Търси

Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана 

Папа Франциск призова Църквата да помага на страдащите

На утринната литургия във Ватикана папа Франциск поднови молитвата си за семейсвата, които започват да чувстват последствията от пандемията на Covid-19. В проповедта папата припомни свещениците и монахините, които не са забравили, че принадлежат на народа и продължават да помагат на бедните и болните в този период.

Ватикан Нюз

Днес папа Франциск отслужи 20-та литургия, излъчена на живо онлайн от параклиса в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана без присъствието на вярващи, след преустановяването на литургиите в Италия и дурги страни, заради пандемията от коронавирус. Папата прочете входния антифон: „Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили, вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели. В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух“ (Пс. 17, 5-7). В молитвеното намерение папата насочи мислите си към онези, които започват да чувстват икономическите последици от тази здравна криза.

„През тези дни, в някои части на света, се откроиха последиците – някои последици – от пандемията, една от които е гладът. Виждат се хора, които са гладни, защото не могат да работят, нямат постоянна работа, или поради много други обстоятелства. Започваме да виждаме онова, което ще бъде „след“ края на всичко, но което започна вече. Нека се молим за семействата, които са вече в нужда заради пандемията“.

В проповедта, коментирайки днешното Евангелие (Йоан 7, 40-53), Франциск подчерта, че свещениците и сестрите правят добре, когато си омърсяват ръцете, помагайки на бедните и болните, също в този период. Свещеническата „класа“ не трябва никога да се превръща в елит, затворен в едно религиозно служение отделено от народа, не трябва да забравя, че принадлежи на народа и да му служи. Предлагаме текста на папската проповед:

„И всеки се завърна в своя дом“ (Йоан 7, 23): след дискусията, всеки се завърна към своите убеждания. Съществува едно разцепление в народа: от една страна народът, който следва Исус и го слуша, а от другата страна групата на законниците, които априори отхвърлят Исус, защото, според тях, не действа според закона. Това са две групи от хора. Народът, който обича Исус и го следва и групата на интелектуалците на закона, управниците на Израил, управниците на народа. Това се вижда ясно, когато „стражите се върнаха при първосвещениците, а те им казват: „Защо не го доведохте тук?“, а стражите отговарят: „Никога човек не бе говорил така“. Но фарисеите им отговарят: „И вие ли позволихте да бъдете подмамени? Нима в него е повярвал някои от началниците на фарисеите? Тези хора, които не познават Закона са проклети“ (Йоан 7, 45-49). Тази група от законници, елита, изпитва презрение към Исус. Но също презира и народа, „тези хора“, които да простовати, които не знаят нищо. Светият предан Божи народ вярва в Исус, следва Го, а тази елитна групича, законниците, се отделя от народа и не приема Исус. Но защо, ако те бяха видни хора, интелигентни, и бяха учили много? Те имаха един голям недостатък: бях загубили паметта на своята принадлежност към народа.

Божият народ следва Исус.. не знае защо, но Го следва и стига до сърцето, не се уморява. Нека си спомним само за деня на умножаването на хляба: те бяха целия ден с Исус, че апостолите казват на Исус: „Пусни ги, за да отидат и да си набавят храна“ (Мк. 6, 36). Също апостолите се дистанцираха, не взимаха под внимание народа, не го презираха, но не взимаха под внимание Божия народ. Затова, отгворът на Исус е „дайте им вие да ядат“ (6, 37). Поставя ги отново сред народа.

Това разцепление между елита на религиозните ръководители и народа е драма, която идва от далеч. Нека си спомним за поведението на синовете на първосвещеника Илия в храма: използваха Божия народ; и ако някои отиваше, за да изпълни Закона, казваха: „Те са суеверни“. Това е презрението към народа. Презрение към хората, които не бяха образовани, като нас, които сме се учили, които знаем...“. Но, Божият народ притежава една голяма благодат: нюхът, усета. Усеща къде е Духа. Може да е грешник като нас, но има нюх да разпознае пътищата на спасението.

Проблемът на елита, на елитното духовенство като тези, е че бе загубил паметта на своята принадлежност към Божия народ; те се изтънчиха, преминаха от една към друга социална класа, чувстват се управници. Това е клерикализма, който съществуваше още по онова време. „Но защо – чух през тези дни – защо тези монахини, тези свещеници, които са здрави, отиват при бедните, за да им дадат да ядат, могат да се заразят от коронавирус? Кажи на настоятелката да не позволява на сестрите да излизат, кажи на епископът да не позволява на свещениците да излизат! Те са за тайрствата! За прехраната на бедните да се погрижи правителството+!“. Това се говори през тези дни: едни и същи аргументи. „Това са хора от втора класа: ние сме управническата класа, не трябва да си омърсяваме ръцете с бедните“.

Много пъти си мисля: това са добри хора – свещеници, монахини – но нямат смелостта да отидат и да служат на бедните. Липсва нещо. Онова, което липва на тези хора, на законниците, е паметта, загубили са паметта, загубили са онова, което Исус чувстваше в сърцето: че бе част от народа. Загубили са паметта за онова, което Бог каза на Давид: „Аз те взех от стадото“. Загубили са паметта за своята принадлежност към стадото.

И тези хора, всеки един се завърна в своя дом. Едно разцепление. Никодим, който долавяше нещо – той бе неспокоен човек, вероятно не толкова смел, твърде дипломатичен, но неспокоен – отива след това при Исус, но бе предан така както можеше; опитва се да посредничи и започва от Закона: „осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?“. Те му отговарят; но не отговарят на въпроза за Закона:  „да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил“ (Йоан 7, 52). И така приключи всичко.

Нека днес се замислим за многобройните мъже и жени, квалифицирани в служението на Бог, които са много добри и служат на народ; за многобройните свещеници, които не се откъсват от народа. Преди няколко дни получих една снимка на един свещеник, енорийски свещеник в едно планинско село, с много жители, в едно место където вали сняг, и в снега носеше остенсориума до по-малките селца, за да ги благослови. Не плаши снега, не го плаши студа, който „пари“ на ръцете при допира с метала на остенсориума: интересуваше го само да занесе Исус при хората.

Нека всеки един от нас да се замисли, на коя страна стои, дали сме в средата, малко нерешителни дали сме в синхрон с чувствата на Божия народ, с предания Божи народ, който не може да сгреши: той е безпогрешен във вярата. Нека се замислим и за елита, който се откъсва от Божия народ, за онзи клерикализъм. И може да ни е от полза съветът, който Павел дава на своя ученик, младия епископ, Тимотей: „Помни твоята майка и твоята баба“ (срв. 2Тим. 1, 5). Ако Павел дава този съвет бе, защото познаваше добре опасността, към която водеше това чувство за елитарност в управленческата класа.

Накрая папата завърши литургията с коленопреклонна молитва пред Пресветото Причастие, приканвайки към духовно причастяване, като прочете следната молитва:

Пред твоите нозе, о Исусе мой, се прекланям и ти поднасям покаянието на моето съкрушено сърце, което се губи в своето нищожество и в Твоето свето присъствие. Прекланям ти се в Тайнството на Твоята любов, желая да те приема в бедния дом, което ти предлага моето сърце. В очакване на щастието да Те приема в Светото Причастие,  искам да Те притежавам духовно. Ела при мен, о Исус мой, за дойда аз при Теб. Нека Твоята любов да разпали цялото мое същество, за живота и за смъртта. Вярвам в Теб, надявам се в Теб, обичам Те. Така да бъде!“

28 Март 2020, 13:18
Прочети всичко >