Папата: Панама – „хъб“ на надеждата
Срещата се състоя в седалището на Министерството на външните работи, бивш францискански манастир от края на XVII век, известен още като Двореца Боливар. Именно тук, през 1826 г., Симон Боливар, провъзгласен през 1813 г. от Националния конгрес на Венецуела за Освободител, призовава лидерите на Латинска Америка за историческия конгрес в Панама, припомни папата, „за да положи основите на мечтата за обединението на една Велика Родина“. Предлагаме ви пълния текст на папското слово:
Благодаря Ви, г-н президент, за приветствените думи и любезната покана да посетя тази страна. Чрез Вас бих искал да поздравя и да благодаря на всички хора от Панама, които от Дариен до Чирики и от Бокас дел Торо положиха неоценими усилия да посрещнат много млади хора от целия свят. Благодаря ви, че ни отворихте вратите на вашия дом.
Започвам своето поклонничество на това историческо място, където Симон Боливар заявявайки, че "ако светът трябва да избере своята столица, проходът на Панама би имал тази величествена съдба", призова лидерите на своето време да изградят мечтата за обединение на Великата родина. Покана, която ни помага да разберем, че нашите народи са способни да създават, да изграждат и преди всичко да мечтаят за една велика родина, която знае и може да приема, уважава и прегръща мултикултурното богатство на всеки народ и култура. Следвайки това вдъхновение можем да съзерцаваме Панама като земя на срещата и мечтата.
1. Земя на срещата
Както в миналото на Голямата амфиктиония, така и днес това го показва пристигането на хиляди млади хора, които носят със себе си желанието и волята да се срещат и служат. Вашата страна, благодарение на привилегированата си позиция, представлява стратегическо място не само за региона, но и за целия свят. Мост между океаните и естествена земя на срещите, Панама, най-тясната страна в целия американски континент, е символ на устойчивостта, която се ражда от способността да се създават връзки и съюзи. Тази способност е характерна черта на панамския народ.
Всеки от вас заема специално място в изграждането на нацията и е призован да гарантира, че тази земя може да изпълни призванието си да бъде страна на събирането и срещата; това предполага решение, ангажираност и ежедневна работа, така че всички жители на тази територия да имат възможност да се чувстват творци на собствената си съдба, на своите семейства и на цялата нация. Невъзможно е да се мисли за бъдещето на едно общество без активното участие - не само номиналното - на всеки от неговите членове, по такъв начин, че достойнството да бъде признато и гарантирано чрез достъп до качествено образование и насърчаване на достойния труд. И двете реалности могат да помогнат за признанието и оценяването на гениалността и творческия динамизъм на този народ, които същевременно са най-добрият антидот срещу всякакъв вид защита, която ограничава свободата и подчинява или пренебрегва достойнството на гражданите, особено на най-бедните.
Характерният за тези земи "дух" е белязан от богатството на неговите местни народи: Брибри, Бугле, Ембера, Куна, Назотерибе, Нгебе и Ваунана, които имат толкова много да кажат и да припомнят, започвайки от тяхната култура и визия за света: към тях е отправен моят поздрав и моето признание. Да бъдеш страна на срещата включва честването, признаването, и вслушването в спецификата на всеки от тези народи и на всички мъже и жени, които формират панамското лице и знаят как да изграждат бъдеще, отворено за надежда, защото защитата на общото благо отвъд интересите на малцина или в услуга на малцина може да се осъществи само когато има твърдо решение за справедливо споделяне на собствените блага.
Новите поколения, със своята радост и ентусиазъм, със своята свобода, чувствителност и критична способност, изискват от възрастните, но най-вече от всички, които имат водеща роля в обществения живот, да се придържат в съответствие с достойнството и авторитета на длъжностите които покриват и са им поверени. Това е покана да живеем със строгост и прозрачност, с конкретна отговорност за другите и за света; поведение, което показва, че службата за обществото е синоним на честност и справедливост, и е против всяка форма на корупция. Те изискват ангажимент, в който всички, като се започне от тези, които се наричаме християни, да имаме смелостта да изградим "хуманна политика" (Пастирска конституция Gaudium et Spes, 73), която поставя човека в центъра като сърцевина на всичко Това е стимула да създадем култура на по-голяма прозрачност между правителствата, частния сектор и цялото население, както гласи красивата молитва, във вашата страна: „Дай ни насъщния хляб, за да можем да го ядем в нашия дом и със здраве достойно за човешки същества ”.
2.Земя на мечтите
През тези дни Панама ще бъде запомнена не само като регионален център или стратегическа точка за търговия, но и за транзит на хора; тя ще се превърне в "хъб" на надеждата. Място за срещи, където младите хора от петте континента, изпълнени с мечти и надежди, ще служат, ще се срещнат, молят и ще подновят желанието и ангажимента да създадат по-човешки свят. По този начин те ще предизвикат недалновидните и краткосрочни визии, които съблазнени от примиренчеството и алчността или пленници на технократичния модел, вярват, че единственият възможен начин минава през "играта на конкурентоспособност", на спекулациите, и „на закона на по-силния, където по-силния изяжда ядат по-слабия” (Апостолическо насърчение Evangelii Gaudium, 53), затваряйки бъдещето в една нова перспектива за човечеството. Предлагайки гостоприемство на мечтите на тези млади хора, Панама се превръща в страна на мечтите, предизвиквайки прекалената сигурност на нашето време и създавайки жизненоважни хоризонти, които показват ново съдържание да се напредва, с уважителен и състрадателен поглед към другите. През тези дни ще станем свидетели на откриването на нови канали за комуникация и разбиране, солидарност, творчество и взаимопомощ; канали в човешки мащаб; канали, които стимулират ангажимента и прекъсват анонимността и изолацията, с нов поглед и начин да се гради историята.
Знаем, че е възможен един друг свят, и младите хора ни приканват да ги привлечем в неговото изграждане, за да не останат мечтите нещо краткотрайно или ефирно, а да дадат импулс на един социален пакт, в който всеки може да има възможност да мечтае за утрешния ден: дори правото на бъдеще е човешко право
В тази перспектива, изпъкват думите на Рикардо Миро, който, пеейки за любимата си родина, казва: „Защото, гледайки те, Родино, човек би казал/ че си изваяна от божествената воля / за да може под слънцето, което те озарява/ да се обедини в теб цялото човечество”(Patria de mis amores).
Отново благодаря за всичко, което направихте за осъществяването на тази среща и изразявам на вас, г-н президент, на всички присъстващи и тези, които ни следат чрез медиите, моите най-добри пожелания за обновена надежда и радостно служене за общото благо.
Нека Дева Мария от Антигуа да благослови и покровителства Панама!
(dg-vatn)
