Папа Франциск: вярата се предава чрез примера на родителите
Папа Франциск сподели щастието от срещата с ирландските семейства в „тази историческа катедрала, посветена на Дева Мария, която през годините стана свидетел на многобройни венчавки. Колко много любов е била показана, колко благодати са били получени на това свещено място! Благодаря на архиепископ Мартин за неговото сърдечно посрещане. Особено съм щастлив да бъда с вас, годеници и съпрузи, които се намирате в различни етапи от вашия път на сакраменталната любов“.
Свидетелството на възрастните за красотата на семейния живот
Светият отец благодари на първо място за свидетелството на Винсент и Тереза, честващи петдесет години брак и семеен живот. „Благодаря, както за насърчителните думи, така и за предизвикателствата, които представихте на новите поколения от младоженци и годеници, не само тук в Ирландия, но и в целия свят. Толкова е важно да се слушат възрастните, бабите и дядовците! Имаме много да научим от вашия опит от брачния живот, подкрепят всеки ден от благодатта на тайнството. Израствайки заедно в това общение на живот и любов, сте изпитали много радости и несъмнено не малко страдания. Заедно с всички съпрузи, извървели един дълъг път, вие сте пазители на нашата колективна памет. Ще имаме нужда от вашето свидетелство, изпълнено с вяра. То е безценен ресурс за младите двойки, които гледат на бъдещето с вълнение и надежда.. и може би и с малко безпокойство.
Бракът не е институция, а призвание
Последва свидетелството на младите Дени и Шийнед, които са пред прага на брачния живот, „който според Божия промисъл предполага един ангажимент за цял живот“. Те попитаха папа Франциск как могат да помогнат на другите да разберат, че бракът не е просто институция, а е признание, едно съзнателно решение и за цял живот да се грижиш, да си помагаш и закриляш взаимно.
Разбира се трябва да признаем, че днес не сме свикнали с нещата, които наистина траят за цял живот. Ако съм гладен или жаден, мога да се нахраня, но чувството, че съм сит не трае дори един ден. Ако имам работа, знам, че мога да я загуба против моята воля или, че може би трябва да избера една различна кариера. Трудно е дори да стоим в крак със света, тъй като около нас всичко се променя, хората идват и си отиват от нашия живот, правят се обещания, които често не се изпълняват. Може би това, което ме питате в действителност е още по-съществено: „Наистина ли не съществува нищо безценно, което може да е дълготрайно? Дори любовта?“. Знаем колко е лесно днес да станем затворници на културата на временното, на ефимерното. Тази култура атакува самите корени на нашите процеси на узряване, на нашия растеж в надеждата и в любовта. Как можем да изпитаме в тази култура на ефимерното онова, което наистина е дълготрайно?“.
Ето какво искам да ви кажа. Сред всички форма на човешка плодовитост, бракът е единствения по рода си. Това е една любов, която дава началото на един нов живот. Предполага взаимна отговорност в предаването на божествения дар на живота и предлага устойчива среда, в която новия живот може да расте и да разцъфва. Бракът в Църквата, т.е. Тайнството на брака, участва по-специален начин в тайната на вечната любов на Бог. Когато един мъж и една жена, християни, се обединяват в брачния съюз, благодатта на Господ ги прави способни да си обещаят свободно един на друг една ексклузивна и дълготрайна любов. Така техния съюз се превръща в сакраментален знак на новия и вечен съюз между Господ и неговата годеница, Църквата. Исус е винаги присъстващ сред тях. Подкрепя ги през техния живот на взаимно себедаряване, в предаността и неразтрогваемия съюз (Gaudium et spes, 48). Неговата любов е скала и убежище в моментите на изпитание, но преди всички е извор на постоянно израстване в чистата и вечна любов.
