Папата разговаря с журналисти на връщане от Мароко
На борда на Boeing 737 на Royal Air Maroc, с който се завърна в Рим, папа Франциск проведе обичайната срещта с журналисти, разговаряйки с тях повече от половин час. Папа Франциск отговори на въпроси свързани с диалога с мюсюлманите, общия апел с крал Мохамед VI за Ерусалим, мигрантите, свободата на култа и съвестта, популизма в Европа и тайната на злото.
Запитан какви са последиците от това посещение за бъдещето, за световния мир, за съжителството в диалога между културите папата отговори: „С братята мюсюлмани запечатахме това братство в документа от Абу Даби. Тук в Мароко всички станахме свидетели на свободата, братството и гостоприемството на всички братя с огромна почит. Това е красиво цвете на съвместно съществуване, което обещава да даде много плод. Не трябва да се отказваме! Вярно е, че ще има още трудности, много трудности, защото съществуват фундаменталистки групи. Но искам да кажа нещо много ясно: във всяка религия винаги има една фундаменталистка група, която не иска да върви напред и живее с горчиви спомени, с борбите от миналото, търси повече войната и сее страх. Но ние видяхме, че по-хубаво е да се сее надежда, вървейки винаги с протегнати ръце. Видяхме, че се нуждаем от мостове. И изпитваме болка, когато виждаме, че хората искат да изграждат стени. Защо изпитваме болка? Защото, онези които изграждат стени ще се превърнат в затворници на онова, което са изградили“, каза папата.
Относно междурелигиозния диалог, Франциск припомни подписаната обща деклация с крал Мохамед VI за Ерусалим в която признават уникалността и свещения характер на град Ерусалим, като общо наследство на човечеството и място за среща и символ на мирното съжителство за вярващите от трите монотеистични религии. Папата посочи един конкретен образ: "диалогът не се прави в лаборатория, той трябва да е човешко дело, и ако е човешко, то е плод на ума, сърцето и ръцете; така се подписват пактовете. Това е стъпка напред. Този документ не е направен от главата на Мароко и главата на Ватикана. Той е дело на вярващи братя, които страдат, виждайки този град на надежда, който все още не универсален, както всички ние искаме: евреи, мюсюлмани и християни. Ние всички искаме това. И за това сложихме подписите си под това желание: това желание, е призив към религиозно братство, което е символизирано в този град, който е наш. Всички сме граждани на Ерусалим, всички вярващи”.
Относно темата за мигрантите, папа Франциск сподели, че е „заплакал“, гледайки снимките от лагерите в Либия и жертвите в Средиземноморието. Според папата „да се оставят хората да се удавят в морето не е начин да се разреши сериозния проблем с имиграцията“. Тук папата припомни своя частен разговор с гръцкия министър-председател Ципрас: „говори ми от сърце и каза, че човешките права стоят преди споразуменията. Това заслужава нобелова награда. Трябва да изградим мостове в пристанищата“, е съвета на папата.
Европейската политика е точно в противоположна посока, репликира журналиста Михаел Шрам от германския телевизионен канал ARD. Тази политика отразява и мнението на избирателите, мнозинството от тях християни католици. Как папата се чувства в тази ситуация?
Според Франциск, не само католиците, а и много хора с добра воля са жертва на популизма, който проповядва страх. „Страхът е началото на диктатурите – посочи папата. Нека се поучим от историята. Това не е нещо ново. Да сееш страх и да жънеш жестокост и безплодие. Да помислим за демографската зима на Европа ... Както също и в Италия. Под нулата. Нека помислим за липсата на историческа памет. Европа беше създадена от имиграцията. Това е нейното богатство”. Папата призова Европа да не продава повече оръжия, а да инвестира в социалните грижи и образованието. "Вярно е - добави Франциск - че една страна не може да приеме всички, но Европа може да разпределя мигранти на континента, цяла Европа. Защото гостоприемството трябва да се прави с отворено сърце, след това да се придружава, насърчава и интегрира. Ако дадена страна не може да интегрира, тя трябва незабавно да разговаря с други държави: колко души можете да интегрирате, за да дадете достоен живот на хората”.
Светият отец се спря и на въпроса за свободата на съвестта и култ и горчиво констатира: „Свободата на култ расте, но също ние трябва да растем. Има католици, които не приемат казаното от Втория ватикански събор за свободата на съвестта. Също ние имаме този проблем. Но мен ме безпокои едно друго нещо: падението на нас християните, когато отнемаме свободата на съвестта. Нека само се замислим за лекарите и християнските болнични институции, които нямат правото на въздържание по съвест, например за евтаназията. Но как е възможно? Църквата отиде напред, а вие християнски държави вървите назад? Замислете се над това, защото е истина. Днес ние християните сме заплашени от някои правителства да ни отнемат свободата на съвестта, която е първата стъпка към свободата на религията. Не е лесно да си отговорим защо това се случва, защо в тези страни се случа. Трябва само да се срамуваме“.
Кристина Карикато от италианската Tv2000 отново повдигна въпроса за злоупотребите и фразата използвана от папата „действията на дявола“. „За да се разбере една ситуация – отговори папа Бергольо - трябва да се видят всички обяснения и след това да се потърси значението: какво означава социално, какво означава лично или религиозно? Опитвам се да дам всички обяснения, но има нещо, което не може да бъде разбранано, освен с тайната на злото. Помислете за виртуалната детска порнография ... Питам се: отговорните не могат ли да направят нещо? Ние в Църквата ще направим всичко възможно, за да се премахне тази чума. По този въпрос дадох конкретни мерки. Едно правителство не може ли да индивидуализира къде се правят тези филми с децата? Всичките на живо. С това искам да кажа, че това е световен бич, но не може да се разбере, освен с духа на злото, това е конкретен проблем… Ние също трябва да се борим с дявола, с човешките неща“.
