Cerca

Vatican News
Папа Франциск на литургията за Сретение Господне Папа Франциск на литургията за Сретение Господне 

Папата: богопосветеният живот е възхвала на Бог, даряваща радост

На празника Сретение Господне, 2 февруари, папа Франциск предстоятелства тържествена литургия във ватиканската базилика с всички богопосветени в Рим. На тях папата припомни, че богопосветеният живот е призив „за всички срещу посредствеността, срещу приспособяването към един удобен и светски живот, срещу недоволството и оплакването, срещу навика да казваме „правя каквото мога“ и „винаги е правено така“.

Светла Чалъкова – Ватикана

Богопосветеният живот е „възхвала, която дарява радост на Божия народ, пророческа визия,която открива онова, което е важно. Той е проста и пророческа визия, при която Господ е пред очите и в обятията, и не е нужно друго“. Това е богопосветеният живот според папа Франциск, който на 2 февруари следобед, в празника на Сретение Господне, предстоятелства във ватиканската базилика „Свети Петър“ света литургия с присъствието на богопосветените от всеки орден и конгрегация в Рим.

В проповедта си папа Франциск коментира откъсът от Евангелието според Лука, разказващ за представянето на Младенеца Исус в Йерусалимския храм (4, 22-40). „Днешната литургия – каза папата – ни показва срещата на Исус с неговия народ. Това е празника на срещата: новостта на Младенеца се среща с традицията на храма; обещанието се изпълва; младите Мария и Йосиф се срещат с възрастните Симеон и Ана. Всичко се среща когато идва Исус“.

Да следваш Исус е ежедневен избор

Но какво ни казва това?, запита риторично папата. „Преди всичко, че сме призовани да приемем идващия насреща ни Исус. Да Го срещнем. Бог на живота идва на среща ни всеки ден от живота; не понякога, а всеки ден. Да следваш Исус не е избор направен веднъж завинаги, а е ежедневен избор. Господ не се среща виртуално, а директно в живота. В противен случай Исус се превръща сам в един хубав спомен от миналото. Но когато Го приемаме като Господар на живота, център на всичко, туптящото сърце на всяко нещо, тогава Той живее в нас и чрез нас. И тогава, онова което се случи в храма се случва и с нас: около Него всичко се среща, животът става хармоничен. С Исус се намира смелостта да вървим напред и силата да устояваме. Срещата с Господ е извор, затова е важно винаги да се завръщаме при извора: да се върнем с паметта за решаващите срещи с Него, да съживим първата любов, дори да напишем нашата история на любов с Господ. Това ще е от полза за нашия богопосветен живот, за да не се превърне във време, което отминава, а да бъде време на среща“.

Светият отец изтъкна, че Евангелието ни показва, че срещата с Господ „разцъфна у вярващия народ. Така е и с нашия богопосветен живот, който разцъфва и цъфти в Църквата; ако се изолира, увяхва. Нашия богопесветен живот узрява, когато млади и стари вървят заедно“.

Послушание към Закона и към Духа

Евангелският откъс от Лука ни показва също – каза папата – „че срещата на Бог с неговия народ е белязан от един двоен призив“. Първият е този „според закона“, когато Мария и Йосиф отиват в храма, за да извършат онова, което предписано от закона. Вторият е призива „според Духа“ и е този към Симеон и Ана“.

Този двоен призив, на Закона и на Духа, какво казва на нашия духовен и богопосветен живот?, запита още папата. „Казва ни, че всички сме призовани към едно двойно послушание: към закона, към онова, което дава ред в живота и към Духа, който прави нови неща в живота. Така се ражда срещата с Господ: Духът ни открива Господ, но за да Го приемем е необходимо предано и всекидневно постоянство: Законът и Духът вървят винаги заедно“.

„Срещата – подчерта Франциск – се ражда от призива и  завършва с видението. Симеон казва: „Моите очи видяха Твоето спасение. Вижда Младенеца и вижда спасението. Достатъчен му е Бог, такъв какъвто е! В Него намира крайния смисъл на живота. Това е също визията на богопосветения живот, една проста и пророческа визия, при която Господ е пред очите и в обятията, и друго не е нужно. Животът е Той, надеждата е Той, бъдещето е Той. Богопосветеният живот е тази пророческа визия в Църквата: той е погледа, който вижда Бог присъстващ в света, дори мнозина да не Го забелязват; той е гласът, който казва: „Бог е достатъчен, всичко останало преминава“; той е възхвала, която се издига въпреки всичко“.

Възхвала, даряваща радост на Божия народ

„Това е богопосветения живот: възхвала, която дарява радост на Божия народ, пророческа визия, която открива същественото. Когато е такъв, богопосветеният живот се превръща в призив към всички срещу посредствеността: срещу спада в духовния живот, срещу изкушението да подценяваме Бог, срещу приспособяването към един удобен и светски живот, срещу постоянното оплакване и недоволство, срещу навика да казваме „правя каквото мога“ или „винаги е правено така“. Богопосветеният живот не е оцеляване, а нов живот. Той е живата среща с Господ в неговия народ. Той е призива за предано и всекидневно послушание и за нечуваните изненади на Духа. Визия на онова, което си струва да приемеш, за да имаш радостта: Исус“.

Photogallery

Моменти от литургия за Сретение Господне във Ватиканската базилика
03 Февруари 2019, 10:18