Cerca

Vatican News
Литургия в Санта Марта Литургия в Санта Марта  (ANSA)

Литургия в Санта Марта: християнинът е послушен и отворен за гласа Господен

На литургията в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана папа Франциск коментира първото литургично четиво, разказващо за „обръщането на свети Павел по пътя към Дамск“, откроявайки „стойността на послушанието и на откритостта на нашето сърце към гласа на Бог“. Така бе за онзи, който от гонител на християните се превърна в Апостол на езичниците: той бе упорит, но не в душата.

Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана

Обръщането на Саул от Тарс по пътя към Дамаск, повикан от гласа на Господ, е „смяна на страницата в историята на Спасението, бележи отвореността към езичниците, към онези, които не бяха израилтяни. С една дума е отворената врата за универсалността на Църквата и е позволена от Господ, защото е нещо важно“. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, който коментира откъсът от „Деянията на Апостолите“, разказващ за решението на „Исус да промени живота на един човек, който до тогава е гонител на християните“.

Ето защо в центъра на папската проповед бе фигурата на Апостола на езичниците, който ослепял, остава цели три дни в Дамаск, без хляб и вода, докато Анания, изпратен от Господ, идва да му върне зрението, давайки му възможността да започне един нов път на обръщане и проповядване, изпълнен със Светия Дух. Папата открои два характерни начина на живот, обръщайки се по-специално към една група монахини, присъстващи на литургията по повод петдесетата годишнина от тяхното богопосвещаване и няколко еритрейски свещеника.

Последователност и послушание

За Апостол Павел разполагаме с малко, но много важни черти: той бе „силен човек, влюбен в Божия закон, в чистотата на закона, но бе също честен и въпреки, че бе с труден характер, бе последователен“.

„Преди всичко бе последователен, защото бе човек отворен за Бог. Ако той преследваше християните, бе така, защото бе убеден, че Бог желаеше това. Но защо? Защото бе убеден в това. Ревността, която хранеше към чистотата на Божия дом, за славата на Бог. Едно отворено за гласа на Господ сърце. Затова рискуваше, рискуваше и вървеше напред. Друга негова черта от неговия темперамент е, че той беше покорен човек, не бе упорит“.

Упорит, но не в душата

Може би неговия темперамент бе упорит – уточни папата – но не неговата душа. Павел беше „отворен за предложенията на Бог“. С плам хвърляше в затворите и убиваше християните, но „веднъж щом чу гласът на Господ, стана като едно дете, остави се да бъде воден“.

„Сляп, той се оставя да бъде отведен в Йерусалим, пости три дни, чака Господ да му каже нещо. Всички негови убеждения замлъкват, очаквайки гласа Господен: „Какво трябва да правя, Господи?“ И тръгва към срещата в Дамаск, към срещата на онзи другия покорен човек, и се оставя да бъде поучен във вярата, като едно дете, оставя се да бъде кръстен, като едно дете. След това възвръща силите си и какво прави? Мълчи. Отива в Арабия да се моли, за колко време не знаем, може би години, не знаем. Това е покорство. Отвореност за гласа Господен и покорство. Това е пример за нашия живот и ми харесва да говоря за това пред тези сестри, които честват 50 години богопосветен живот. Благодаря, че се вслушвате в гласа на Бог и благодаря за послушанието“.

Християнската харизма на малкото и на голямото

Папа Франциск благодари на многобройните „смели мъже и жени, които рискуват живота си, които вървят напред, търсейки нови пътища в живота на Църквата. „Нека  търсим нови пътища, защото ще е от полза за всички. Но при условие, че са пътищата Господни. Трябва да вървим напред: напред в дълбочината на молитвата, в дълбочината на покорството, на сърцето отворено за гласа на Бог. Само така се осъществяват истинските промени в Църквата, с хора, които знаят да се борят в малкото и в голямото.

„Християнинът трябва да притежава харизмата на малкото и на голямото“, завърши папата, който изпроси от свети Павел „благодатта на послушанието на гласа Господен и на отвореното за Господ сърце; благодатта да не се плашим да вършим велики неща, да вървим напред, при условие, че имаме и деликатността да се грижим за малките неща“.

10 Май 2019, 13:09
Прочети всичко >