Cerca

Vatican News
Папа Франциск с Шимон Перес и Махмуд Абас във Ватиканските градини, 08.06.2014 Папа Франциск с Шимон Перес и Махмуд Абас във Ватиканските градини, 08.06.2014 

Послание на папа Франциск за 52-ия Световен ден на мира

Политиката може да се превърне във висша форма на християнската добродетел любов и да служи на мира, ако зачита и насърчава правата на човека, изгражда обществото, окуражава младите. Това посочва папа Франциск в посланието си за 52-я Световен ден на мира, който се отбелязва на 1 януари 2019.

Централно място в посланието заема тясната връзка между мира и политиката, на която папа Франциск очертава възможностите и недостатъците, предвид настоящето и бъдещето, като ги свежда до „ежедневно предизвикателство“, до „голям проект“, базиращ се на „взаимната отговорност и на независимостта на човешките същества“. Папата припомня, че „ако човешкото действие е подкрепено и вдъхновено от любовта, то допринася за изграждането на онзи универсален Божи град, към който се придвижва  историята на човешкото семейство“. Това е програма, на която могат да отговорят всички политици, стига да работят за доброто на човешкото семейство, прилагайки добродетели, които „се подчиняват на добросъвестната политическа дейност“, а именно: справедливост, равноправие, уважение, искреност, честност, вярност“.Светият Отец оправя апел да бъдем „градители на мира“ и истински „вестители“ на Бог.

Добрата политика е в служба на мира

1. “Мир на този дом!

Изпращайки учениците си на мисия, Исус им каза: “И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща! И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;”(Лк. 10: 5-6).

Предлагането на мир е в центъра на мисията на Христовите ученици. Той е насочен към всички онези мъже и жени, които жадуват за мир сред трагедиите и насилието на човешката история. "Домът", за който говори Исус, е всяко семейство, общност, страна и континент, с цялото им многообразие и история; той е преди всичко всеки човек, без разлика или дискриминация. Това е и нашият "общ дом": светът в който Бог ни е поставил и за който сме призовани да се грижим.

Нека моят поздрав в началото на Новата година бъде: “Мир на този дом!”

2.Предизвикателството на добрата политика

Мирът е като надеждата, за която говори поетът Чарлз Пеги. Той е като крехко цвете, което се опитва да разцъфне сред каменистата почва на насилието. Знаем, че жаждата за власт на всяка цена води до злоупотреби и несправедливост. Политиката е основно средство за изграждане на човешка общност и институции, но когато политическият живот не се разглежда като форма на служение на обществото като цяло, той може да се превърне в средство за потискане, маргинализация и дори разрушение.

Исус ни казва: „който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга” (Мк. 9, 35). По думите на папа Павел VI „да се вземе сериозно политиката на различни нива - местно, регионално, национално и в световен мащаб - означава утвърждаване на задължението на човека, на всеки човек, да признае конкретната реалност и стойността на свободата, която му е дадена за да работи в едно и също време за благото на града, нацията и цялото човечество”.

Политическата служба и политическата отговорност представляват постоянно предизвикателство за всички онези, които са призовани да служат на своята страна, да положат всички усилия за защита жителите и и да създадат условия за достойно и справедливо бъдеще. Ако се упражнява със съзнанието за ценността и зачитането на живота, свободата и достойнството на хората, политическият живот наистина може да се превърне в изключителна форма на милосърдна дейност.

3.Милосърдие и човешки добродетели: основата на политиката в служба на човешките права и мира

Папа Бенедикт XVI отбеляза, че „всеки християнин е призован да практикува милосърдието по начин, съответстващ на неговото призвание и според степента на влияние, което упражнява в живота на общността … Оживен от милосърдието, ангажиментът към общото благо има по-висока стойност от тази на чисто светски и политически ангажименти. Земната дейност на човека, когато е вдъхновена и поддържана от милосърдието, допринася за изграждането на универсалния Божий град, към който е насочена историята на човешкото семейство”. Това е програма, с която всички политици, независимо от тяхната културна или религиозна принадлежност, би трябвало да се съгласят, ако искат да работят заедно за доброто на човешкото семейство и да практикуват тези човешки добродетели, които поддържат всяка стабилна политическа дейност: справедливост, равенство, взаимно зачитане, искреност, честност и вярност ,

В това отношение е добре да припомним „Блаженствата на политика“, предложени от виетнамския кардинал Франсис-Ксаверий Нгуен Ван Туан, верен свидетел на Евангелието, починал през 2002

Блажен е политикът с високо съзнание и дълбоко разбиране за ролята си

Блажен е политикът, чиято личност е пример за доверие.

Блажен е политикът, който работи за общото благо, а не за собствените си интереси.

Блажен е политикът, който e последователен.

Блажен е политикът, който работи за единство.

Блажен е политикът, който работи за постигане на радикална промяна.

Блжен е политикът, който може да слуша.

Блажен е политикът, който не се страхува.

Всяко възобновяване на избирателните функции, всеки изборен срок и всеки етап от обществения живот, е възможност за връщане към първоначалните отправни точки, които вдъхновяват справедливостта и законността. Едно нещо е сигурно: добрата политика е в услуга на мира. Тя зачита и насърчава основните човешки права, които в същото време са взаимни задължения, даващи възможност за изграждане на доверие и благодарност между настоящите и бъдещите поколения.

