде признато основното равенство“.

Жертви на една голяма измама

За папа Франциск „да се изгради града на Бог и града на човека, означава да се види в мигранта и бежанеца не само проблем, с който да се справим, а един брат и една сестра, които да приемем, почитаме и обичаме, една възможност, която ни предоставя Провидението, за да спомогнем за изграждането на едно по-справедливо общество“.

„Предизвикателството на съвременните миграции може да бъде обобщено в четири глагола: прием, закрила, насърчение и интеграция. Но тези глаголи не важат само за мигрантите и бежанците. Те изразяват мисията на Църквата към всички жители от екзистенциалните периферии, които трябва да бъдат приети, закриляни, насърчавани и интегрирани“ .

„Те са невинни хора, станали жертва на „голямата измама“ на технологичното и консумативното развитие без ограничения. И така те тръгват на път към един „рай“, който безжалостно изневерява на техните очаквания. Тяхното присъствие, понякога неудобно, допринася за разсейването на митовете за един напредък, отреден за малцина, но изграден върху експлоатацията на мнозина“.

Знаците на времената

Обръщането и освобождаването от културата на отхвърлянето според папа Франциск преминава през лика на бедните, мигрантите и бежанците. Става въпрос за една промяна на сърцето, за да се изгради един свят, който „все повече отговаря на Божия промисъл“.

„Мигрантите, и по-специално най-уязвимите, ни помагат да четем знаците на времената. Чрез тях Господ ни призовава към обръщане, призовава ни да се освободим от ексклузивизма, от безразличието и културата на отхвърлянето“.

27 Май 2019, 13:03