Бeta версия

Cerca

Vatican News
Папа Франциск на празника Тяло и Кръв Христови Папа Франциск на празника Тяло и Кръв Христови 

Празникът Тяло и Кръв Христови от произхода си до днес

Празникът Тяло и Кръв Христови води своето начало от ХІІІ век и до днес е един от най-почитания и честван празник в Църквата. Тази година папа Франциск ще предстоятелства литургията за празника и шествието със Светото Причастие в Остия, близо до Рим, както направи Павел VІ през 1968.

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикан

Празникът Тяло и Кръв Христови с шествието водено от Светото Причастие е несъмнено един от най-обичаните празници и сред най-силните моменти на молитва. С този празник се припомня реалното присъствие на Исус в Евхаристията.

Произходът му през ХІІІ век

Корените на този празник датират от ХІІІ век и като неин инициатор се посочва френската монахиня Жулиен Корнийонска (ок. 1192-1258) от Лиеж, Белгия. През 1208 Жулиен изпадайки в молитвен екстаз вижда една сияйно бяла луна,но която от едната страна е белязана от една сянка. Видение, което откроява липсата в Църквата на празник в чест на Пресветото Тайнство. По нейно искане епископът на Лиеж въвежда в диоцеза празник в чест на Тялото и Кръвта Христови. Годината е 1247. Но официално празникът бива обявен за цялата църква на 8 септември 1264 от папа Урбан ІV с булата „Transiturus de hoc mundo. Познатите ни шествия със Светото Причастие, или както ги наричаме в България „алаи“ започват в началото на ХІІІ в. В Италия това нововъведение се приписва на Франциск Асизки (поч. 1226 г.). Първият такъв случай във Франция е в параклиса „Св. Кръст” в Авиньон през 1226 г. по заповед на крал Луи VІІ, който чества победите срещу еретиците албигойци. Освен това в западната християнска традиция се основават и многобройни монашески ордени, които посвещават голяма част от времето си на съзерцаване на Евхаристията. 

Папата в Остия

Някои държави, сред които България и Италия, този празник се чества в неделята след празника на Пресветата Троица. Във Ватикана този празник се чества в четвъртъка след празника на Пресветата Троица. Миналата година папа Франциск реши традиционното шествие да се проведе в неделята, за да „спомогне присъствието на повече хора и да не създава допълнителни проблеми на града в работния ден“. Тази година, папа Франциск пожела да оглави процесията с Евхарастията в Остия, близо до Рим, а не както по традиция през последните 40 години от базилика на Сан Джовани ин Латерано до тази на Санта Мария Маджоре. Но това решение на папата не е прецедент. Точно преди 50 години, през 1968, същото прави и папа Павел VІ. Ето защо, на 3 юни, папа Франциск ще предстоятелства литургията за празника в църквата на света Моника в Остия и ще оглави процесията до енорията на света Бонария.

Евхаристията ни дава силата да се посветим на другите

През годините на своя понтификат папа Франциск подчерта различните аспекти на този празник. Преди всичко силата, която извира от този празник, за да се посветим на другите.

„Колко много майки, колко много бащи, заедно с къшеите хляб, които всеки ден слагат на масата на своите домове са преломявали своите сърца, за да могат децата им да растат, да растат правилно! Колко много християни, като отговорни граждани, са преломили собствения си живот, за да съхранят достойнството на останалите, особено на най-бедните, изоставените и дискриминираните!“ (Тяло и Кръв Христови, 26 май 2016)

Година по-рано подчертава, че онова, което не ни позволява да се разединим, е именно Евхаристията.

„Христос присъстващ сред нас, в знаците на хляба и виното, изисква силата на любовта, за да се преодолее всяко разделение и същевременно да се превърне в общение с бедния, подкрепа за слабия, братска подкрепа към онези, които сами не могат да носят тежестта на всекидневния живот или заплашените да загубят вярата си“ (Тяло и Кръв Христови, 4 юни 2015).

Хлябът на единството

Евхаристията не е абстрактен спомен, а жив спомен за любовта на Бог, Тайнство, който се вписва в духовното ДНК, припомни папата през 2017:

„„Евхаристията е тайнството на единството. Който я приема не може да бъде друго, освен строител на това единство, защото то се ражда в него, в неговото „духовно ДНК“. Нека този Хляб на единството да ни изцели от амбицията да бъдем винаги над другите, от алчността да завзимаме, от подклаждането на разногласия и постоянните критики. Нека породи в нас радостта да се обичаме, без съперничество, без завист и клевети“ (Тяло и Кръв Христови, 18 юни 2017).

02 Юни 2018, 17:37