Cerca

Vatican News
Папа Франциск с епископите от Централна Америка Папа Франциск с епископите от Централна Америка  (Vatican Media)

Франциск: Църквата в Централна Америка, глас срещу несправедливостите

На срещата си с епископите от Централна Америка в църквата на свети Франциск от Асизи в Панама, папа Франциск призова Църквата да бъде смирена и бедна, да не е арогантна нито високомерна, а да следва примера на свети Оскар Ромеро.

Джада Акуилино – Светла Чалъкова – Ватикана

Църквата и Божия народ. Това бе основният акцент в дългото слово на папа Франциск към епископите от Епископския секретариат на Централна Америка, който от 75 години обединява йерарсите на Епископските конференции от Панама, Ел Салвадор, Коста Рика, Гватемала, Хондурас и Никарагуа. Папата се срещна с тях в църквата на свети Франциск от Асизи, намираща се в центъра на Панама: сред тях – каза той – „имам приятели от младежките години“.

Примерът на свети Оскар Ромеро

След поздрава на председателят на епископския организъм, монс. Хосе Луис Ескобар Алас, който разказа за настоящия тъжен исторически момент белязан от „насилие, корупция, неравенство, миграции, социално изключване преди всичко за най-бедните, Франциск насочи погледа си към хората от Централна Америка, чието „бедно лице изразява една измъчена, но проста вяра“ и призова присъстващите да „разширят визията и обединят усилията във вслушването, разбирането, посвещението и всеотдайността“.  Пример за всичко това – каза папата, говорейки на испански – е „едно чедо на тези земи“, свети Оскар Ромеро, архиепископът на Сан Салвадор, убит от омраза към вярата на 24 март 1980 и канонизиран от папата на 14 октомври м.г.

„Много мъже и жени, свещеници, богопосветени и миряни, също като Ромеро, „поднесоха живота си до проливането на своята кръв, за да запазят жив пророческия глас на Църквата пред несправедливостта, обедняването на много хора и злоупотребата с властта. Те ни напомнят, че онзи който желае наистина да отдаде слава на Бог със своя живот, който наистина копнее да се освети, та животът му да възхвалява Господ, е призован да страда, да се посвети неуморно на милосърдните дела (Gaudete et exsultate, 107), каза папа Франциск.

ДНК-то на Църквата в Централна Америка

Монс. Ромеро – подчерта папата – „е извор на постоянно вдъхновение за Църквите и епископите, защото се почувства призван да страда, да отдаде живота си, живеейки милосърдните дела, но не като милостиня, а като призвание“. Не случайно – каза още папата – неговото епископско мото „Да чувствам с Църквата“ , бе компас, който беляза неговия живот в предаността, дори и в най-бурните моменти; едно наследство, което може да се превърне в активно и животворно свидетелство за нас, които на свой ред сме призвани към мъченическо посвещение във всекидневното служение за нашия народ“.

Ромеро – продължи папата – чувстваше с Църквата, защото, преди всичко, обичаше Църквата като майка, която го роди във вярата и се чувстваше член и част от нея. Тази любов го отвежда да прегърне страстно, целия принос и учително обновление, предложено от Втория ватикански събор. Там намираше сигурната ръка, за да следва Исус. Ромеро не бе нито идеолог, нито идеологичен. Озарен от този църковен хоризонт, за Ромеро да чувства с Църквата, означаваше да я съзерцава като Божи народ… Пастирът, за да търси и за да срещне Господ, трябва да се научи да се вслушва в туптенето на сърцето на своя народ, да чувства „мириса“ на днешните мъже и жени“, изтъкна папата. От друга страна – посочи папата – „да се позовеш на фигурата на Ромеро, означава да се позовеш на светостта и пророческия характер, които са в ДНК-то на Църквите в Централна Америка.

Смирена и бедна Църква

Папата се спря и на „кеносиса на Христос“, който „опразни себе си, приемайки формата роб, ставайки подобен на човеците“ (Послание до Филипяните).

