Папата благодари на онези, които се грижат за изпадналите в затруднено положение

Ватикан Нюз

На литургията в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, излъчена на живо и онлайн, Франциск изрази своята благодарност към онези, които се грижат за другите в този труден период, белязан от пандемията на коронавирус.

„През тези дни идват новини, че много хора започват да се грижат и безпокоят за другите и мислят за семействата, които нямат достъчно средства за препитание, за самотните възрастни, за болните в болниците, като се молят и се опитват да изпратят някаква помощ. Това е добър знак. Нека благодарим на Господ за това, че поражда в сърцата на вярващите тези чувства“.

В пропоповедта си, коментирайки литургичните четива за деня, заимствани от Книгата Премъдрост Соломонова (2,1.12-22) и от Евангелието според Йоан (7, 1-2,10.25-30), папата подчерта, че гнева на онези, които искаха да убият Исус бе предизвикан от дявола, защото зад всеки унищожителен гняв се крие дявола. Не може да се дискутира с онзи, който се гневи, може само да се мълчи, както направи Исус, избирайки милчанието и Страданието. Това е стила, който трябва да следваме също и при малкия ежедневен гняв, като брътвежите и сплетните. Предлагаме текста на папската проповед:

„Първото четиво е своеобразна хроника (предизвестена) на онова, което ще се случи на Исус. Това е едно пророчестсво. Изглежда, като едно историческо описание на онова, което ще се случи след това. Какво казват нечестивите? „Да нагласим примки за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитани; обявява се за такъв, който има по знание за Бога, и нарича себе си син на Господа пред нас той е изобличение на нашите помисли. Тежко ни е и да го гледаме, защото неговият живот не е като живота на другите, и пътищата му се различават от нашите. Той ни смята за гнусота и бяга от нашите пътища като от нечистотии, облажава края на праведните и хвалбиво нарича Бога свой баща. Да видим, прави ли са думите му, и да изпитаме, какъв ще бъде краят му; защото, ако тоя праведник е син Божий. Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете“. Нека си спомним само за онова, което казваха на Исус, разпнат на Кръста: „Ако Ти си Сина Божий, слезни; нека Той да дойде да те спаси“. И след това, планът на действие: „да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му“. Това е пророчество именно за това, което се случи. И юдеите се опитваха да го убият, казва Евангелието. „Искаха да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл“.

Това пророчество е твърде детайлно: планът на тези нечестиви хора е показан в най-малките детайли, нищо не си спестяват, да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му...да му поставим клопки и капани, за да видим дали ще падне... Това не е просто омраза, не е злочестив план на действие на една фракция срещу друга: това е нещо съвсем различно. Това се нарича гняв: когато дявола стои зад това, винаги, зад всеки гняв, се опитва да унищожи и не пести средства. Нека си спомним за началото на книгата на Йов, което е пророческо: Бог е доволен от начина по който живее Йов, но дявола му казва: „Да, защото си има всичко и няма изпитания! Постави го пред изпитание!“. И първо дявола му отнема имуществата, след това здравето, но Йов никога не се отдалечава от Бог. Но дявола продължава да действа с гняв. Винаги. Зад всеки гняв стои дявола, за да разруши делото на Бог. Зад всяка дискусия или вражда, може да се каже, че стои дявола, дори и от далеч, с нормалните изкушения. Но когато се сблъскаме с гнева, не трябва да се съмняваме: там е дявола. Нека само си помислим как дявола се гневи не само срещу Исус, но също при християнските преследвания; как се опитва с най-изтънчените средства да ги подтикне към вероотстъпничеството, да ги отдалечи от Бог. Това е, както казваме на разговорен език, дяволско: дяволска интелигентност.

Как трябва да постъпим в момент на гняв? Могат да се направят само две неща: да се дискутира с тези хора е невъзможно, защото те имат своите идеи, фиксирани идеи, идеи, които дявола е посял в сърцето. Тогава, какво можем да направим? Същото, което направи Исус: да мълчим. Впечатляващи са думите в Евангелието, когато ни казват, че пред всички тези обвинения, пред всички тези неща, Исус мълчи. Пред духа на гнева, единствено мълчание, и никога оправдание. Никога. Исус говори, поясни. Но когато разбра, че вече няма думи, замълча. Мълчанието на Исус беляза неговото Страдание. Това е мълчанието на праведника пред гнева. Това важи, можем да го наречем, и за малкия ежедневен гняв, когато някой от нас чуе за брътвежи, срещу него, говорят се много неща, но накрая не излиза на яве нищо... трябва да мълчим. Мълчание. Трябва да търпим и понасяме гнева на брътвежите. Те също са един вид гняв, един социален гняв: в обществото, в квартала, на работното място, но винаги срещу него. Това не е толкова силен гняв, като този срещу Исус, но е все пак гняв, който иска да унищожи другия.

Нека поискаме от Господ благодатта да се борим срещу злия дух, да дискутираме, когато трябва; но пред духа на гнева да намерим смелостта да замълчим и да оставим другите да говорят. Същото трябва да правим и пред малкия всекидневен гняв, които са брътвежите: да оставим другите да говорят. В тишина, пред Бог“.

Накрая папата завърши литургията с коленопреклонна молитва пред Пресветото Причастие и Евхаристийнта благословия, приканвайки към духовно причастяване, като прочете следната молитва.

Исусе мой, вярвам, че Ти реално присъстваш в Пресветото Тайнство на олтара. Обичам те над всяко нещо и Те желая в моята душа. Тъй като сега не мога да Те получа чрез тайнството, ела поне духовно в моето сърце. И понеже вече дойде, Те прегръщам и се единявам целия с Теб. Не позволявай никога да се отделя от Теб.