Бeta версия

Cerca

Vatican News
Папа Франциск Папа Франциск  (AFP or licensors)

Папата: раните на жертвите от сексуалните насилия са без давност

Папа Франциск отправи писмо към Божия народ, в което се спира на множеството последствия, причинени от „сексуалните насилия извършени над малолетни от значителен брой духовници и богопосветени“. Папата изразява своята солидарност и призовава към „нулева толерантност“ за всички, които вършат тези престъпления.

Барбара Кастели – Светла Чалъкова – Ватикана

„Раните не изпадат в давност и никога не изчезват. Трябва да осъждаме със сила тези жестокости, така както и да концентрираме усилията си за изкореняване на тази култура на смъртта. Трябва да изпитваме срам пред един стил на живот, който отрича и опровергава онова, което казваме с нашия глас“. Това са осъдителните, но същевременно и изпълнени с болка думи на папата, след публикуването на доклад в Пенсилвания, „описващ опита на най-малко хиляда души, станали жертва на сексуалните насилия и властта от страна на свещеници“. „Гледайки към миналото – пише папата в своето Писмо към Божия народ – никога няма да бъде достатъчно онова, което се прави за да се поиска прошка и да се поправят нанесените щети. Гледайки към бъдещето, не ще бъде никога малко всичко нова, което се прави за да се даде живот на една култура, способна да избягва не само подобни ситуации да не се повтарят, а да не се намира пространство за тяхното прикриване“.

Викът на жертвите бе по-силен от прикритията

Папа Франциск се позовава на думите на свети Павел към Коринтяните – „ако един член страда, всички членове страдат заедно“ – за да подчертае, че болката на жертвите засяга всички, защото злото, претърпяно от толкова невинни хора е „плач, който се изкачва до небесата и, който дълго време бе пренебрегнат, скрит или заглушен. Със срам и покаяние – пише още папата – като църковна общност признаваме, че не реагирахме навреме, съзнавайки размера и сериозността на вредата, която се причини на толкова много човешки живот. Пренебрегнахме и изоставихме малките“. Папа Франциск цитира и прави свои думите на тогавашния кард. Ратцингер по време на Кръстния път за Велики петък през 2005: „Колко много нечистота има в Църквата, дори и сред онези, които в свещенството би трябвало да принадлежат изцяло на Него! Колко високомерие, колко самодостатъчност“.

Солидарност към жертвите и нулева толерантност за виновните

В писмото папата признава с тъга, че в миналото „бездействието се бе превърнало във форма на отговор, едно срамно поведение, което днес не може повече да бъде следвано и, което трябва да се превърне в солидарност, разбрана в нейният най-дълбок и взискателен смисъл. Солидарност, която призовава към борба срещу всякакъв вид поквара, особено духовната, защото става въпрос за една удобна и самодостатъчна слепота, където накрая всичко изглежда легитимно“. Папа Франциск изразява своята увереност в радикалната промяна на курса: „Съзнавам усилието и работата, която се върши в различни части на света, за да се даде сигурност и закрила за интегритета на децата и на възрастните в уязвимо състояние, но също и за разпространението на „нулевата толерантност“ и начините да се поиска отговорност от страна на всички, които вършат или прикриват тези престъпления“, пише папата.

Противопоставяне на всяка форма на клерикализъм

В четирите страници на писмото папата осъжда строго всяка „форма на клерикализъм“, като потвърждава необходимостта от „активното участие на всички членове на Божия народ“. Според папа Франциск „клерикализмът поражда разцепление в църковното тяло, което насърчава и подпомага увековечаването на много от злините, които днес разобличаваме. Всеки път, когато се опитахме да заменим, заглушим, пренебрегнем, да превърнем в малки елитни групи Божия народ – настоява папата – изградихме общности, програми, богословски решения, духовност и структури без корени, без памет, без лик, без тяло, и в крайна сметка без живот. Клерикализмът е аномален начин за разбиране на властта в Църквата, често срещащ се в многобройните общности, в които са се случили поведения на сексуални злоупотреби, на власт и съвест; една нагласа, която не само заличава личността на християните, но се стреми също да омаловажи или подцени кръщелната благодат, която Светия Дух постави в сърцето на нашия народ. Единственият начин по който можем да реагираме на това зло, отнело много човешки живот, е да го живеем като задача, която ни обвързва и засяга всички като Божи народ. Да се противопоставим на злоупотребите, означава да се противопоставим със сила на всяка форма на клерикализъм“.

Покаяние и молитва

Накрая папа Франциск приканва „целия свят и предан Божи народ към покаятелната практика на молитвата и поста, според повелята на Господ, която разбужда нашата съвест, солидарност и ангажимент за културата на закрилата и на „никога повече“ към всеки вид и форма на злоупотреба. „Едно покаятелно измерение на покаяние и молитва, което ни помага, като Божи народ, да застанем пред Господ и пред нашите наранени братя, като грешници, просещи прошката и благодатта на срама и обръщането. Това ще ни помогне да разработим действия, които дават динамизъм в хармония с Евангелието“. Имайки винаги Мария, като опорна точка и модел, папа Франциск уточнява, че „покаянието и молитвата ще ни помогнат да преодолеем копнежа за господство и притежание, който много често е в корена на тези злини, и да вървим в истината, подкрепяйки всички необходими съдебни посредничества“.

20 Август 2018, 13:08