Cerca

Vatican News
Папата по време на покаятелната литургия във Ватикана Папата по време на покаятелната литургия във Ватикана  (Vatican Media)

Папата: Изповедта е преход от нищетата към милосърдието

На 29 март следобед папа Франциск предстоятелства покоятелна литургия в базиликата „Свети Петър“, с която даде началото на вече станалата традиция инициатива „24 часа за Господ“. Кулминационен момент на литургията бе Изповедта: преди сам да застане в изповедалнята, за да изповяда 11 вярващи, папата смирено коленичи пред един от изповедниците в базиликата. В центъра на проповедта на папата бе Божията прошка, знак на една любов по-голяма от всеки извършен грях от човек.

Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана

Исус и блудницата, милосърдието и нищетата: това бе бинома, посредством който папа Франциск, на покаятелната литургия във Ватиканската базилика, открои връзката на любов, която ни свързва с Бог, и чиято ключова стъпка е Изповедта. „Това Тайнство – подчерта папата – е среща на спасение с онзи, който ни познава, обича и освобождава, позволявайки ни да започнем отново. Всеки път в това Тайнство разбираме, че сме безценни в очите на Бог“.

Човекът пред грешника

В проповедта си папа Франциск се спря на евангелският откъс, предложен за размишление на присъстващите, разказващ за Исус, който е пред една грешница, една блудница, отведена пред него от книжниците и фарисеите, за да бъде убита с камъни, както нарежда закона. Но накрая, от тълпата народ не остава никой, нито един камък не е хвърлен, нито една присъда не е произнесена: остава само Исус пред жената.

„Остава, защото е останало онова, което е безценно в неговите очи: тази жена, тази личност. За него преди греха е грешницата. Аз, ти, всеки един от нас идва на първо място в сърцето на Бог: преди грешките, правилата, решенията и нашите падения. Нека изпросим благодатта да имаме поглед подобен на този на Исус, нека изпросим да имаме християнско виждане за живота, където преди греха съзираме с любов грешника, преди грешката сгрешилия, преди неговата история виждаме човека.

Исус, а не закона освобождава от злото

В човешкото сърце е вписана една надежда. В Евангелският откъс, евангелист Йоан казва, че Исус стои пред жената в тишина и „с пръст пишеше в прахта“. „Това е един тайнствен жест – каза папата – който напомня за обещанието на Бог да напише, закона вече не на каменни плочи, а в плътта на нашите сърце“.

„С Исус, въплътеното милосърдие на Бог, настъпи момента да се пише в човешкото сърце, да се даде надежда на човешката нищета: да се дадат не толкова външни закони, които често дистанцират Бог и човека, а закона на Духа, който влиза в сърцето и го освобождава. Това се случва и с тази жена, която среща Исус и започва отново да живее“.

Изповедта е преход от нищетата към милосърдието

Само Бог със своята любов премахва грехът от нашите сърца и ни позволява да започнем отново да живеем, както се случи с блудницата. Ето защо – бе призива на папата – „нека направим място на Господ, който прощава и изцелява от злото, което съблазнява, и нека го направим преди всичко чрез Изповедта“:

„Изповедта е преход от нищетата към милосърдието, тя е Божието писание върху нашето сърце. Там всеки път четем, че сме безценни в очите на Бог, че Той е Отец и ни обича повече отколкото ние обичаме нас самите“.

Прошката не е фотокопие, а винаги нов опит

Посредством Изповедта в нас се преражда надеждата:  в прошката, получена с Кръщението се раждаме като християни, и се прераждаме всеки път, когато се „чувстваме подтиснати, когато не знаем вече как да започнем отново; само чрез прошката Божия се случват наистина нови неща в нас“.

Прошката на Бог не е фотокопие, което се възпроизвежда еднакво при всяко посещение на изповедалнята. Опрощаването на греховете, посредством свещеника, е винаги нов опит, оригинален и неподражаем. Чрез него преминаваме от самотата с нашите нещастия и обвинители, като жената в Евангелието, към издигането и насърчението от Господ, който ни помага да тръгнем отново на път“.

Настойчиви в доброто и в просенето на милосърдието

След Изповедта – подчерта папата – всички наши нищети се вливат в Божието милосърдие, всички наши грехове са в Него. Би било хубаво – отбеляза още папа Франциск – да останем в тишина след Изповедта, за да запомним всичката тази нежност, за да „вкусим отново мира и свободата, които изпитахме, защото сърцевината на Изповедта е получената любов, а не изповяданите грехове“.

„Но може да ни нахлуе съмнението: „не е нужно да се изповядвам, защото върша винаги едни и също грехове“. Но Господ ни познава, знае че вътрешната борба е трудна, че сме слаби и склонни да падаме, често рецидивни в злото. И ни предлага да започнем да бъдем рецидивни в доброто, в просенето на милосърдие. Той ще е този, който ще ни повдигне и ще направи от нас нови твари. Нека започнем отново от Изповедта, нека върнем на това Тайнство мястото, което заслужава в живота и пастирската грижа! Нека влезем в срещата на спасение, която е Изповедта, и нека поискаме благодатта да я преоткрием“.

30 Март 2019, 11:22