Търси

Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана 

Папата се моли за икономически затруднените семейства

На утринната литургия във Ватикана папа Франциск се позова на икономическата криза, породена от пандемията на коронавирус и отправи своите мисли към семействата, които са в затруднение заради невъзможността да работят. В проповедта папата призова да засилим молитвата и да се молим с вяра, постоянство и смелост.

Ватикан нюз

Първите думи на папа Франциск на утринната литургия от религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, излъчена на живо онлайн, бяха думи на доверие. Това са думите от входния Антифон на литургията: уповавам на Господа. Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми“ (Пс. 30, 7-8). Оттук папата отправи своята молитва за всички онези, които страдат поради икономическата криза, предизвикана от епидемията на коронавирус, която спря много трудови дейности.

„Нека днес се молим за хората, които заради пандемията започват да усещат икономическите проблеми, тъй като не могат да работят и всичко това се отразява на семейството. Нека се молим за хората, които се сблъстват с този пробем“.

В проповедта, коментирайки Евангелието според Йоан (4, 43-54) за изцелението на сина на царедвореца, Франциск прикани да се молим с вяра, постоянство и смелост, преди всичко в този период. Предлагаме ви текста на папската проповед:

„Този баща проси изцелението на своя син. Господ порицава всички, но също него: е: „ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате“ (ст. 48). Но царедворецът, вместо да замълчи, отива пред Исус и Му казва: „Господи, ела, докле не е умряло детето ми. А Исус му казва: иди си, син ти е жив“ (ст. 49-50).

Три са нещата, които са нужни за истинската молитва. Първото е вярата: „Ако нямате вяра...“. Много пъти, молитвата е само устна, с устата, но не идва от вярата на сърцето; или е една слаба вяра... Нека си спомним за един друг баща, онзи, чийто син бе обладан от зли духове и на когото Исус отговаря: „Всичко е възможно за онзи, който вярва“, а бащата Му отговаря: „Вярвам, но усили моята вяра“ (Мт. 91 23-24). Вяра при молитвата. Да се молим с вяра, било когато се молим извън храма, било когато сме в него, а Господ е там: дали имам вяра или е просто навик? Нека бъдем внимателни в молитвата, нека не изпадаме в навика без съзнанието, че Господ е там, че говоря с Господ и, че Той е способен да разреши проблема. Първото условия за истинската молитва е вярата.

Второто условие, на което сам Исус ни учи е постоянството. Има хора, които се молят, но благодатта не им бива дадена: те не са постоянни, защото в крайна сметка нямат нужда, или нямат вяра. А сам Исус ни учи, чрез притчата за онзи човек, който посред нощ отива при съседа си да му поиска хляб: постоянството да хлопа на вратата (Лк. 11, 5-8). Или за вдовицата с несправедливия съдия: настоява, настоява и настоява. Това е постоянството (Лк. 18, 1-8). Вярата и постоянството вървят заедно, защото ако ти имаш вяра си уверен, че Господ ще ти даде онова, което просиш. И ако Господ те кара да чакаш, тогава хлопай, хлопай, хлопай и накрая Господ ще ти даде благодатта. Но Господ не го прави, за да бъде по-желан, или защото си мисли „по-добре да почака“, не. Прави го за наше добро, за да вземем насериозно нещата. Да вземем насериозно молитвата, а не като папагали. Сам Исус ни порицава: „Не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословното си ще бъдат чути” (Мт. 6,7-8). Не. Нужно е постоянство и вяра.

Третото нещо, което Бог иска в молитвата е смелостта. Някой може да си помисли: нужна е смелост, за да се молим, за да застанем пред Господ? Да, нужна е. Смелостта да застанем там, просейки и настоявайки, почти – казвам почти, защото не искам да кажа едно богохулство – но почти, заплашвайки Господ. Трябва да си припомним за смелостта на Мойсей пред Бог, когато Бог искаше да унищожи народа и да го направи водач на друг народ: „Не. Аз съм с народа“ (Изх. 32, 7-14). Смелост. Като тази на Авраам, когато преговаря за спасението на Содом: „А ако има 30, или ако са 25 или вероятно 20...“ смелост (Бит. 18, 22-33). Това е добродетелта на смелостта, която е нужна много. Не само за апостолски дейности, но също за молитвата.

Накрая папата завърши литургията с коленопреклонна молитва пред Пресветото Причастие, приканвайки към духовно причастяване, като прочете следната молитва:

Пред твоите нозе, о Исусе мой, се прекланям и ти поднасям покаянието на моето съкрушено сърце, което се губи в своето нищожество и в Твоето свето присъствие. Прекланям ти се в Тайнството на Твоята любов, желая да те приема в бедния дом, което ти предлага моето сърце. В очакване на щастието да Те приема в Светото Причастие,  искам да Те притежавам духовно. Ела при мен, о Исус мой, за дойда аз при Теб. Нека Твоята любов да разпали цялото мое същество, за живота и за смъртта. Вярвам в Теб, надявам се в Теб, обичам Те. Така да бъде!“

23 Март 2020, 10:14
Прочети всичко >