4. Пороците на политиката

Наред с добродетелите, за съжаление, политиката също има своя дял от пороци, дължащи се на лична некомпетентност или на пропуски в системата и нейните институции. Ясно е, че тези пороци намаляват доверието в цялостния политически живот, както и в авторитета, решенията и действията на ангажираните в него. Тези пороци, които подкопават идеала за автентична демокрация, носят позор за обществения живот и застрашават социалната хармония. Един от тези пороци е корупцията в нейните разнообразни форми: злоупотреба с публични ресурси, експлоатацията на хора, отричане на права, незачитане на общностните правила, незаконната печалба, оправдаването на властта със сила или претекст за националeн интерес (raison d’état) и отказът да се отстъпи властта. Към това можем да добавим ксенофобията, расизмът, липсата на загриженост за природата, ограбванетo на природнитe ресурси в името на бърза печалба и презрение към онези, които са принудени да отидат в изгнание.

5. Добрата политика насърчава участието на младите и доверието в другите

Когато упражняването на политическа власт цели единствено да се защитят интересите на няколко привилегировани лица бъдещето се компрометира и младите хора могат да бъдат изкушени от недоверие, защото често са отблъснати в периферията на обществото, без възможност за участие в изграждането на бъдещето. Когато, от друга страна, политиката насърчава талантите на младите хора и техните стремежи, мирът нараства в съзнанието им и се изписва на лицата им. Появява се увереност, която казва: „Вярвам ти и вярвам”, че всички ние можем да работим заедно за общото благо. Политиката е в услуга на мира, ако намeри израз в признаването на дарбите и способностите на всеки индивид. - Какво е по-хубаво от протегнатата ръка? Бог я пожела за да дава и да получава. Бог не искаше тя да убива (вж. Бит. 4: 1 и сл.) или да причинява страдание, но да предлага грижа и помощ в живота. Заедно със сърцето и интелигентността, нашите ръце могат да се превърнат в средство за диалог "

Всеки може да допринесе със своя камък, за изграждането на общия ни дом. Автентичният политически живот, основаващ се на закона и на откровени и коректни отношения между индивидите, се обновява с убеждението, че всяка жена, всеки мъж и всяко поколение носи обещание, което може да отприщи нови релационни, интелектуални, културни и духовни енергии. Този вид доверие никога не е лесно да се постигне, защото човешките отношения са сложни, особено в нашето време, белязано от атмосфера на недоверие, вкоренена в страха от другите или от непознатите, или от безпокойство за личната сигурност. За съжаление, това се вижда и на политическо ниво, в отношения на отхвърляне или форми на национализъм, които поставят под въпрос братството, от което нашият глобализиран свят има толкова голяма нужда. Днес повече от всякога нашите общества се нуждаят от „занаятчии на мира”, които могат да бъдат пратеници и истински свидетели на Бог Отец, който желае благото и щастието на човешкото семейство.

6. Не на войната и на стратегиитe на страха

Сто години след края на Първата световна война, когато си спомняме младите хора, убити в тези битки и разкъсаното цивилно население, ние сме по-съзнателни от всякога за ужасния урок от братоубийствените войни: мирът никога не може да бъде сведен единствено до баланс между властта и страха. Да заплашваме другите е да ги сведем до статут на обекти и да отречем тяхното достойнство. Ето защо още веднъж заявяваме, че ескалацията на заплахите и неконтролираното разпространение на оръжия противоречи на морала и търсенето на истински мир. Терорът, упражняван върху най-уязвимите, допринася за изгнанието на цели народи, в търсене на земя и мир. Неприемливи са политическите речи, които обвиняват имигрантите за всяко зло и лишават бедните от надежда. По-скоро е необходимо да затвърдим, че мирът се основава на уважението към всеки човек, независимо от неговия произход, на зачитането на закона и общото благо, на зачитането на творението, поверено на нашите грижи, и на богатството на моралната традиция, предадено ни от миналите поколения

Нашите мисли са насочени по особен начин към всички онези деца, които понастоящем живеят в райони на конфликт, и към всички онези, които работят в защита на живота и правата им. Едно на всеки шест деца в нашия свят е засегнато от насилието на войната или от нейните последици, дори когато не са записани като деца войници или държани като заложници от въоръжени групировки. Свидетелството, дадено от тези, които работят за защитата им и тяхното достойнство, е най-ценно за бъдещето на човечеството.

7. Голям проект за мир

През тези дни честваме седемдесетата годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека, приета след Втората световна война. В този контекст нека припомним и думите на папа Йоан XXIII: „Когато човек осъзнае своите права това неизбежно трябва да го доведе до осъзнаване и на задълженията му. Притежаването на права включва задължение за прилагане и защита на тези права като израз на личното достойнство на човека. Те трябва да бъдат признати и зачитани на всички други човешки същества”.

Мирът всъщност, е плод на голям политически проект, основан на взаимната отговорност и взаимозависимостта на човешките същества. Но това е и предизвикателство, което изисква да бъде приемано отново и отново. Мирът е обръщане на сърцето и душата и е лесно да се разпознаят три неразделни измерения на този вътрешен и общностен мир:

 • мир със себе си, отхвърляне на непримиримостта, гнева и нетърпението; с думите на Св. Св Франциск Салски, да покажем „малко сладост към себе си“, за да предложи „малко сладост и на другите“;

 • мир с другите: членове на семейството, приятели, непознати, бедните и страдащите, да не се страхуваме да ги срещнем и чуем какво имат да кажат;

• мир с цялото творение, преоткривайки величието на Божия дар и нашата личностна и споделена отговорност като жители на този свят, граждани и строители на бъдещето.

Политиката на мира, съзнаваща и дълбоко загрижена за всяка ситуация на човешка уязвимост, винаги може да черпи вдъхновение от химнa “Величание”, който Мария, Майката на Христос Спасителя и Царица на мира, отправя от името на цялото човечество: “и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека.”(Лк. 1: 50-55).

Ватикана, 8 декември 2018 г.

Папа Франциск

(bp/vatn)

 

31 Декември 2018, 17:28