ПАПА

Прострян на земята, Франциск чества Страданията Господни

Пасхата е преобръщане извършено от Бог и осъществено в Христос; това е началото и обещанието на единствения напълно справедлив и необратим обрат в съдбата на човечеството. Това е посланието, което отправи папския проповедник отец Раниеро Канталамеса на литургичното честване на Страданията Господни в присъствието на папа Франциск.

Димитър Ганчев- Ватикана

Папа Франциск прострян на земята пред олтара на Ватиканската базилика: така започнаха честванията на Страданията Господни. Обредът започна в 17.00ч. Легнал по очи на земята, папата остана за няколко минути в дълбока мълчалива молитва. Всички вярващи, епископи и кардинали, придружиха папската молитва на колене. След това папата се изправи, подпомаган от двама церемониал майстори и със събрани ръце даде началото на литургичните чествания на Велики петък, които завършват с Кръстния път на римския Колизеум. След литургията на Словото, проповедникът на Папския дом отец Раниеро Канталамеса произнесе проповед.

Смъртта на Христос „изкупи света от греха, занесе Божията любов към най-отдалечената и най-тъмната точка, която човечеството е достигнало в бягството си от него, в смъртта“, подчерта отец Канталамеса.

Но смъртта няма последната дума: „Евангелието не спира дотук; казва още нещо, казва, че разпятието е възкръснало! Чрез него се извършва пълно обръщане на страните: губещият е станал победител, осъденият е станал съдия, „камъкът, отхвърлен от строителите, става крайъгълен“. Несправедливостта и потисничеството нямат последната дума: „Исус не само възстанови достойнството на обезнаследените на света; даде им надежда! ”каза отецът капуцин.

Затова “Пасхата е преобръщане извършено от Бог и осъществено в Христос; това е началото и обещанието на единствения напълно справедлив и необратим акт в съдбата на човечеството. Бедни, изключени, принадлежащи към различните форми на робство, все още съществуващи в нашето общество: Пасхата е вашия празник!“.

Но кръстът съдържа и "послание" към "могъщите и силните", тези, които се чувстват комфортно в ролята си на "победители". И това е послание, както винаги, "на любов и спасение, а не на омраза или отмъщение". Защото им напомня, че "в крайна сметка те са обвързани със същата съдба като всички; слаби и силни, безпомощни и тирани, всички са подчинени на един и същ закон и на същите човешки граници“.

Проповедникът отправи и апел към религиите, чиято задача днес е "да насърчават мира", а не "да мълчат пред спектакъла, който е пред очите на всички": фактът, че “малка група привилегировани, притежават блага, които не могат да консумират, дори да живеят цели векове, и огромното множество бедни, които нямат парче хляб и чаша вода да дадат на своите деца“. „Нито една религия не може да остане безразлична пред това, защото „Богъг на всички религии не е безразличен към всичко това“.