Cerca

Vatican News
Генерална аудиенция във Ватикана Генерална аудиенция във Ватикана 

Генерална аудиенция: егоистичната молитва не е християнска

„В молитвата християнина поднася трудностите на хората, които живеят до него. В молитвата на християнина няма място за индивидуализъм в диалога с Бог“. Християнската молитва, като молитва на една братска общност е един от основните аспекти на „Отче Наш“ и бе в центъра на папската катехистична беседа на генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VІ“.

Пред повече от седем хиляди вярващи и поклонници от цял свят, сред които 11 семинаристи от Хонконг, папа Франциск припомни, че „пред Бог Отец сме винаги в общение с нашите братя и сестри“.

Истинската молитва не е лицемерна

В молитвата – подчерта папата – „Исус не иска лицемерие. Истинската молитва е тази, която се извършва дълбоко в съвестта, в сърцето, която е непроницаема за другите, но видима само за Бог. Истинската молитва – продължи папата – избягва лъжите, защото пред Бог е невъзможно да се преструваме. В основата на истинската молитва стои мълчаливия диалог, като кръстосването на погледа между двама души, които се обичат: човекът и Бог. И въпреки че молитвата на ученика е поверителна, тя никога не изпада в интимизъм. В тайната на съвестта, християнинът не оставя светът пред вратата на своята стая, а носи в сърцето си хората и ситуациите“.

Християнската молитва не е егоистична

Спирайки се по-специално на прошенията в молитвата „Отче Наш“, папа Франциск открои, че „текста на тази молитва липсва една дума, на която в наши времена – но също и във всички времена – се отдава голямо значение: липсва думата „аз“. Исус ни учи да се молим имайки преди всичко на устата си думата „Ти“, защото християнската молитва е диалог: да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти“. А след това преминава на „ние“. Цялата втора част на молитвата „Отче Наш“ е спрегната в първо лице множествено число: дай ни насъщния хляб, прости ни дълговете, не ни изоставяй в изкушението, освободи ни от злото. Дори най-елементарните въпроси на човека – като този да има храна, за да засити гласи си – са всички в множествено число. В християнската молитва, никой не иска хляб само за себе си: проси го за всички бедни по света“.

Ето защо – изтъкна папата – „няма място за индивидуализъм в диалога с Бог. Няма показност на личните проблеми, сякаш сме единствените, които страдат по света. Няма молитва  издигната към Бог, която да не е молитва на една общност от братя и сестри: ние сме в общност, ние сме братя и сестри, ние сме един народ, който се моли. Противоположната дума на „аз“ е „ние“: в нея има мир, в нея сме всички заедно“.

В молитвата християнинът поднася всички трудности на хората

„В своята молитва – каза още папата – християнинът поднася всички трудности на хората, които живеят около него: когато настъпи вечерта, той разказва на Бог скърбите, с които се е сблъскал през деня; представя пред Бог многобройните лица, приятели и врагове. Ако човек не осъзнава, че около него има много страдащи хора, ако не съжалява за сълзите на бедните, ако е пристрастен към всичко, това означава че е коравосърдечен. В този случай ще е добре да изпросим от Господ да ни докосне със своя Дух и да разнежи нашето сърце. Христос не премина невредим до нещастията на света: всеки път, когато долавяше самотата, телесната или душевна болка, той изпитваше силно състрадание, подобно на недрата на една майка.

Състраданието: ключова дума на Евангелието

Състраданието една от ключовите думи на Евангелието: то е това, което подтиква добрия самарянин да се доближи до ранения човек на пътя, противоположно на останалите, които са коравосърдечни“.

Ето защо – каза папата – „можем да се запитаме: когато се моля, дали се отварям за вика на многобройните близки и далечни хора? Или мисля за молитвата, като за своеобразна упойка, за да бъда по-спокоен? В този случай ще бъда жертва на ужасно недоразумение, защото моята молитва няма да е вече християнска. Онова „ние“, на което ни научи Исус, не ми позволява да бъда сам и ме кара да се чувствам отговорен за моите братя и сестри“.

„Светци или грешници – каза още папата – всички сме братя, обичани от един и също Бог Отец. И в залеза на живота ще бъдем съдени по любовта. Не само една сантиментална любов, а състрадателна и конкретна, според евангелското правило: „Всичко що сте сторили на само един от тези мои малки братя, на мене сте го сторили“, завърши папата.

Финални поздрави

При поздравите към присъстващите в края на генералната аудиенция, папа Франциск припомни, че на 14 февруари Църквата чества литургично светите братя Кирил и Методий, евангелизатори на славянските народи и съпокровители на Европа:

„Нека техният пример ни помогне да се превърнем в ученици и мисионери във всяка житейска среда, за обръщането на както на далечните, така и на най-близките. Нека тяхната любов за Господ, да ни даде силата да подкрепяме всяка жертва, за да може Евангелието да се превърне в основно правило на нашия живот“.

Photogallery

Моменти от генералната аудиенция на папа Франциск
13 Февруари 2019, 13:47