Търси

Vatican News
Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана 

Папата се моли за самотните възрастни

Нека Господ да бъде близо и да даде сила на нашите баби и дядовци. Това бе молитвеното намерение на папа Франциск по време на утринната литургия, излъчена на живо онлайн, от Ватикана. Папата прикани да умеем да прощаваме винаги и от сърце.

Ватикан Нюз

Папа Франциск поднесе утринната литургия от религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана за възрастните, които в това време на ограничения, по причина на коронавируса, страдат най-много отдалечеността от своите близки.

„Днес бих искал да се молим за възрастните, които страдат най-много в този момент, с една вътрешно и много голямо чувство за самота и понякога с много страх. Нека се молим Господ да бъде близо до нашите баби, дядовци, до всички възразстни и да им даде сила. Те ни дадоха мъдростта, живота, историята. Нека сме близо до тях чрез молитвата“.

В проповедта си , вдъхновена от Евангелието и от темата за прошката, която подтиква Петър да попита Исус, колко пъти е позволено да се прощава на другите. „Не е лесно“, призна папата, който припомни, че „има хора, които живеят, за да осъждат хората. Но това, което Бог иска е да бъдем великодушни, да прощаваме, да прощаваме от сърце“. Предлагаме ви папската проповед на утринната литургия.  

„Исус ни предлага един катехизис за единството на братята, завършвайки го с едни много хубави думи: „Уверявам ви, че ако двама от вас, двама или трима, се споразумеят и поискат някаква благодат, ще им бъде дадена“. Единството, приятелството, мира сред братята, привлича Божието благоволение. А Петър го пита: „Да, но на хората, които ни обиждат, какво трябва да направим? Ако моя брат съгрешава против мен, обижда ме, колко пъти трябва да му простя? Седем пъти?“. Исус му отговаря „седемдесет пъти по седем“, което означава винаги. Винаги трябва да се прощава. Но не е лесно да се прощава, защото нашето сърце е егоистично, винаги привързано към омразата, към отмъщението, към негодуванието. Всички сме свидетели на семейства, разрушени от семейни омрази, които се предават от поколение на поколение. Братя, които пред ковчега на своя родител не се поздравяват, защото носят в сърцето си стари вражди. Изглежда е по-силно да се привъджеш към омразата, отколкото към любовта и това е именно съкровището, можем да кажем, на дявола. Той се загнездва винаги между нашите вражди, между нашите омрази и ги разраства, поддържа ги, за да унищожи. Разрушава всичко. Понякога разрушава дори за малки неща. Разрушава се също този Бог, който не дойде, за да осъди, а за да прости. Този Бог, който е способен да вдигне празник за грешника, който се приближава и забравя всичко. Когато Бог ни прощава, забравя всичкото зло, което сме направили. Някой дори казва: „Това е болестта на Бог“. Няма памет, способен е да изгуби паметта си в тези случаи. Бог губи паметта за лошите истории, за многобройните грехове, за нашите грехове. Прощава ни и върви напред. От нас иска само: „Прави същото: научи се да прощаваш, не носи този неплодотворен кръст на омразата, на враждебността, на „ще ми платиш за това“. Това не е нито християнско, нито човешко. Щедростта на Исус, който ни учи, че за да влезнем в Небесата трябва да простим. Дори ни казва: „Ти, ходиш ли на литургия? – Да – „Но ако, когато отидеш на литургия си спомниш, че твоя брат е сторил нещо против теб, помири се преди това; не идвай при мен с любов към мен в едната ръка и с омраза към брата с другата“. Последователност в любовта. Трябва да простим. Да простим от сърце.

Има хора, които живеят, за да осъждат другите, говорейки лошо за хората, опетнявайки постоянно своите колеги, опетнявайки съседите, близките, защото не им прощават нещо, което са им направили, или не прощавт нещо, което не им е харесало. Изглежда, че личното богатство на дялова е именно това: да сее любовта към това да не се прощава, привързаността към неспособността да се прощава. Но прошката е условието, за да влезнем в небесата.

Притчата, която разказва Исус е много ясна: трябва да прощаваме. Нека Господ ни научи на мъдростта на прошката, която не е лесна. И нека направим едно нещо: когато отидем да се изповядваме, да получим тайнството на Помирението, нека преди това да се запитаме: „Аз прощавам ли?“. Ако чувствам, че не прощаваме, нека не се преструвам да искам прошка, защото няма да бъда простен. Да искаш прошка, означава да простиш. Тези две неща вървят заедно. Не могат да бъдат разделени. А онези, които искат прошка за себе си, като онзи слуга, на когото господаря прощава всички, но не прощават на другите, ще свършат като слугата: „Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му“.

Нека Господ ни помогне да разберем това и да сведем глава, да не сме надменни, да бъдем великодушни в прошката. Поне да простим „от интерес“. Но защо? Да: да простя, защото ако не простя, няма да бъда простен. Поне това, но все пак е прошка.

17 Март 2020, 09:36
Прочети всичко >