Послание на Светия отец за Великия пост 2019
“И тварите с нетърпение очакват прославянето на синовете Божии” (Ром 8:19)
Скъпи братя И сестри
Всяка година, посредством Църквата Майка, Бог „дава на своите вярващи, пречистени в духа, да се подготвят с радост да отпразнуват пасхалната тайна защото … те черпят от тайните на изкуплението пълнотата на новия живот в Христос" (Велик пост Пролог 1, Римски мисал). По този начин ние можем да пътуваме от Великден до Великден към пълнотата на спасението, което вече сме получили в резултат на Христовото пасхално тайнствоа, - „защото нашето спасение е в надеждата” (Рим. 8:24). Това тайнство на спасението, което вече работи в нас по време на земния ни живот, е динамичен процес, който обхваща историята и цялото творение. Както казва св. Павел, “тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии” (Рим. 8:19). От тази гледна точка, бих искал да предложа няколко разсъждения, които да придружават нашето пътуване на обръщане на по време на този пост.
1. Изкуплението на творението
Честването на пасхалния Тривиум на Христовите страдание, смърт и Възкресение - кулминация на литургичната година, ни призовава ежегодно да предприемем пътуването на подготовка, осъзнавайки, че нашето единение с Христос (вж. Рим. 8:29) е безценен дар на Божията милост.
Ако човек живее като Божие чедо, ако живее като изкупен човек, който се оставя да бъде ръководен от Светия Дух (вж. Рим. 8:14) и знае как да разпознае и приложи на практика Божия закон, като започне от това, което е записано в сърцето му и в природата, той също облагодетелства творението, като сътрудничи в неговото изкупление. Ето защо, както казва свети Павел, творението жадува проявлението на Божиите чеда; с други думи, онези, които се радват на благодатта на пасхалната тайна на Исус в пълнота да живеят плодовете й, предназначени да постигнат съзряването си в изкуплението на човешкото тяло
Когато Христовата любов преобразява живота на светците в духа, тялото и душата те възхваляват Бог и чрез молитва, съзерцание и изкуство включват и другите същества в тази възхвала, както виждаме възхитително изразени в “Песента на създанията” (“Песен за Брата Слънце) от св. Франциск от Асизи (ср. Laudato Si, 87). В този свят, обаче, хармонията, породена от изкуплението, постоянно е заплашена от негативната сила на греха и смъртта.
2. Разрушителната сила на греха
Когато не успяваме да живеем като Божии чеда, ние често се държим по разрушителен начин с нашите ближни и с другите същества - както и със себе си, - тъй като започваме да мислим, повече или по-малко съзнателно, че можем да ги използваме както си искаме. Тогава неумереността поема надмощие: ние започваме да живеем живот, който надвишава ограниченията, наложени ни от човешкото ни състояние и самата природа. Ние се поддаваме на онези необуздани желания, които Книгата Премъдрост Соломонова посочва като типични за нечестивите, тези, които действат без мисъл за Бога или надежда за бъдещето (вж. 2: 1-11). Ако не се стремим постоянно към Великден, към хоризонта на Възкресението, манталитетът, изразен в логикaтa „Искам всичко и го искам сега!” и „Твърде много никога не е достатъчно”, печели надмощие.
Коренът на всяко зло, както знаем, е грехът, който след появата си сред хората прекъсна общението с Бог, с другите и със самото творение, с което сме свързани по специфичен начин посредством нашето тяло. Този разрив на общението с Бог, също така подкопава хармоничната ни връзка със средата, в която сме призовани да живеем, така градината се превърна в пустиня (вж. Бит. 3: 17-18). Грехът кара човека да смята себе си за бог на творението, да вижда себе си като абсолютния му господар и да го използва, не по волята на Създателя, а за собствените си интереси и в ущърб на другите създания.
Когато Божият закон, законът на любовта, е изоставен, тогава властта поема законът на силните над слабите поема. Грехът, който дебне в човешкото сърце (вж. Мк. 7:20-23), придобива формата на алчност и необуздан стремеж към комфорт, липса на загриженост за доброто на другите и дори на самия себе си. Той води до експлоатацията на творението, както на хората, така и на околната среда, поради тази ненаситна алчност, която счита всяко желание за право и рано или късно унищожава всички, които са доминиранирани от нея.
3. Изцелителната сила на покаянието и прошката
Творението спешно се нуждае от проявлението на Божиите чеда, станали „ново творение”, защото„ който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.”(2 Коринтяни 5:17). И наистина, поради тяхното проявление, самото творение може да направи Пасха, отваряйки се към ново небе и нова земя (вж. Откр. 21: 1). Пътят към Великден изисква като християни да обновим лицата и сърцата си, чрез покаяние, обръщане и прошка, за да живеем изцяло изобилната благодат на пасхалната тайна.
Тaзи „жажда”, това очакване на цялото творение ще бъде изпълнено в проявлението на Божиите чеда, а именно когато християните и всички хора решително встъпят в „родилните мъки”, необходими за това обръщане. Цялото творение е призовано с нас да излезе „от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии” (Римл. 8:21). Великият постът е тайнствен знак за това обръщане. Той приканва християните да въплътят пасхалното тайнство по-дълбоко и по-конкретно в личния, семейния и социалния си живот, най-вече чрез пост, молитва и милостиня.
Постът, който ни учи да променяме отношението си към другите и към цялото творение, да се извърнем от изкушението да “погълнем” всичко, за да задоволим нашата ненаситност и да сме готови да страдаме за любовта, която може да запълни празнотата на сърцата ни. Молитвата, която ни учи да се отречем от идолопоклонството и самодостатъчността на нашето его и да признаеме нуждат си от Господ и Неговата милост. Милостинята, чрез която се спасяваме от лудостта да трупаме всичко за себе си с илюзорната вяра, че можем да си подосигурим бъдеще, което не ни принадлежи. И така да преоткрием радостта на Божия план за творението и за всеки от нас, който се състои в това да обичаме Бог, нашите братя и сестри и целия свят и да намерим в тази любов нашето истинско щастие.
Скъпи братя и сестри, „постът” на Божия Син бе влизането Му в пустинята на творението, с цел отново да го направи градината на общението с Бог, която то беше преди първородния грях (ср. Мк 1: 12-13, Исая 51: 3). Нека нашият пост през тази година да бъде пътуване по същия този път, донасяйки Христовaта надежда на творението, което ще бъде освободено „от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии” (Римл. 8: 21). Нека не пропиляваме това време на благодатта! Нека да помолим Бог да ни помогне да тръгнем по пътя на истинското обръщане. Нека изоставим своя егоизъм и себепоглъщане и да се обърнем към Пасхата на Исус. Нека застанем до братята и сестрите си в нужда, споделяйки с тях нашите духовни и материални блага. Така, приемайки Христовата победа над греха и смъртта в живота ни ние ще излъчваме и нейната трансформираща сила в цялото творение.
От Ватикана, 4 октомври 2018,
Празник на Св Франциск от Асизи
Папа Франциск
