Търси

Vatican News
Литургия в Санта Марта Литургия в Санта Марта 

Литургия в Санта Марта: Бог страда, когато се отдалечаваме от Него

Плачът на Давид за смъртта на сина му, който се бе обърнал срещу него, е пророчество за Божията любов за нас, една любов, която стигна до кръстната смърт на Исус. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“, който подчерта, че „Господ е баща и никога не се отказва от това бащинство“.

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

„Сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе!“(2Цар. 18,9-10.14.24-25.30;19,1-4). Този е тягостния вик на Давид, облян в сълзи, при вестта за смъртта на своя син. Първото четиво предложено от днешната литургия, заимствано от Втората книга Царства, описва края на една дълга битка, водена от Авесалом среща своя баща, цар Давид, за да го замести на трона. Като обобщи библейския разказ, папа Франциск открои, че Давид страда за тази война, която неговия син, Авесалом вдига срещу него, убеждавайки народа да се бори на негова страна, до такава степен, че Давид е принуден да избяга от Йерусалим, за да спаси живота си. „Бос, с покрита глава, хулен и замерян с камъни от хората, защото всички бяха на страната на неговия син, който ги бе подмамил, бе съблазнил сърцето на хората с обещания“, каза папата.

Плачът на Давид ни показва сърцето на Бог

Днешното първо четиво ни показва Давид в очакване на вест от боевия фронт и пристигането на вестоносеца, който му казва: „Авесалом, умря в битката“. При тази вест Давид е потресен и започва да плаче, казвайки: „Сине мой, Авесаломе! Да бях умрял вместо тебе!“. Онези, които са около Давид са почудени от неговата реакция:

„Защо плачеш? Той беше срещу теб, отрече се от теб, отрече се от твоето бащинство, обиди те, преследва те. Трябва да се радваш, да празнуваш, защото ти победи!“. Но Давид казва само: „Сине мой, сине мой!“, и плаче. Плачът на Давид е един исторически факт, но също пророчество. Той ни показва сърцето на Бог, какво прави Господ, когато се отдалечаваме от Него, какво прави Господ, когато се самоунищожаваме с греха, дезориентирани и загубени. Господ е баща и никога не се отрича от това бащинство“.

Папа Франциск продължи, като изтъкна, че ние срещаме този плач на Бог, когато отиваме, за да изповядаме нашите грехове, защото да отидеш в изповедалнята, не е като да отидеш на химическо чистене, за да махнеш едно петно от дрехите, а „отиваш при отца, който плаче за теб, защото е баща“.

Бог никога не се отрича от своето бащинство

Думите на Давид: „Да бях умрял вместо теб, Авесаломе, сине Мой“, са пророчески, и в Бог стават реалност:

„Толкова е голяма бащинската любов, която Бог храни към нас, че умря на наше място. Стана човек и умря за нас. Когато гледаме разпятието, нека мислим за това: „Да бях умрял аз вместо теб“. И ще чуем гласа на отца, който в сина ни казва: „Сине мой, сине мой!“. Бог не се отрича от своите чета, Бог не преговаря своето бащинство“.

В Исус, Бог умря на наше място

Любовта на Бог стига до краен предел. Онзи, който е на кръста – посочи папа Франциск – е Бог, Синът на Отца, изпратен, за да даде живота си за нас

„Ще ни е от полза в лошите моменти на нашия живот – всички имаме такива моменти – в моментите на грях, в моментите на отдалечаването от Бог, да чуем този глас в сърцето: „Сине мой, дъще моя, какво правиш? Не се самоубивай. Аз умрях за теб!“.

Исус – припомни папата – плаче, гледайки към Йерусалим. Исус плаче, защото „ние не Му позволяваме да ни обича“. Оттук и призива на папа Франциск: „В моментите на изкушение, в моментите на грях, в моментите, в които се отдалечаваме от Бог, да се опитаме да чуем този глас: „Сине мой, дъще моя, защо?".

04 Февруари 2020, 12:14
Прочети всичко >