Папата: любовта към болния премахва сянката на евтаназията

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Ако един човек се чувства обичан „негативната сянка на евтаназията изчезва или става почти несъществуваща“. Това каза папа Франциск в словото си към около 70 участници в ІV Семинар по Етика в здравеопазването, които прие на аудиенция във Ватикана. Семинарът е организиран под егидата на Папската академия за Живота и ще продължи до 5 октомври.

Словото на папа Франциск се разви около три думи: чудо, грижа и доверие. Светият отец изтъкна, че здравеопазването като цяло, и по-специално в Латинска Америка, преминава през епоха белязана от икономическа криза и трудностите в достъпа до различните терапии и лекарства, могат да  обезсърчат много от болните. „Но ако е вярно, че съотношението разходи-ползи предполага разпределянето на ресурсите, то тогава трябва да видим в болния един брат“, призова папата. Нужно е съзнанието, че ако не мотат да се разрешат всички проблеми, то поне може да се промяни манталитета. По този начин решенията могат да бъдат разработени чрез съчетаване на държавно и частно, законодателство и етика, социална справедливост и предприемачество. Вдъхновяващият принцип „не е един абстрактен идеал“, а една конкретна личност, едно лице, което често страда. „Бъдете смели и щедри в употребата на икономическите и техническо-научните средства, защото онези, които се възползват от тях, преди всичко най-бедните, оценяват вашите усилия и инициативи“, призова папата.

С близостта и любовта изчезва сянката на евтаназията

Светият отец подчерта настойчиво, че е „нужно внимание, защото грижата за болните не се състои просто в асептичното прилагане на лекарствата и не се ограничава само до възстановяването на здравето. Това е особено красноречиво в палиативните грижи“.

„Свидетели сме, почти на световно ниво, на една силна тенденция за легализирането на евтаназията“, открои папата. „Но всички знаем, че когато се извършва едно хуманно, ведро и съпричастно придружаване хронично болният или пациента в последен стадий долавя тази загриженост. Ето защо, също в тези тежки обстоятелства, ако човекът се чувства обичан, уважаван и приет, негативната сянка на евтаназията изчезва или става почти несъществуваща, защото стойността на неговата същност се измерва от способността му да дава и получава любов, а не от неговата продуктивност“. По тази причина „здравните работници трябва постоянно да актуализират своите познания и умения, за да могат да отговарят на своето призвание, а в този контекст „новата Харта на здравните работници“ е полезно средство“, посочи папата.

Доверието на пациента, че може да оздравее

Папа Бергольо изтъкна, че е необходимо също „доверието на пациента в самия себе си и във възможността да оздравее. Тук се крие голяма част от успеха на една терапия. Но е важно също здравните работници да извършват тяхната работа в спокойна среда“. Светият отец призова „никога да не бъде прекъсвано доверието между пациента и здравния работник, по причина на „една сложна здравна система“. „Полагайте усилия – бе насърчението на папата – да поддържате тази връзка на дълбока хуманност в нейната цялост. Отношението с пациента изисква почит към неговата автономност, а вниманието, разбирането и диалога са израз на един ангажимент, разбран като служение“. Оттук и призива на папата „всеки един да има в себе си онова благоразумие, онази любов и близост към болния, за да може да изпълнява своя дълг с голяма хуманност“.