Литургия в Санта Марта: недоволството е презрение към надеждата

Барбара Кастели – Светла Чалъкова – Ватикана

„Понякога християните предпочитат провала, който оставя пространство за оплакванията, за недоволството, съвършено поле за дявола“. Това изтъкна папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, който се спря на „умората“, разказана в старозаветната книга „Числа“.

Божият народ – се чете в книгата – не понася пътуването в пустинята и се сломява духом: ентусиазмът и надеждата на бягството от египетското робство постепенно избледняват, първо на брега на морето, а след това в пустинята, стигайки до недоволството срещу Мойсей. „Духът на умората ни отнема надеждата – подчерта папата – умората е селективна, винаги ни показва лошия момент, през който преминаваме и ни кара да забравим за хубавите неща, които сме получили“.

Също ние, когато чувстваме тъка или празнота, не понасяме пътуването и търсим прибежище или в идолите или в негодуванието или в много други неща. Това е модел за нас. Духът на умората у нас християните ни отвежда към един неудовлетворен начин на живот: духът на неудовлетворението. Нищо не ни се харесва, всичко върви на лошо. Сам Исус ни поучава за това, когато говори за този дух на неудовлетворението, казвайки, че сме като деца, които си играят“.

Сеитбата на дявола

Някои християни отстъпват пред „провала“ без да осъзнаят, че това е „съвършената почва за сеитбата на дявола. Понякога се страхуват от утехите, от надеждата, от милувките на Господ, и водят един живот на неуспели опечалени“.

„Това е живота на многобройни християни. Живеят оплаквайки се, живеят критикувайки, живеят в мърморене, живеят недоволни. Народът не понесе пътуването. Ние християните много пъти не понасяме пътуването и предпочитаме да се прикрепим към провала, към пустотата. А пустотата е като змия: древната змия, тази от земния рай. Тук е символ: същата змия, която изкуси Ева, а това е начина да се покаже, че змията, която е в нас хапе винаги в пустотата на душата, в тъгата и опечалението“.

Страхът от надеждата

Прекарването на живота в постоянно оплакване се случва на онези, които предпочитат провалите, не понасят надеждата, не понасят възкресението на Исус“.

„Братя и сестри, нека помним само тези думи: „Народът не понесе пътуването“. Християните не понасят пътуването. Християните не понасят надеждата. Християните не понасят изцелението, не понасят утехата. Ние сме повече привързани към недоволството, към умората, към провалите. Нека Господ ни освободи от тази болест“.