Търси

Vatican News
Литургия в Санта Марта Литургия в Санта Марта  (ANSA)

Франциск: за християнина, надеждата е като въздуха който диша

За да сме хора на надеждата не трябва да се привързваме към нищо, а по-скоро да живеем „в стремеж“ към срещата с Господ. Ако изгубим тази перспектива, животът става статиче, а нещата, които са неподвижни се покваряват. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургията във Ватикана, която посвети изцяло на християнската надежда.

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Надеждата е като котва, хвърлена на другия бряг. Този образ използва папа Франциск в проповедта си на утринната литургия във Ватикана, за да призова присъстващите да се стремят постоянно към срещата с Господ, в противен случай се ще покварят и християнския живот рискува да се превърне във „философска доктрина“. Вдъхновение за проповедта си папата почерпи от първото литургино четиво, заимствано от Посланието на свети Павел до Римляните (8, 18-25), в което Апостолът „пее химна на надеждата“. Вероятно – каза папата – някои римляни са отишли да се оплакват и Павел ги увещава да гледат напред. „Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас“, казва той, говорейки също за Творението, което е „насочено“ към откровението. „Тази е надеждата: да живеем насочени към откровението на Господ, към срещата с Господ“, подчерта папа Франциск. Може да има страдания и проблеми, но „това е утре, докато днес ти имаш предплатата на обещанието, което е Светия Дух, който ни очаква и работи вече от този момент. Надеждата е „като това да хвърлим котвата на другия бряг, да се хванем за въжето. Но не само ние, цялото Творение в надеждата, че ще бъде спасено, ще влезне в славата на чедата Божии. И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си.

„Надеждата е тази винаги да живеем в напрежение; да знаем, че не можем да направим гнездото тук: животът на християнина е постоянен стремеж към. Ако християнинът изгуби тази перспектива, неговия живот ще стане статичен, а нещата, които са неподвижни се покваряват. Нека само си помислим за водата: когато е в застой, когато не тече, не се движи, се разваля. Християнинът, който не е способен да бъде отправен, да се стреми постоянно към другия бряг, му липсва нещо: накрая ще се поквари. За него, християнският живот ще бъде само една философска доктрина, ще казва, че е вяра, но без надеждата не е вяра“.

Папа Франциск изтъкна колко е „трудно да се разбере надеждата“. Ако говорим за вярата, се позоваваме на „вярата в Бог, който ни създаде, в Исус, който ни изкупи. Рецитираме Веруюто и знаем конкретни неща за вярата. Ако говорим за милосърдната любов, се позоваваме на това да вършим добри дела за ближния, за другите, многобройни милосърдни дела, които се правят на другите. Но надеждата е трудна за разбиране: тя е най-смирената от добродетелите, която само бедните могат да имат“.

„Ако искаме да бъдем мъже и жени на надеждата, трябва да сме бедни, да не сме привързани към нищо. Бедни. Надеждата е смирена и е добродетел, която се укрепва всеки ден: всеки ден трябва отново да я подновяваме, всеки ден трябва отново да хващаме въжето и да видим дали котвата е все още закотвена там; всеки ден е необходимо да помним, че имаме една предплата, която е Светия Дух, който работи в нас с малките неща“.

За да разберем как да живеем надеждата, папата се позова на поучението на Исус в днешния евангелски откъс (Лука 13, 18-21), когато оприличава Царството Божие на синапеното семенце, хвърлено в полето. „Ние чакаме то да поникне, не ходим всеки ден да видим как върви, защото в противен случай няма никога да поникне“, открои папата, позовавайки се на търпението, защото както казва Павел, „надеждата се нуждае от търпение. Търпение е да знаем, че ние сеем, но Бог спомага за израстването. Надеждата е малка, означава да посеем зърното и да оставим земята да му помогне за порасне“.

Говорейки за надеждата в днешното Евангелие Исус използва образа на „кваса“, който една жена взима и смесва с брашното. Един квас, който не се държи в хладилника, а е омесен в живота, така както зърното бива посято под земята.

„Затова – каза папата – надеждата е добродетел, която не се вижда: работи скришом. Не е лесно да се живее в надежда, но бих казал, че тя трябва да бъде като въздуха, който диша християнина, въздуха на надежда; в противен случай няма да може да върви напред, защото няма да знае накъде да отиде. Надеждата ни дава сигурност, надеждата не разочарова. Никога. Ако ти се надяваш, няма да останеш разочарован. Трябва да се отворим за обещанието на Господ, да се насочим към това обещание, но знаейки, че Духа е този, който действа в нас. Нека Господ ни дари на всички благодатта да живеем в постоянен стремеж, в постоянно напрежение, но от проблемите или нервите, а за Светия Дух, който ни хвърля към другия бряг и ни поддържа в надежда“.

29 Октомври 2019, 13:44
Прочети всичко >