Бeta версия

Cerca

Vatican News
Папа Франциск и мисионерките на Пресвятото сърце Исусово Папа Франциск и мисионерките на Пресвятото сърце Исусово  (Servizio Fotografico "Osservatore Romano")

През октомври папата се моли за мисията на богопосветните в Църквата и обществото

За да могат богопосветените мъже и жени да положат усилия да бъдат сред бедните, маргинализираните и тези, без глас. Така е формулирано молитвеното намерение на папата за месец октомври. В него папата говори за ролята и значението на богопосветните в живота на Църквата и обществото. Живеенето на Евангелските истини, свидетелството и следването на Христос, пророчеството и общението с другите са основни черти на богопосветения живот, а милосърдната любов, молитвата и креативността техният метод.

Бистра Пищийска-Ватикана

1. "Където има богопосветени, има и радост" - нека това винаги да бъде вярно. Ние сме призовани да изпитаме и покажем, че Бог може да изпълни сърцата ни и да ни направи щастливи, без да се налага да търсим другаде щастието; че истинското братство в нашите общности, увеличава радостта ни; и че нашето цялостно самодаряване в служба на Църквата, на семействата и младежите, на възрастните и бедните ни носи лична реализация и дава пълнота на живота ни.

Никой от нас не бива да бъде мрачен, недоволен и неудовлетворен, защото "мрачният ученик е ученик на мрака". Както всички останали, ние имаме нашите проблеми, тъмни нощи на душата, разочарования и болести, упадък на силите, дължащ се на старостта. Точно в това трябва да намерим "съвършената радост", да се научим да разпознаваме лицето на Христос, Който във всичко стана като нас и да изпитаме радостта от знанието, че ние сме подобни на Този, Който заради нашата любов не отхвърли дори страданията на кръста.

В общество, което възвеличава култа към ефективността, способностите и успехa, което пренебрегва бедните и отхвърля "губещите", можем да свидетелстваме с нашия живот истината на думите от Писанието: "Кога съм немощен, тогава съм силен "(2 Кор. 12:10).

Можем да приложим към богопосветения живот думите на Бенедикт XVI, цитирани в апостолическото насърчение Evangelii Gaudium (n.14): "Църквата не расте чрез прозелитизъм, а чрез привличане". Богопосветеният живот не процъфтява в резултат на красиви програми и кампании за звания, а защото младите хора, които срещаме, ни намират привлекателни, защото ни виждат като щастливи мъже и жени! По подобен начин, апостолическтата ефективност на богопосветения живот не зависи от ефективността на неговите методи. Тя зависи от красноречието на живота ви, от живот, който излъчва радостта и красотата на живото Евангелие и вярното следване на Христа.

Ще повторя и пред вас това, което казах на членовете на църковните движения по време на бдението на Петдесятница: "Ценността на Църквата е основно в живеенето на Евангелието и свидетелстването на нашата вяра. Църквата е солта на земята; тя е светлината на света. Тя е призована да внесе в обществото кваса на Божието царство и тя прави това, преди всичко, чрез свидетелството си за братска любов, солидарност и споделяне с другите" (18 май 2013 г.).

2. Разчитам на вас "да събудите света", тъй като отличителният знак на богопосветения живот е пророчеството. Както казах пред генералните настоятели: "Радикалният евангелски живот не е само за богопосветените: той се изисква от всички. Но богопосветените следват Господ по специален пророчески начин". Приоритът ни за този момент е: "да бъдем пророците, които свидетелстват за живота на Исус на тази земя ... богопосветеният никога не трябва да изоставя пророчеството" (29 ноември 2013).

Пророкът получава от Бог способността да види в дълбочина времето в което живее и да интерпретира събитията: той е като страж, които наблюдават през нощта и усеща идването на зората (Ис 21: 11-12). Пророкът познава Бог и познава мъжете и жените, свои братя и сестри. Той е в състояние да разпознава и да осъджда злото на греха и несправедливостта. Понеже е свободен и не е задължен да отговаря пред никого освен пред Бог, той няма други интереси освен Божиите. Пророкът е обикновено на страната на бедните и безпомощните, защото знае, че сам Бог е на тяхна страна.

