Cerca

Vatican News
Папа Франциск сред католическата общност на България Папа Франциск сред католическата общност на България  (Vatican Media)

Папата към католиците в България: гледайте с очите на вярата и любовта

„Нека не забравяме, че най-хубавите страници от живота на Църквата са били написани когато Божият народ е тръгвал на път, за да се старае да предава Божията любов във всеки исторически момент, с предизвикателствата, които са се посрещали“. Това бе призива, който папа Франциск отправи към католиците в България по време на срещата си с вярващите, богопосветените и членовете на църковните движения в църквата на „Свети Михаил Архангел“ в кв. Секирово на гр. Раковски.

Светла Чалъкова - Ватикана

След обяда с епископите на България в манастира на сестрите францисканки, със своя папамобил, Светият отец се отправи към църквата „Свети Михаил Архангел“ в кв. Секирово на гр. Раковски, намираща се само на няколко километра разстояние, за срещата си с католическата общност. Пред храма Франциск бе посрещнат от две деца в национални носии, които му поднесоха пита и мед за добре дошъл, както е по традиция. Заедно с децата бяха и енорийският свещеник отец Румен Станев и заместник енорийския свещеник отец Христо. Всички те заедно въведоха папа Франциск в храма, където го очакваше едно семейство с двете си деца. Папата се спря за кратка молитва пред иконата и кръст с реликва на светия папа Йоан ХХІІІ.

Преди обръщението си към всички присъстващи на събитието, вътре и извън храма, приветствено обръщение към Светия отец отправи епископът на Софийско-Пловдивския диоцез, монс. Георги Йоавчев, а свидетелства поднесоха, сестра Еврозия от обществото на сестрите Евхаристинки, отец Борис Стойков енорийски свещеник на село Житница и семейството на Митко и Мирослава Михайлови, със своята дъщеричка, от Никополската епархия. Между различните свидетелства имаше и моменти на музика и танци. Не бе забравен и епископа на Софийско-Пловдивския диоцез, монс. Йовчев, който днес чества своя рожден ден. Извън програмата след обръщението на епископа към папата, хорът запя "На многая лета" за епископа. Като дар от папата са рождения си ден епископ Йовчев получи литургична чаша. 

В обръщението си папата се позова на призива отправен му от монс. Йовчев да помогне на всички „да гледат с очите на вярата и любовта“.

Предлагаме ви обръщението на папа Франциск към католическата общност на България, събрана в енорийската църква на кв. Секирово на гр. Раковски.

*************

Скъпи братя и сестри,

Добър следобед! Благодаря ви за топлия прием, за танците и свидетелствата. Винаги е повод за радост срещата със светия Божия народ, с хилядите му лица и харизми.

Монс. Йовчев ме помоли да ви помогна да „гледате с очите на вярата и любовта“. Преди всичко бих искал да ви благодаря затова, че вие помогнахте на мен да видя по-добре и да разбера още по-добре  причината, поради която тази земя е била толкова обичана и важна за папа Йоан ХХIII, където Господ подготви онова, което щеше да стане важна стъпка по нашия църковен път. Сред вас се породи това силно приятелство към православните братя, което го тласна по път, способен да създаде толкова желаното и крехко братство между хората и общностите.

Да гледаш с очите на вярата. Искам да припомня  думите на „Добрия папа“, който съумя да настрои сърцето си с Господа, така че да може да не се съгласява с онези около себе си, които виждаха само лошото и да ги нарече пророци на гибел. Според него  е било нужно да се има доверие в Провидението, което постоянно ни придружава дори и сред бедствията и което може да осъществява по-висши и неочаквани помисли  (Слово при откриването на Втория Ватикански събор, 11 октомври 1962).

