Литургия в Санта Марта: завистта и ревността убиват

Светла Чалъкова – Ватикана

Червеят на завистта и ревността ни води да подценяваме другите; той е семе на една война, на един „брътвеж“ с нас самите, който убива другия, но Господ ни дава винаги благодатта да разберем, че „това няма плътност“. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, черпейки вдъхновение от първото литургично четиво, разказващо за ревността на Саул към Давид.

Ревността на царя, описана в Първата книга Царства (24,3-21), се поражда песента на младите момичета, разказваща за Саул, който е убил хиляда врагове, докато Давид е убил десет хиляди. Така започва „неспокойството на ревността“, като един „дървесен червей, който гризе отвътре“. Саул излиза с войската си, за да убие Давид. „Ревността е престъпна, винаги се стреми да убие“, не само физически, но също „с езика, с клеветата“,  каза папата.

Завистта – продължи той – „расте, говорейки със себе си. В бърборенето със себе си, завистливия е неспособен да съзре реалността, и само нещо много силно, може да му отвори очите. Така във фантазията на Саул, „завистта го отвежда да вярва, че Давид е един убиец, един враг“.

„Също ние правим така, когато ни връхлети завистта, ревността. Всеки един от нас си мисли: „Защо този човек ми е непоносим? Защо този не искам дори да го видя? Много пъти се питаме защо и накрая откриваме, че това са само наши фантазии, които се раждат в онова „бърборене“ в мен самия. Но накрая е благодат Божия, когато ревнивият се сблъсква с една реалност, както се случи със Саул: ревността, завистта се спуква като сапунен балон, защото ревността и завистта нямат плътност“.

Спасението на Саул – каза папата – се състои в любовта на Бог, който „му каза, че ако не се подчини, ще му отнеме царството, но въпреки това го обичаше. И така му дава благодатта да „спука този сапунен балон, който няма плътност. Така Саул влиза в пещерата, където Давид и неговите другари са скрити. Тогава приятелите на Давид го съветват да се възползва и да убие царя, но той отхвърля, като казва: „никога няма да дигна ръка срещу Господния помазаник“. Тук – каза папата – можем да съзрем благородството на Давид в сравнение с убийствената ревност на Саул. Така, в тишината, Давид отрязва парче от Сауловата мантия и я взима със себе си“.

Осъзнал за стореното, Давид излиза от пещерата и повиква с уважение Саул, наричайки го „Господарю мой, царю!“, въпреки че Саул иска да го убие. Това Давид се обръща към него и го пита: „Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти?“, и му показва отрязаното парче от мантията. „Можех да те убия, но не го направих“, му казва Давид. Това – открои папата – „спуква сапунения балон на ревността на Саул, който признава Давид, сякаш бе негов син и се връща към реалността, казвайки: „Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло“.

„Благодат е – каза папата – когато завистливия, ревнивия, се сблъсква с реалността, която спуква онзи сапунен балон на ревността или завистта. Нека когато сме неприветливи с някой човек, когато не го обичаме, да се запитаме: „какво се случва в мен? Трябва да пазим нашето сърце от болестта на завистта, от бърборенето в нас, което помага на сапунения балон на ревността да расте и може да причини много зло. Трябва да сме много внимателни, защото това е като един дървесен червей, който влиза в нашето сърце и ни кара да подценяваме другите, да се конкурираме с тях. Това ни кара да отхвърляме хората, отвежда до война: в дома, в квартала, на работното място. Завистта и ревността са семето, началото на войната“.

„Нека внимаваме – завърши папата – когато почувстваме неприязън към някого и да поискаме от Господ благодатта да имаме прозрачно сърце, като това на Давид. Едно прозрачно сърце, което търси единствено справедливостта и мира. Едно приятелско сърце, което не иска да убие никого, защото ревността и завистта убиват“.