Cerca

Vatican News
Св.св. Кирил и Методий Св.св. Кирил и Методий 

Кои сме ние, разделени срещу Божията воля

Едно от знаковите събития през първия ден на папското посещение в България, 5 май е Молитва пред иконостаса на Св.Кирил и Методий в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Франциск е вторият папа, който посещава православния храм, след св.Йоан Павел II през 2002. Какво е съдържанието на този жест – протоколна проява на учтивост или можем да очакваме послание с нов прочит на делото на първославянските учители?

Димитър Ганчев- Ватикана

Посещението на един папа в храма, който е национална светиня и молитвата пред олтара на светите братя, преди всичко е знак за близост. Свети Йоан Павел II вярваше в диалога. Възстанови диалога с еврейския и мюсюлманския свят, даде силен тласък за единението между християните. Провъзгласи Св.Св.Кирил и Методий за съпокровители на Европа, наричайки ги „предшественици на икуменизма“.

Посети България, срещна се с българското православно духовенство и показа желание заедно да гледат на нещата, които обединяват, а посланието му, отправено пред Светия Синод, на 24 май 2002, и днес остава валидно и актуално:

Примерът на Светите братя Кирил и Методий ни се предлага като знак, преди всичко за единението между християните в единствената Христова Църква...Те са за нас като обединително звено и духовен мост между Източното и Западното предание на Вселенската църква. За нас те са образец, а също така и покровители в икуменическите усилия на сестрите Църкви от Изток и Запад, за преоткриване на видимото и пълно общение, чрез молитви и диалог. Общение, което не е нито присвояване, нито сливане. Единението е среща в духа на истината и любовта, дадени ни от Светия Дух“.

Това е наследството на незабравимият папа славянин за нас българите!  Какво повече може да каже неговия приемник, който идва от Аржентина и за когото България ще бъде първата славянска страна, която посещава в своя шест годишен понтификат? (СМД в Краков не се смята за официално посещение в страната). За разлика от своите предшественици Йоан Павел II и Бенедикт XVI, папа Бергольо преустанови традицията да се произнася официално слово към българската делегация при традиционната аудиенция във Ватикана по повод 24 май. Това ни най-малко не означава дистанцираност или различно отношение, а по-скоро промяна на фокуса.

Франциск обича да казва, че християнското единение преминава през „икуменизма на кръвта“ и „икуменизма на молитвата“. Днес християните са преследвани повече, отколкото през първите векове, като 80% от хората са потискани заради своята вяра, независимо дали са католици, православни лютерани, англикани или методисти. Те са преследвани, защото са християни. „Кръвта на толкова много мъченици днес не разделя , а обединява християните”.

Да се вслушваме в Светия Дух, за да продължаваме заедно да евангелизираме в търсене на мира и единението“, посочи на аудиенцията за Прешовския архиепископ и примас на Православната църква в Чехия и Словакия  Н.Бл. Ростислав, когото прие на аудиенция във Ватикана на 11 май 2018. „Църквите са призвани към общото изграждане и търсене на мира, дар на Възкръсналия“. 

„Историческият факт как Кирил и Методий връчват мощите на св.Климент на папа Адриан II, сам по себе си говори, че християните винаги се нуждаят от споделяне на необятното общо наследство на светостта“, посочи Франциск. Също така гроба на славянския апостол св.Климент се намира в римската църква Сан Клементе, пред който всяка година на 14 февруари славянските общности организират литургични чествания по ротационен принцип.

Франциск подчертава, че апостолата на двамата свети братя и днес продължава да бъде модел за евангелизация, тъй като те успяват да въплътят Евангелието, преведено на достъпен език, в културата на славянските народи: „За да се известява Господ, не е достатъчно да се потвърждават схеми от миналото, а е нужно вслушване в Духа, който винаги вдъхновява нови и смели пътища за евангелизация на съвременниците. И днес Той прави това в страните с християнска традиция, много често белязани от секуларизацията и безразличието“.

Франциск  изтъква още един аспект от делото на св.св.Кирил и Методий: „Те успяват да преодолеят разделенията между християнските общности от различни култури и традиции. В този смисъл може да се каже, че те са истински предшественици на икуменизма. Припомнят ни, че единството не е уеднаквяване, а помирение на различията в Светия Дух“.

Преди 17 години, пред Св.Синод на БПЦ папа Йоан Павел II горчиво констатира: „Господ Исус Христос основа една единствена Църква, но ние днес се представяме пред света разделени, като че ли Самият Христос е разделен..., което противоречи на Христовата  воля“. „Съществуващото общение между нашите Църкви, познава мъчителни разделения в историята, не без  вина и от двете страни. За съжаление, тези грехове от миналото продължават да ни изкушават и в настоящето, като все още се усеща тяхната тежест“.

В импровизираните си проповеди и слова, папа Франциск обича да поставя въпроси, на които християните сами да си отговорят, като лична проверка за християнското им свидетелство и идентичност. В обичайния си колоритен и директен стил той задава въпроса: „Ако противникът ни обединява в смъртта, кои сме ние, за да се разделяме в живота?“ (3.6.2015, пл.Св.Петър).

04 Април 2019, 09:34