Търси

Vatican News
Литургия в Санта Марта Литургия в Санта Марта  (Vatican Media)

Литургия в Санта Марта: светският дух ни води бавно към греха

Една от злините на нашето време е загубата на смисъла за греха. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия във Ватикана, припомняйки, че също един светец като Давид изпадна в изкушени. Става въпрос за една опасност, която засяга всички, затова е необходимо винаги да се питаме, дали се подаваме на светския дух.

Светла Чалъкова – Ватикана

Да се загуби смисъла на греха. Това е една от злините на нашето време, над която се спря папа Франциск в своята проповед на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, черпейки вдъхновение от първото литургично четиво (2Цар.11,1-4a.5-10a.13-17), разказващо за злото извършено от цар Давид, „светеца цар Давид“, който подавайки се на удобния живот забравя, че бе избран от Бог.

Давид е като всички хора днес, хора, които изглеждат добри, които ходят на литургия всяка неделя, които казват, че са християни, но „са загубили съзнанието за греха“: а това – казваше папа Пий ХІІ – е една от злините на нашето време. Едно време, в които може да се прави всичко, „една духовна атмосфера, от която да се покаеш вероятно благодарение на порицанието на някого или чрез „плесницата“ от живота“.

Давид, който нареди да убият Урия, след като забремени съпругата му Витсавея, продължава своя нормален живот. Съвсем спокоен. Сърцето му не трепна. „Но как е възможно великия Давид, който бе свет, който направи толкова добри неща, който бе помазан от Бог, да е способен да направи подобно него?, запита папата. „Това не става от един ден на друг. Великият Давид се подхлъзна бавно към греха. Има грехове на момента: греха на яростта, на обидата, които не мога да контролирам. Но има също грехове, към които се подхлъзваме бавно чрез светския дух. Духът на света е този, който ни кара да правим неща, които сякаш на нормални. Едно убийство..“.

„Бавно – посочи папата – е начина по който постепенно грехът завладява човек, възползвайки се от неговото удобство. Ние всички сме грешници, но понякога правим грехове на момента. Ядосваме се, обиждаме. Но после се покайваме. Но понякога, се подхлъзваме към едно състояние на живота, което ни изглежда нормално. Нормално например е да не плащаш на домашната помощница, на която трябва да се заплаща, или да плащаш половината от надницата на онзи, който работи на полето. Но защо се стига до тук? Защото си се подхлъзнал в едно състояние, в което си загубил съзнанието за греха. А това е една от злините на нашето време“.

 Но за да осъзнаем състоянието, в което сме изпаднали, понякога е нужна една „плесница от живота“, за да се спрем, за да спрем онова бавно подхлъзване в греха. Нужен е човек, като пророк Натан, изпратен от Бог при Давид, за да му покаже неговата грешка.

„Нека се замислим – призова папа Франциск – каква е духовната атмосфера на моя живот? Дали съм внимателен, дали имам нужда винаги от някого, който да ми казва истината, или не? Дали се вслушвам в порицанието на някой приятел, на изповедника, на съпруга, на съпругата, на децата? Вглеждайки се в историята на Давид нека се замислим: ако един светец бе способен да падне така, и на нас може да се случи същото. Затова нека се запитаме: в каква атмосфера живея? Нека Господ ни дари благодатта да ни изпраща винаги един пророк – може да бъде съсед, син, майка, баща – който да ни „зашлеви“ малко, когато се подхлъзваме към атмосферата, където всичко изглежда позволено“.

31 Януари 2020, 13:29
Прочети всичко >