Папата: народната набожност е имунната система на Църквата
Барбара Кастели-Димитър Ганчев-Ватикана
„Светилищата са незаменими, защото съхраняват жива народната набожност“ и места в които „нашия народ може свободно и със семплота да изрази своята вяра“, каза папата в импровизираното си слово.
"Много е важно – уточни папа Бергольо - да се запази жива народната набожност и да не се забравя онзи бисер под номер 48 в енцикликата "Евангелий Нунтианди" на светия папа Павел VI, в който променя "религиозна набожност“ в „народна набожност", която представлява „имунната система на Църквата“.
Предимство за поклонниците, а не на финансовите изисквания
Пред многобройните представители на светилищата по целия свят, папата изтъкна важната роля на „приемането“. Все по-често, светилищата са цел не само за организирани групи, а и за отделни поклонници, и е тъжно да се види, след дълго пътуване, да не бъдат приети, да не чуят думи за добре дошли или дори да намерят затворени врати“, отбеляза папата. „Нашите светилища трябва да бъдат терена за плодотворно семе, където може да се намери доверието в Църквата, която понякога е разочарована от безразличието към нея“.
„Трябва да се обръща по-голямо внимание на поклонниците, а не материалните и финансовите нужди – предупреди Франциск. Те са които имат нужда от внимание. Към всеки един, както очакваме член от семейството, който най-сетне е пристигнал след дълъг път“.
В светилищата Мария утешава с усмивка
Светилищата, продължи папата, са преди всичко „места за молитва и по-голямата част от тях са посветени на Божията майка. Именно те са оазиси на духа, с който Мария разтваря обятията си с майчинска любов, давайки утеха, бидейки другар по пътя на всеки човек, който отправя поглед към нея просейки благодат“. Папа Бергольо подчерта нуждата да се подкрепя Църквата с молитви, тъй като „чрез отслужването на Тайнствата тя дава присъствие и действеност на спасението“.
Милосърдие без граници
Франциск изтъкна и аспекта на милосърдието за което няма граници. „Един поклонник никога не трябва да се чувства „чужденец“ в светилището, особено когато пристигне в него с тежестта на собствените грехове“. „Изживяното милосърдие –завърши папата - се превръща в реална евангелизация, защото трансформира получилите го в свидетели на милосърдието“.
