Папата: светът не се нуждае от лозунги, а от диалог
„Темата на вашата конференция се полага в перспектива, на която често се позовавам: „мостове, а не стени“, пише папата в обръщението си към 500 участници богослови от цял свят. „Сараево е град на мостове. Вашата среща е вдъхновена от този доминиращ мотив, който говори за нуждата да се изграждат, в атмосфера на разделения и напрежение, нови пътища за сближаване между народи, култури, религии, визии за живота и политически ориентири“. В „съвременната критична епоха“, „често белязана от страхове и регресия“, папа Бергольо приканва за „мобилизацията на енергията, за да се премахнат стените на разделението и се изграждат мостове на братството“.
„Специално място във вашата конференция заема темата за екологията, тъй като някои нейни аспекти могат да създадат сериозно неравновесие не само в отношението между човека и природата, но също и между поколения и хора“, пише папата в посланието. Това предизвикателство, както изпъква в енцикликата Laudato si”, не е едно сред многото, а има много по-голямо измерение за разбирането както на етиката в екологията, така и на социалната етика. Поради това, вашето безпокойство по въпроса за мигрантите и бежанците е много сериозно и предизвиква метаноя, която може да насърчи етическото и богословското размишление и да вдъхнете подходящо пастирско отношение и отговорна и съзнателна политическа практика“.
В посланието папа Франциск насърчава предложението на конференцията за „създаване на мрежи между хора и континенти“, които по различен начин и изразни средства могат да се посветят на „етически размисъл в богословска светлина“, за „мобилизиране на силите към по-голямо състрадание и внимание в ситуациите на човешките драми, за да бъдат придружавани с милосърдие“. За създаването на такива „мрежи“, посочва папата, „преди всичко е необходимо богословите да изградят мостове по между си, да обменят и развиват идеи и програми. Това не означава уеднаквяване на гледните точки, а искрено и добронамерено съгласуване на предложенията, в светлината на открития диалог и дискусии за бъдещите перспективи“.
Накрая Франциск насърчава богословите да участват с ентусиазъм в този диалог и в „мрежата“, което ще ги вдъхнови към по-задълбочен и внимателен анализ на комплексния човешки феномен. „По този начин по-добре ще разберете формите на вярност към Божието Слово, което ни задава въпроси в историята, и солидарността в света, който не сте призвани да съдите, а да посочвате пътищата, да придружавате, да изцерявате и подкрепяте слабите“.