Кеносис – каза папата – „означава опразване, оголване, онова понизение, което Бог първи направи в Христос, умирайки на кръста. В Църквата Христос живее сред нас и, затова тя трябва да бъде смирена и бедна, защото една арогантна Църква, една Църква пълна с високомерие, една самодостатъчна Църква, не е Църквата на кеносиса… Важно е братя – каза папата – да не се страхуваме да се доближим и докоснем раните на нашите хора, които са също нашите рани, и това трябва да го правим в стила на Господ. Пастирът не може да бъде далеч от страданието на своя народ; дори, можем да кажем, че сърцето на пастира се измерва от неговата способност на състрадание пред многобройните ранени и заплашени животи.

Да откъснем младежите от улицата

Това страдание – бе съветът на папата – „трябва да бележи и засегне приоритетите, предпочитанията, употребата на времето и парите, начина на молитва, вслушвайки се в постоянния вик и призив на реалните хора, които ни предизвикват да създадем връзки: в противен случай нашата ще бъде една половинчата вяра, или по-лошо, ще бъде един Бог без Христос, един Христос без Църква, една Църква без народ“.

Затова според папата „този СМД е уникална възможност да тръгнем и да се доближим още повече до реалността на нашите младежи, пълни с надежди и копнежи, но също дълбоко белязани от многобройни рани.. С тях ще можем по-добре да съзрем как да направим Евангелието по-достъпно и надеждно в света, в който живее; те са като термометър, за да знаем къде сме като общност и като общество. Те носят в себе си едно неспокойство, което трябва да оценим, зачитаме, придружаваме. Призовавам ви междувременно да насърчавате програми и възпитателни центрове, които да придружават, подкрепят и направят по-отговорни вашите младежи; откъснете ги от улицата, преди културата на смъртта, която им „продава само дим“ и магически решения, да залови и използва тяхното въображение. Не го правете с петарнализъм, от горе надолу, защото Господ не иска това от нас, а като бащи, като братя към братя.

Много са младежите, които за съжаление са били съблазнени от мигновени отговори, които ипотекират живота. Синодалните отци ни казваха: по принуждение или от липсата на алтернативи, те са потопени в силно конфликтни ситуации и без бързо решение: домашно насилие, фемицид, въоръжени и престъпни групировки, наркотрафик, сексуална експлоатация на малолетни и не, и т.н.“.

Издигнете вашия глас

Затова – настойчиво подчерта папата – „бъдещето изисква да се зачита настоящето, признавайки културното наследство на вашите народи и ангажирайки се да го валоризирате, защото от културното самочувствие, зависи достойнството. Вашите хора не са „серия Б“ в обществото. Пред фалшивите интереси, които разпространяват навсякъде корупцията и оголват най-бедните, вие трябва да се грижите за корените, защитавайки богатото местно историческо, културно и духовно наследство“, бе призива на папата.

„Ангажирайте се и издигнете гласът си срещу културното опустиняване, срещу духовното опустиняване на вашите народи, което поражда една радикална бедност, оставяща без необходимия жизненоважен имунитет, поддържащ достойнството във време на най-големи трудности.

Свещеници на първа линия

Накрая папата се спря и на свещениците, „които имат отговорността за Божия народ“. „Те са винаги на първа линия и затова се нуждаят от близост, състрадание и насърчение, с една дума „бащинство“ от страна на епископите“.

Оттук и призива на папата към епископите да не се подават на клерикализма, „толкова силно разпространен и, който е карикатура и опорочаване на свещенослужението. Църквата на Христос е Църква на състраданието, която е загрижена за другия. Да чувстваш с Църквата е да чувстваш с предания народ, Божия народ, който страда и се надява.. една Църква все по-свободна, защото е съсредоточена в кеносиса на своя Господ. Една Църква, която не иска нейната сила да се осланя на властимащите или на политиката, а се освобождава с благородство, за да върви подкрепяна единствено от ръцете на Разпнатия, който е нейната истинска сила. И това се превежда в конкретни и красноречиви знаци; това ни предизвиква и ни подтиква към изпит на съвестта за нашите решения и приоритети в използването на ресурсите, на влиянието и позициите, за да не се подадем на компромиси, които отслабват свободата и откровеността, към която ни призовава Господ“.

25 Януари 2019, 09:57