Търси

Vatican News
Литургия в Санта Марта Литургия в Санта Марта  (Vatican Media)

Литургия в Санта Марта: без благодатта Божия, всичко е изгубено

„Внимавайте да не „се подхлъзнете в греха“ да „не паднете с упойка“, когато чрез релативизирането и влизането в „преговори“ с боговете на парите, суетата и гордостта, се губи предаността към Бог. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, черпейки вдъхновение от историята на Соломон, от първото литургично четиво (3Цар. 11, 4-13), разказващо за вероотстъпничеството, така да се каже, на Соломон, който не бе предан на Господ“.

Светла Чалъкова - Ватикана

Когато Соломон е вече стар, неговите жени „отклоняват сърцето му да следва други богове“. Отначало Соломон бе „добър младеж“, който от Господ поиска само мъдрост, и Бог го направи мъдър до такава степен, че при него идват за съвет съдии и дори Кралицата на Сава, от Африка, с дарове, защото бе чула да се говори за неговото мъдрост. „Тази жена бе като философ и задава трудни въпроси на Соломон, но той се справя успешно, защото знаеше да отговори на всички“, каза папата.

По онова време – припомни папата – бе разрешено да имаш повече от една съпруга, което не означава , че бе допустимо да си „женкар“. Но сърцето на Соломон отслабна не защото не се ожени за тези жени, можеше да го направи, а защото ги бе избрал от друг народ, с други богове. Ето защо, Соломон попада в „капан“ и изгражда храмове на чуждите богове. И така той прави с всички свои чужденки жени, които принасяха жертви на техните богове. С една дума „позволи всичко, престана да се прекланя на единствения Бог“. От отслабеното сърце, заради прекалената обич към жените, „навлиза в езичеството в своя живот“. Затова, този мъдър младеж, който се моли, просейки мъдростта, стигна до там да бъде отхвърлен от Господ.

„Не става за вероотстъпничество от един ден на друг, а това бе едно бавно вероотстъпничество“. Също цар Давид, неговия баща, бе съгрешил, много силно поне два пъти, но веднага се бе покаял и поиска прошка: остана предан на Господ, който го опази до края. Давид проля сълзи за този грях и за смъртта на своя син Авесалом и когато, преди това бягаше от него, се унижи, мислейки за своя грях, докато народа го хулеше. „Той бе светец. Соломон не е светец“. Господи му бе дал многобройни дарове, но той разпиля всичко, защото позволи да отслабят сърцето му. Не става въпрос – отбеляза папата – за греха от миналото, а за „подхлъзване“. Жените отклониха сърцето на Соломон и Господ го порицава: „Ти отклони сърцето си“. Това се случва също в нашия живот. Никой от нас не е престъпник, никой от нас не извършва тежки грехове, както направи Давид със съпругата на Урия. Но къде се крие опасността? Да се подхлъзнем бавно, защото е едно падане с упойка, която не забелязваш, но бавно се подплъзваш, релативизират се нещата и се губи предаността към Бог. Тези жени бяха от други народи, имаха други богове, и колко пъти ние забравяме за Господ и започваме да преговаряме с другите богове: парите, суетата, горделивостта. Това става много бавно и ако липсва благодатта Божия, се губи всичко.

Папата припомни Псалм 105 (106), подчертавайки че това смесване с хората и научаването на техния начин на действие, означава да станем светски, езичници. „За нас това бавно подхлъзване в живота е към суетата, това е тежък грях. „Всички го правят, няма проблем, наистина  не е иделно, но…“ . Това са думи, които ни оправдават с цената да загубим предаността към единствения Бог. Това са модерните идоли. Нека се замислим за греха на суетата, на светското. „Това означава да изгубим истинността от Евангелието, от Словото Божие, означава да загубим любовта на този Бог, който даде живота си за нас. Не можем да сме приятели едновременно с Бог и с дявола: така губим предаността“, каза папата.

Накрая папата призова да изпросим от Господ благодатта да се спрем, когато осъзнаем, че сърцето започва да се подхлъзва. „Нека се замислим за греха на Соломон, да се замислим как падна ниско мъдрия Соломон, благословен от Господ, с всичкото наследство от своя баща Давид, как падна бавно, упоен към идолопоклонничеството, към суетата и му бе отнето царството. Нека поискаме от Господ благодатта да разберем кога нашето сърце започва да отслабва и да се подхлъзва, за да се спрем. Ако се молим, неговата благодат и любов ще ни помогнат да се спрем“.

13 Февруари 2020, 12:29
Прочети всичко >