Cerca

Vatican News
Папа Франциск поръсва с пепел главата на кард. Томко на литургията за Пепеляна сряда Папа Франциск поръсва с пепел главата на кард. Томко на литургията за Пепеляна сряда 

Папата: Великите пости са време да се завърнем при Господ

Идолите, парите и сирените, които очароват, отклоняват сърцето от истинския път на нашия живот, който е Бог. Това подчерта папа Франциск в проповедта си на литургията в римската базилика „Света Сабина“ за Пепеляна сряда. Преди литургията папата оглави процесията от църквата „Свети Анселм“ до базиликата „Света Сабина“, намиращи се на Авентинския хълм.

Бенедета Капели – Светла Чалъкова – Ватикана

Доминиращата днес култура на показността, която подтиква да живеем за преходните неща, е голяма заблуда. Тя е като пламък, който веднъж угаснал, оставя само пепел“. Това каза папа Франциск в деня на Пепеляна сряда, призовавайки да живеем добре Великите пости, за да се „завърнем към същественото, т.е. към Бог“.

И тази година папа Франциск оглави ритуалите за Пепеляна сряда, отправяйки се към църквата „Свети Анселм“ на Авентинския хълм, където се спря за кратка молитва, а след това оглави покаятелната процесия до древната базилика „Света Сабина“, където предстоятелства литургията с ритуала на посипването на главите с пепел.

Великите пости, в думите на папа Франциск, са „време, за да забавим нашия живот, който винаги е забързан, но не знаем често накъде. Призив да се спрем, да отидем към същественото, да постим от излишното, което отвлича вниманието. То е будилник за душата.

„Великите пости са време да намерим правилния път, да се завърнем към Господ, крайна дестинация на нашето пътуване по света“. Пепелта, с която е посипана главата е „знак, който ни казва, с деликатност и истина, че от многото неща, които имаш, преследваш всеки ден и за които се безпокоиш, няма да остане нищо.

Свободата на чеда Божии

„Великите пости – продължи папата – са време, за да преоткрием, че сме направени, за да бъдем горящия пламък, а не са пепелта, която угасва веднага; за Бог, а не за света; за Небесната вечност, а не за земните заблуди; за свободата на чеда Божии, а не за робството от материалните неща“.

Съкровището на молитвата, милосърдието и постите

Според папа Франциск в нашето завръщане към същественото има три ключови стъпки: милостинята, молитвата и поста, които ни отвеждат към единствените три реалности, които няма да изчезнат“.

„С молитвата – поясни папата – гледаме към Възвишения; с милосърдието към другия, а с поста се вглеждаме в нас, за да се освободим от суетата, която упоява сърцето“.

Молитвата ни свързва отново с Бог; милосърдието с ближния; поста с нас самите. „Бог, братята, моя живот: ето реалностите, които никога не свършват в нищото, над които трябва да инвестираме. Молитва, милосърдие, пост: три инвестиции за едно дълготрайно съкровище“.

Исус – припомни папата – ни казва, че „където е съкровището ти, там ще бъде също сърцето ти. Това е компасът, в търсенето на посоката, магнитът, който се прикачва към нещо, оставайки често роби, защото „нещата от които трябва да си служим, се превръщат в неща на които да служим“.

„Външният вид, парите, кариерата, забавленията: ако живеем за тях, ще се превърнат в идоли, които ни използват, сирени, които ни омагьосват, а след това отпращат без посока. Но ако сърцето се привърже към онова, което не отминава, ще намери себе си и ще бъдем свободни. Великите пости са благодатно време, за да освободим сърцето от суетата. Те са време на изцеление от зависимостите, които ни съблазняват. Време, за да отправим погледа си към онова, което е вечно“.

Исус на Кръста е компасът на живота

Оттук и призива на папата да отправим погледа към Разпнатия. „Исус на Кръста – подчерта той – е компасът на живота, който ни насочва към Небесата. Бедността на кръста, мълчанието на Господ, неговото оголване от любов ни показват необходимостта от един по-обикновен живот, свободен от притесненията за нещата, учи ни на смелостта да се отричаме от злото“.

„Нуждаем се да се освободим от пипалата на консуматорството и от връзките на егоизма, да искаме все повече, да не се задоволяваме никога, от затвореното за нуждите на бедните сърце. Исус, който на кръстното дърво гори от любов, ни призовава към един горящ от Него живот, който не се губи сред пепелищата на света; един живот, който гори от милосърдие и не угасва в посредствеността. Дали е трудно да живеем, както Той иска? Да, но води към крайната цел“.

Великите пости ни показват този път: започват с пепелта, и стигат до огъня на Пасхалната нощ, показват че „плътта на Исус не се превръща в пепел, а славно възкръсва. А това важи и за нас. Ако с нашите слабости – завърши папата – се завърнем към Господ, ако тръгнем по пътя на любовта, ще прегърнем незалязващият живот и ще бъдем в радостта“.

Литургия на папа Франциск за Пепеляна сряда
07 Март 2019, 10:09