Генерална аудиенция: човешкото тяло не е средство за удоволствия

Джада Акуилино – Светла Чалъкова – Ватикана

Всяко християнско призвание има „съпружески характер“, защото е плод на връзката на любов в която всички бяхме възродени, връзката на любов с Христос. Така е и с брака, защото, за да встъпиш в него, не е достатъчно  само да отпразнуваш сватбата! Необходимо е да се премине от „аз към ние“. Така е и със свещенството, при което се обича Божия народ с цялото бащинство, нежност и  сила на един съпруг и на един баща. Това е истинското значение на заповедта „Не прелюбодействай“, която бе отново в центъра на катехистичната беседа на папа Франциск на генералната аудиенция на площад „Свети Петър“, продължавайки цикъла посветен на Десетте Божи заповеди.

В тази заповед – продължи папата – „се откроява как преданата любов на Христос е светлината, за да се живее красотата на човешката любов. В действителност, нашето афективно измерение е призив към любовта, която се изразява във верността, в приема и в милосърдието.

„Но не трябва обаче да забравяме – посочи Франциск – че тази заповед се отнася изцяло до брачната вярност, и затова ще е хубаво да размишляваме по-дълбоко за нейното съпружеско значение“.

„Можем да се запитаме: тази заповед за верността, към кого е насочена? Само към съпрузите ли? В действителност, тази заповед е за всички, тя е една бащинска Дума от Бог отправена към всеки мъж и жена. Нека си припомним, че пътя на човешката зрялост е същия път на любовта, който започва от получаването на грижи и стига до способността да се грижим, от получаването да живота до способността да даряваме живот. Да станем зрели мъже и жени означава да имаме съпружеска и родителска нагласа, която се изразява в различните ситуации на живота, като способността да се натоварим с теглото на някой друг и да го обичаме недвусмислено. Затова е една глобална нагласа на човека, който знае как да вникне в реалността и как да влезе в дълбока връзка с другите“.

„Но кой тогава е прелюбодееца, похотливия и неверният? Това е един незрял човек, който държи за себе си собствения си живот и тълкува ситуациите на базата на собственото благополучие и удовлетвореност. Ето защо, за да се омъжиш или ожениш, не е достатъчно да се отпразнува сватбата! Необходимо е да се извърви пътя от аз към ние. От това да мислиш сам до това да мислите двама, от това да живееш сам до това да живеете двама. Това е един ангажиращ път. Когато успеем да се „децентрализираме“, тогава всяко действие е съпружеско: работим, мислим, решаваме, срещаме другите с приветлива и пожертвувателна нагласа. Дори можем да кажем, че всяко християнско призвание има съпружески характер. Такова е свещенството, защото е призив, в Христос и в Църквата, да служиш на общността с цялата любов, с конкретната грижа и мъдрост, които Господ дарява. На Църквата не са нужни аспиранти за ролята на свещеници, по-добре да си останат вкъщи. На Църквата са нужни мъже на които Светият Дух докосва сърцето с една безрезервна любов за Годеницата Христова. В свещенството се обича Божия народ с цялото бащинство, нежност и сила на един съпруг и на един баща. По същия начин богопосветеното целомъдрие в Христос се живее с вярност и с радост като съпружеска и плодоносна връзка на майчинство и бащинство. Всяко християнско призвание е съпружеско, защото е плод на връзката на любов, в която всички бяхме възродени, връзката на любов с Христос. Изхождайки от неговата вярност, неговата нежност и щедрост ние гледаме с вяра на брака и на всяко призвание и осъзнаваме пълния смисъл на сексуалността“.

„Човешкото същество, в неразделното си единство на духа и тялото и в своята мъжка и женска полярност е една много добра реалност, предназначена да обича и да бъде обичана. Човешкото тяло не е средство за удоволствия, а място за нашия призвание за любов, а в истинската любов няма място за похотливостта и нейната повърхностност. Мъжете и жените заслужават повече! Ето защо, заповедта „Не прелюбодействай“, независимо, че е в негативна форма, ни насочва към нашето изначално призвание, т.е. към пълната и вярна съпружеска любов, която Исус Христос ни откри и дари (Рим. 12, 1).

 1 и 2 ноември

При поздравите към присъстващите вярващи и поклонници папа Франциск припомни, че на 1 ноември Църквата чества празника на Всички Светци, а на следващия ден, 2 ноември, възпоменава всички покойни вярващи.

„Нека свидетелството на вярата на онези, които ни предходиха, да укрепи в нас увереността, че Бог придружава всеки един по пътя на живота, не изоставя никого и иска всички да бъдем свети, както Той е свет“.

„Посещавайки гробовете на нашите близки – завърши папата – имаме едно множество от Светци, които пред Бог се застъпват за нашите нужди, но има и много покойни, които очакват нашата духовна подкрепа“.