Божиите хора са водени от силата на възкресението

Божиите хора са онези, които са се научили да виждат, да се доверяват, да откриват и да се оставят да бъдат водени от силата на възкресението. Да, признавам, че съществуват ситуации и моменти, твърде тежки и несправедливи, но тези хора не остават бездейни, уплашени или, което е още по-лошо, подхранващи чувства на недоверие, на тегоба или неприязън, тъй като тези неща вредят на душата, като отслабват надеждата и пречат на всяко възможно решение. Божиите мъже и жени са онези, които имат смелостта да направят първата крачка и търсят творчески да застанат на преден план, свидетелствайки, че Любовта не е погинала, а е победила всяка пречка. Те са готови да действат, защото са научили, че у Исус действа самият Господ. Той е заложил своята собствена плът, за да не се чувства никой сам и изоставен.

Общности, общества на надежда

В този смисъл бих искал да споделя с вас преживяното преди няколко часа. Тази сутрин имах радостта да се срещна в бежанския лагер във Враждебна с бежанци и разселени, идващи от различни страни по света, за да намерят по-добра среда от онази, което са напуснали, а също и с доброволци на „Каритас“. Там ми казаха, че същността на лагера се е породила от съзнателността, че всеки човек е Божие чедо, независимо от неговата етнос или вяра. За да обичаш някого не е нужно да му искаш автобиографията, любовта стои над всичко. Защото е безвъзмездна. В този център на „Каритас“ са много християните, които са се научили да гледат с Божиите очи, които не гледат оценките, а търсят и очакват всеки един с очите на Баща. Да се гледа с очите на вярата е призив животът да не се живее, като се поставят етикети, и като се подбира кой е достоен или не  за обич, а в търсене на такива условия, при които всеки човек да се чувства обичан, особено онези, които се чувстват забравени от Бога, защото са забравени от братята си. Който обича не си губи времето да се оплаква, а винаги вижда нещо конкретно за вършене. В този Център вие сте се научили да виждате проблемите, да ги разпознавате, да ги посрещате; вие се оставяте на повикването и се стараете да различавате с очите на Господ. Както бе казал папа Йоан ХХIII: „Никога не съм видял песимист, който да е направил нещо добро“. Господ първи не е песимист и постоянно се стреми да отвори за всички нас пътя на Възкресението. Колко е хубаво, когато нашите общности са общества на надежда!

Енорията е дом, сред останалите домове

Но за да спечелим Божия поглед, имаме нужда от другите, имаме нужда да ни учат да виждаме и чуваме така, как Исус вижда и чува; нашето сърце да може да тупти заедно със своите чувства. Затова ми хареса, когато Митко и Мирослава, с тяхното малко ангелче Биляна, ни казаха, че за тях енорията винаги е втори дом, място, където винаги намират, в общата молитва и в подкрепата на близките хора, силата да вървят напред.

По този начин енорията се превръща в дом сред останалите домове и може да направи Господ присъстващ именно там, където всяко семейство, всеки човек, който ежедневно се стреми да си изкара хляба. Там, където се кръстосват пътищата, се намира Господ, който не пожела да ни спаси със заповед, но влезе и желае да навлезе в най-съкровеното на нашите семейства и да ни каже, като на учениците: „Мир вам!“.

Радвам се да узная, че ви харесва тази „максима“, която обичам да споделям със съпрузите:  „Никога не си лягайте ядосани, нито веднъж“  (и, доколкото виждам, действа добре). Максима, която може да е от полза и на нас, християните. Вярно е, че както и вие разказахте, се преминава през различни изпитания; затова е необходимо да внимавате ядът, озлоблението или горчивината никога да не завладяват сърцето ви. И затова трябва да си помагаме, да се грижим един за друг, за да не угасва пламъка, който Светият Дух е запалил в сърцата ни.

Вие признавате, че вашите свещеници се грижат за вас и сте им благодарни. Но когато ви слушах, ме впечатли онзи свещеник, който споделяше не колко той е бил способен през тези години на служение, а говори за хората, които Господ е поставил до него, за да му помогнат да стане добър Божи служител.