Любовта е мечтата на Бог за нас
Знаем, че любовта е мечата на Бог за нас и за цялото човешко семейство. Не го забравяйте никога! Бог има една мечта за нас и иска от нас да я осъществим. Не се страхувайте от тази мечта! Направете я съкровище и мечтайте тази любов всеки ден заедно и отново. По този начин ще бъдете в състояние да се подкрепяте взаимно с надежда, със сила и с прошка в моментите, в които пътят става труден и става все по-трудно да се види. В Библията Бог се ангажира да бъде верен на своя завет, дори когато ние го натъжаваме и нашата любов отслабва. Той ни казва: „Не ще те оставя и няма да се изоставя“ (Ев. 13, 5). Като съпруг и съпруга, помазвайте се взаимно с тези думи на обещание, всеки ден за остатъка от живота. И не спирайте никога да мечтаете!
Предаването на вярата на децата
Младоженците Стивън и Джордан зададоха на папа Франциск един много важен въпрос: как родителите могат да предават вярата на децата. „Знам –каза папа Бергольо - че Църквата, тук в Ирландия, внимателно е подготвила програми по вероучение, за да възпитава във вярата в училищата и енориите. Това несъмнено е много важно. Но първото и най-важно място за предаването на вярата е дома, чрез спокойния и всекидневен пример на родителите, които обичат Господ и се уповават в неговото слово. Там, в „домашната Църква“, децата се научават какво означава преданост, честност и саможертва. Виждат как мама и татко се държат помежду си, как се грижат един за други и за другите, как обичат Бог е Църквата. По този начин децата могат да вдишват от свежия въздух на Евангелието и да се научат да разбират, преценяват и действат по начин достоен за вярата, която са наследили. Вярата се предава около домашната трапеза, в обикновените разговори, посредством езика, който само постоянната любов може да говори.
Ето защо, молете се заедно в семейството; говорете за добри и свети неща; позволете на Мария, нашата Майка да влезе във вашия семеен живот. Чествайте християнските празници. Живейте в солидарност със страдащите и отхвърлените от обществото. Когато правите това заедно с вашите деца, техните сърца малко по малко ще се изпълнят с всеотдайна любов за другите. Може да изглежда очевидно, но понякога го забравяме. Вашите деца ще се научат как да споделят благата на земята с всеки един, ако виждат как техните родители са внимателни към онези, които са по-бедни или по-малко щастливи от тях. В крайна сметка, вашите деца ще се научат от вас как да живеят като християни; вие ще бъдете техните първи учители във вярата.
Революцията на любовта и нежността
Добродетелите и истините, на които ни учи Господ, не винаги са популярни в днешния сват, който отдава твърде малко внимание на слабите, уязвимите и всички онези смятани за „непродуктивни“. Светът ни казва да бъдем силни и независими, обръщайки малко внимание на онези, които са сами или тъжни, отхвърлени или болни, още неродени или умиращи. След малко ще се срещна с няколко семейства, който се справят със сериозни предизвикателства и реални трудности, но към които отците Капуцини показват любов и подкрепа. Нашият свят се нуждае от революция на любовта. Нека тази революция започне от вас и от вашите семейства!
Преди няколко месеца един човек ми каза, че губим нашата способност да обичаме. Бавно, но решително забравяме прекия език на една милувка, на силата на нежността. Не може да има революция на любовта без революцията на нежността! Нека с вашия пример вашите деца да бъдат напътствани, за да се превърнат в едно по-грижовно, любвеобилно, богато на вяра поколение, за обновлението на Църквата и цялото ирландски общество.
По този начин вашата любов, която е дар Божий, ще пусне още по-дълбоки корени. Никое семейство може да расте, ако забрави своите корени. Децата не растат в любовта, ако не се научат да комуникират с техните баби и дядовци. Затова, позволете на нашата любов да пусни дълбоки корени! Нека не забравяме, че „всичко онова, което разцъфва на дървото живее от онова, което е под земята“.
Нека заедно с папата семействата от цялата Църква, представени този следобед от възрастните и младите двойки, да благодарят на Бог да дара на вярата и благодатта на християнския брак. От наша страна, се ангажираме с Господ да служим за идването на неговото царство на святост, справедливост и мир с вярност към обещанията, които направихме и с постоянството в любовта! На всички вас, на вашите семейства и на близките ви давам моята благословия.