Вярвам, че без да живеете в някаква утопия, ще откриете начини да създавате "алтернативни пространства", където се живеят евангелската логика на самодаряването, братството, приемането на различията и взаимната любов. Манастирите, общностите, центровете на духовността, църквите, училищата, болниците, семейните домове и всички тези места, които милосърдната любов и креативните ви харизми са създали и продължават да създават с неугасващ ентусиазъм, трябва да станат все повече и повече квас за общество, вдъхновено от Евангелието, "град на хълма", който свидетелства за истината и силата на думите на Исус.

Понякога, като Илия и Йона, може да усетите изкушението да избягате, да се откажете от задачата на пророка, защото е твърде взискателна, изтощителна или очевидно безплодна. Но пророците знаят, че никога не са сами. Подобно на Йеремия, Бог ни насърчава: "Не бой се от тях; защото Аз съм с тебе, за да те избавям" (Йер. 1: 8).

3. Богопосветените мъже и жени, както всички останали посветени, са призовани да бъдат "експерти в общението". Затова се надявам, че "духовността на общението", подчертана от св. Йоан Павел ІІ, ще се превърне в реалност и че ще бъдете в челните редици на това "голямо предизвикателство, пред което сме изправени" в новото хилядолетие: “да направим Църквата дом и школа на общението". Сигурен съм, че през тази година ще положите всички усилия, за да превърнете идеала на братството, търсен от вашите основатели и основателки, да се разпространи навсякъде, като концентрични кръгове.

Общението се живе първо и преди всичко в съответните общности на всеки Институт. За тази цел, бих искал да размислите относно честите ми коментари за критикуването, клюките, завистта, ревността и враждебността като действия, които нямат място в нашите домове. Така, пътят на милосърдната любов, който се открива пред нас, е почти безкраен, тъй като води до взаимно приемане и загриженост, практикуване на споделянето на блага както материални, така и духовни, братска корекция и зачитане на слабите ... това е "мистиката на живота заедно", която превръща нашия живот в "свято поклонничество". Трябва да се запитаме, също така, за начина, по който се отнасяме към хора от различни култури, тъй като нашите общности стават все по-международни. Как можем да дадем възможност на всеки член да изкаже свободно мислите си, да бъде приет със своите конкретни дарове и да стане напълно съ-отговорен?

Надявам се, също така, да се увеличи общението между членовете на различните институти. Нека тази година да бъде повод да излезем по-смело от границите на нашите общности и да работим заедно на местно и глобално равнище по проекти, включващи формиране, евангелизация и социални дейности! Това би направило по-ефективно пророческото свидетелство. Общението и срещата между различните харизми и звания могат да открият пътя на надеждата. Никой не допринася за бъдещето изолирано, само със собствените си усилия, а като вижда себе си като част от истинско общение, което е постоянно отворено за срещи, диалог, внимателно слушане и взаимопомощ. Такова общение ни имунизира срещу болестта на самодостатъчността.

Богопосветените мъже и жени също са призовани към истинско взаимодействие с останалите звания в Църквата, започавйки от свещениците и миряните, за да "развият духовността на общението, преди всичко във вътрешния си живот и след това в църковната общност и дори извън нейните граници".

4. Очаквам от вас това, което очаквам от всички членове на Църквата: да излезете от себе си и да отидете до екзистенциалните периферии. "Идете по целия свят"; това бяха последните думи, които Исус отправи към своите ученици и които продължава да ни отправя днес (Марк 16:15). Светът ни очаква: мъжете и жените, загубили всяка надежда, семействата в затруднено положение, изоставените деца, младежитеи без бъдеще, възрастните, болните и изоставените, богатите на мирски блага, но обеднели отвътре, мъжете и жените, търсещи цел в живота, жадни за Бог...

Не се затваряйте в себе си, не се задушавайте в дребнави разправии, не ставайте заложници на собствените си проблеми. Те ще бъдат решени, ако излезете и помогнете на другите да разрешат проблемите си и прогласявате Благата вест. Ще откриете живот, давайки живот, надежда, давайки надежда и любов, давайки любов.

Призовавам ви да работите конкретно за приемането на бежанците, да бъдете близо до бедните и да намерите креативни начини за катехизиране, за провъзгласяване на Евангелието и за посвещение на живот в молитва. В резултат на това се надявам, че структурите ще бъдат опростени, големите религиозни домове, приспособени за съответни дейности, които по-добре отговарят на настоящите изисквания за евангелизация и милосърдие и апостолати, адаптирани към новите нужди. [...]

06 Октомври 2018, 12:33