Семейство сред семействата

Божият народ благодари на своя пастир  и пастирът признава, че се учи да бъде вярващ с помощта на своите хора, на своето семейство и сред тях. Жива общност, която подкрепя, придружава, приобщава и обогатява. Никога разделени, а обединени, всеки се научава да бъде знак и благословия на Бога за другите. Свещеникът без своя народ губи идентичност и народът без своите пастири може да се раздели. Единството на пастира, който подкрепя и се бори за своя народ и народът, който подкрепя и се бори за своя пастир. Всеки посвещава живота си на другите. Никой не може да живее само за себе си, живеем за другите. Свещеническият народ, а не свещеника е в състояние да каже: „Това е моето тяло поднесено за вас“. Така се научаваме да бъдем Църква-семейство-общност, която приема, вслушва се, придружава, грижи са за другите, разкривайки истинското си лице, което е лице на майка. Църква-майка, която живее и се интересува от проблемите на децата си, като не дава готови отговори, а търси заедно житейски пътища, на помирение; като се старае да направи присъстващо Божието царство. Църква-семейство-общност, която поема в ръце житейските проблеми, които често са сериозни и преди да ги разреши, ги приема за свои.

Семейство сред семействата, отворено за свидетелства на съвременния свят на вярата, надеждата, любовта към Господ и към онези, които Той обича с предпочитание. Дом с отворени врати.

В този смисъл има една „задача“ за вас. Вие сте деца във вярата на великите свидетели, които бяха способни да свидетелстват със живота си любовта на Господ по тези земи. Братята Кирил и Методий, свeти хора на велики мечти, бяха убедени, че най-истинският начин да се говори с Бог е да се говори на родния език. Това им даде смелостта да се решат да преведат Библията, за да не бъде никой лишен от Словото, което дава живот.

Дом с отворени врати

Дом с отворени врати, по стъпките на Кирил и Методий, означава и днес да сме смели и креативни, за да се запитаме как конкретно и разбираемо може да се предаде на младите поколения любовта, която Бог изпитва към нас. Знаем, че „младите хора често не намират отговор на тревогите си, на нуждите си, на проблемите си в обикновените структури“ (из апостол. насърчение Christus vivit, 202). И това изисква от нас ново творческо усилие в нашата пастирска дейност, за да се търси начин да се стигне до сърцата им, да се разберат техните очаквания и да се окуражат техните мечти, като общност-семейство, която подкрепя, придружава и насърчава да се гледа на бъдещето с надежда. Голямо изкушение за младите поколения е липсата на корени, които да ги държат и това води до изкореняване и до самота. Нашите младежи, в момента, в който трябва да изразят своя потенциал, много пъти остават на средата на пътя поради фрустрации или разочарования, които изпитват, защото нямат корени, за които да се държат за да гледат напред (както по-горе, 179-186). И това се засилва, когато са принудени да напуснат земята си, родината си, семейството си.

Не се страхувайте да бъдете Църква, раждаща чеда

Не се страхуваме да посрещаме нови предизвикателства, при условие, че, със всички средства полагаме усилия затова нашите хора да не бъдат лишавани от светлината и утехата, които се пораждат от приятелството с Исус, от общност на вяра, която подкрепя и на все по-стимулиращо и обновяващо се виждане, което да даде смисъл и живот (виж апостол. насърчение Радостта от евангелието, 49). Нека не забравяме, че най-хубавите страници от живота на Църквата  са били написани когато Божият народ е тръгвал на път, за да се старае да предава Божията любов във всеки исторически момент, с предизвикателствата които са се посрещали. Хубаво е да се знае, че можете да разчитате на една велика преживяна история, но още по-хубаво е да имате съзнанието, че на вас се пада на напишете това, което занапред ще стане. Не се уморявайте да бъдете Църква, която,  сред противоречията, болките и бедността продължава да ражда чедата, от които тази земя има нужда днес, в началото на 21 век, с едното ухо вслушвайки се в Евангелието, а с другото – в сърцето на вашия народ.

Благодаря ви за тази хубава среща и с мисъл към папа Йоан ХХIII, би искал благословията, която сега ви давам, да бъде милувката на Господ за всеки от вас.

(Превод Мания Кавалджиева)

06 Май 2019, 15:00