Търси

Vatican News
Литургия в Санта Марта Литургия в Санта Марта  (ANSA)

Литургия в Санта Марта: паметта е лек срещу коравосърдечието

„Лекарството срещу коравосърдечието е паметта“. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия във Ватикана, който призова да не забравяме за благодатта на спасението, която прави сърцето искрено и способно на милосърдие.

Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана

Липсва достатъчно хляб за учениците, качили се в лодката с Исус и те биват връхлетени от безпокойството за управлението на нещо материално: „Спореха помежду си – казва днешното Евангелие според Марко (8, 14-21), защото нямаха хляб“. Исус, разбирайки това ги порицава: „Защо спорете, че нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли, когато разчупих петте хляба за пет хиляди човеци, колко кошници дигнахте от останалите къшеи?“.

Където липсва състраданието навлиза идолопоклонничеството и идеологията

От тази евангелска сцена папа Франциск почерпи вдъхновение за своята проповед на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, чрез която открои разликата между „закоравялото сърце“, като това на учениците, и „състрадателното сърце“, като това на Господ, сърце, което изразява Неговата воля:

„Волята на Господ е състраданието: „Милосърдие искам, а не приношения“. А сърце без състрадание е идолопоклонно сърце, самодостатъчно, което върви напред подкрепяно от собствения егоизъм, което става силно единството с идеологиите. Нека си помислим за четирите идеологически групи по времето на Исус: фарисеи, садукеи, есени и дзелоти. Четири групи, които бяха закоравели сърцето си, за да реализират един промисъл, който не бе този на Бог; нямаше място за Божия промисъл, нямаше място за състраданието“.

Исус е състраданието на Отца

Но съществува едно „лекарство“ срещу закоравялото сърце, а това е паметта. За това в днешното Евангелие и в много други откъси от Библията, които папата припомни, се среща призива към спасителната сила на паметта, една „благодат, която трябва да изпросим, защото поддържа сърцето отворено и предано“, каза папата.

„Когато сърцето закоравява, когато забравя, се забравя също благодатта на спасението, забравя се безвъзмездността. Закоравялото сърце води до спорове, води до войни, до егоизма, до унищожаването на брата, защото липсва състрадание. А най-голямото послание за спасение е, че Бог прояви състрадание към нас. Евангелието често повтаря, че когато Исус вижда един човек, една болезнена ситуация, „изпитва състрадание“. Исус е състраданието на Отца; Исус е плесницата за всяко закоравяло сърце“.

Да отворим сърцето си

Ето защо – каза папата – трябва да поискаме благодатта да имаме едно „неидеологическо“ и следователно закоравяло сърца, а „отворено и състрадателно“ сърце пред лицето на случващото се в света, защото - припомни папата – за това ще бъдем съдени в деня на последния съд, а не заради нашите „идеи“ или за нашите „идеологии“: „Гладен бях и ме нахранихте; затворник бях и ме споходихте; огорчен бях и ме утешихте“, пише в Евангелието. Това – каза папата – е състраданието, това е незакоравялото сърце. Смирението, спомена за нашите корени и нашето спасение ще ни помогнат да го опазим такова“. Оттук и заключителната молитва на папата.

„Всеки един от нас има нещо, което се е вкаменило в сърцето. Нека си припомним, и нека Господ ни даде едно праведно и искрено сърце, където обитава Господ. В закоравелите сърца Господ не може да влезе. В идеологическите сърца Господ не може да влезе. Господ влиза само в сърцата, които са като неговото: състрадателни сърца, сърца изпълнени със състрадание и отворени. Нека Господ ни даде тази благодат“.

18 Февруари 2020, 12:54
Прочети всичко >