Молитвена седмица за християнско единение. Папата: да споделяме даровете
Светла Чалъкова – Ватикана
Солидарността и общата отговорност трябва да бъдат законите, които крепят християнското семейство, което трябва да „признае даровете дадени от Бог на различните християнски общности и трябва да е готово да ги споделя“. Това бе съветът на папа Франциск към християните за Молитвената седмица за християнско единение, която откри на 18 януари, с отслужването на вечерната молитва в римската базилика на свети Павел извън градските стени.
Вдъхновение за проповедта си на богослужението папата почерпи от темата на Молитвената седмица „Правда, само правда търси“, (Втор. 16, 18-20), предложена от една Икуменическа група от Индонезия. На вечерната молитвата взеха участие представители на Църквите и християнските общности в Рим, икуменическа делегация от Финландия и студенти от Икуменическия институт на Босей, Швейцария.
„Християните в Индонезия – каза Франциск в проповедта – размишлявайки над избраната тема за настоящата Молитвена седмица, решиха да се вдъхновят от думите на старозаветната книга „Второзаконие“: „Правда, само правда търси“ (16, 20). В тях е живо безпокойството, че икономическия растеж на тяхната страна, вдъхновен от логиката на конкуренцията, ще остави много хора в бедност, позволявайки само на малцина да се обогатят несъразмерно. На риск е изложена хармонията на едно общество, в което хора от различни етноси, езици и религии живеят заедно, споделяйки чувството на взаимна отговорност“.
„Това не важи само за Индонезия. – подчерта папата – Тази ситуация се среща и в останалата част на света. Когато обществото няма повече като основа принципа на солидарност и общото благо, сме свидетели на скандала на хора, живеещи в крайна бедност непосредствено до небостъргачи, величествени хотели и луксозни търговски центрове, символи на изключително богатство. Забравихме мъдростта на мойсеевия закон, според който, ако богатството не е споделено, обществото се разединява“.
Папа Франциск припомни, че свети Павел, пишейки на вярващите в Рим, прилага за християнската общност същата логика: онези, които са силни, трябва да се грижат за слабите. Не е християнско „да угаждаме на себе си“ (15, 1). Следвайки примера на Христос, трябва да полагаме усилия да помагаме на слабите. Солидарността и общата отговорност трябва да бъдат законите, които крепят християнското семейство“.
„Като свят Божи народ – продължи папата – също и ние сме винаги на прага на Царството, което Господ ни обеща. Но, бидейки разделени, трябва да си припомним апелът за справедливост, отправен ни от Бог. Също сред християните има опасността да надделее логиката, позната от израилтяните в древни времена и от много развити народи в днешно време, или, че в опитите да се трупат богатства, забравяме за слабите и нуждаещите се. Лесно е да се забрави основното равенство, което съществува между нас: че от началото всички бяхме роби на греха и, че Господ ни спаси в Кръщението, наричайки ни свои чеда. Лесно е да се мисли, че дарената ни духовна благодат е наша собственост, нещо, което ни се полага и ни принадлежи. Освен това е възможно получените от Бог дарове да ни направят слепи за даровете, дадени на другите християни. Тежък грях е да се омаловажават или презират даровете, които Господ дари на другите братя, вярвайки, че те са по някакъв начин по-малко привилегировани от Бог. Ако храним подобни мисли, позволяваме на същата получена благодат да се превърне в извор на високомерие, несправедливост и разделение. И тогава, как ще можем да влезнем в обещаното Царство?“.
„Култът, който подобава на това Царство, култът, който иска справедливост, е празник включващ всички, празник, в който получените дарове са достъпни и споделени“, каза папата. Ето защо според него, „за да направим първите стъпки към тази обещана земя, която е нашето единство, трябва преди всичко да признаем със смирение, че получените благодати не са наши по право, а са наши по дар и, че са ни дадени, за да ги споделяме с другите“. На второ място – открои още папата – „трябва да признаем стойността на отпуснатата благодат на останалите християнски общности. Вследствие на това, наше ще бъде желанието да участваме в даровете на другите. Един християнски народ, обновен и обогатен от тази размяна на дарове, ще бъде народ способен да върви с уверени и твърди крачки по пътя, водещ към единството“.
