Cerca

Vatican News
Литургия на папата в Санта Марта Литургия на папата в Санта Марта  (Vatican Media)

Литургия в Санта Марта: съзерцание и служение, това е пътят в нашия живот

Мария и Марта, двете сестри от Евангелието на Лука (10,25-37), ни показват с поведението си какъв трябва да бъде живота на християнина. В това е убеден папа Франциск, който в проповедта си на утринната литургия в параклиса Санта Марта във Ватикана призова към размисъл какво време отделя днешния християнин за съзерцанието.

Габриела Черазо-Димитър Ганчев-Ватикана

Мария слуша Господа, докато Марта е „улисана в голяма шетня“, посочи папата. Марта е от ония силни жени, които винаги са готови „да излезнат напред“, но е лишена от "съзерцание", неспособна да "губи време да гледа Господа":

„Много са християните, които посещават неделната литургия, но след това са много заети. Не намират време за децата ида играят с тях: колко е лошото това – отбеляза горчиво Франциск. Но накрая превръщат прекалената заетост в религия, винаги имат много работа…Нямат време да погледнат Господ, да прочетат Евангелието, да се вслушат в Словото Божие и да отворят сърцата си …Липсва им съзерцанието. Както Мария. Смела, винаги излиза напред, взима нещата в ръцете си, но и липсва мирът: да загуби времето си, гледайки Господ“.

Противоположно, Мария „не бездейства сладко“ – обясни папа Бергольо. Гледа Господ, защото думите му и докосват сърцето и я вдъхновяват за бъдещите дела. Това е правилото на св.Бенедикт -„Труд и молитва“, което отличава монасите и монахините със строг съзерцателен живот. Това особено важи за Апостол Павел, за когото пише в първото литургично четиво за днешния ден (Гал. 1,13-24) който „не отива веднага да проповядва, а да се моли“, „да съзерцава Исус Христос, който му се откровява“.

„Павел извършва всичко  с този дух на съзерцание, да гледа Господ – подчерта папата. Павел е влюбен в Господ, защото той му говори от сърцето си. Това е ключовата дума – влюбен! – изтъкна папа Бергольо. За да разберем дали преувеличаваме чрез много абстрактно съзерцание, също и гностично, или сме много заети, трябва да си зададем въпроса: Влюбен ли съм в Господ? Сигурен ли съм, че той ме е избрал? Или живея моето християнство правейки много неща, без да гледам сърцето. Умея ли да съзерцавам?“.

Това е като, когато съпругът се връща от работа и  жена му го посреща: ако наистина е влюбена, не го оставя да седне, а след това продължава да върши домакинската работа, но "отделя време да остане с него". Ето, ние също отделяме време за Господа в служба на другите:

Съзерцание и служение: това е нашият път в живота. Нека всеки от нас си да се замисли: колко време отделям през деня за тайната на Исус? Как работя? Работя толкова много, че изглежда като отчуждение или работя в съответствие с моята вяра, работя като служение, идващо от Евангелието? Нека се замислим.

09 Октомври 2018, 12:09