Търси

Vatican News
Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана  (ANSA)

Папата се моли за онези, които са уплашени от пандемията

На утринната литургия във Ватикана, папа Франциск изпроси от Бог да помогне на всички уплашени от коронавируса. В проповедта си призова да благодарим на Бог, ако разпознаем греховете си, защото по този начин можем да изпросим и приемем неговото милосърдие.

Ватикан Нюз

„Помилуй ме. Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден, притеснява ме“ (Пс. 55, 2). С тази силна молитва към Бог, започна днешната литургия за V Постна седмица. В началото на боголужението в релгиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, папа Франциск отправи молитвата си за хората, които са уплашени от настоящата пандемия:

„Нека се молим за многбройните хора, които не успяват да реагират, които са изплашени от тази пандемия. Нека Господ им помогне да се изправят и да реагират за доброто на цялото общество и общност“.

В проповедта си папа Франциск коментира четивата, предложени от днешната литургия. „В Псалмът – каза той – се молихме: „Господ е мой Пастир, от нищо не ще се нуждая“. Този е опита, изживян от двете жени, които срещаме в първото литургично четиво (Дан. 13, 1-9. 15-17. 19-30. 33-62) и Евангелието (Йоан 8, 1-11). Една невинна жена, лъжливо използвана и оклеветена, и една грешница. Двете са осъдени на смърт. Невинната и грешницата. В тези две жени можем да съзрем фигурата на Църквата: свята, но с грешни чеда“.

Франциск продължи проповедта си, спирайки се на фигурите на двете жени, главни дейсващи лица в днешните четива: „Двете жени бяха отчаяни, човешки отчаяни. Сузана се доверява на Бог. Срещаме две групи от хора, мъже. Съдиите и законниците. Те не бяха „църковни служители“, но в служба на Църквата и в служба на Закона. Различни, първите, които обвиняваха Сузана бяха корумпирани, покварени. Законниците не бяха корумпирани, а лицемерни. Тези жени... едната попаднала в ръцете на лицемери, а другата в ръцете на покварени. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото. И двете жени вървяха към долината на смъртната сянка. Първата се доверява на Бог и Господ се намесва. Втората, знае, че е виновна, срамува с пред народа, дори Евангелието да не го казва, но сигурно се молеше в себе си. Какво прави Господ? Спасява невинната жена, отдава ѝ справедливост, а грешницата бива простена. Но от друга страна осъжда покварените съдии, а на лицемерите помага да се обърнат“.

Папата завърши проповедта си като изтъкна: „На лицемерите Господ дава време, за да се покаян, но на покварените не прощава. Поквареният е преминал границата, покварата му е отнела способността дори да се срамува. Застанал е на мястото на Бог. На жените Господ отговаря: освобождава Сузана, а на грешницата отговаря: „и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши“ и я оставя да си отиде. Всичко това се случва пред народа. В първия случай народът възхвалява Господ, във втория се поучава. Всеки един от нас има своите истории и грехове. Ако не ги помниш, помисли си малко. Благодари на Бог, ако ги откриеш, защото ако не ги разпознаеш, означава че си покварен. Нека погледнем към Господ, който отдава правда, но е много милосърден. Нека не се срамуваме, че сме част от Църквата, а да се срамуваме, че сме грешници. Църквата е майка на всички. Нека благодарим на Бог, че не сме покварени, че сме грешници. И всеки един от нас, виждайки как действа Исус в тези случаи, нека се повери на Божието милосърдие. Нека се моли с вярва в милисърдието на Бог, да се моли за прошка: „защото Бог ме насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка – по долината на греха - няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват“.

Накрая папата завърши литургията с коленопреклонна молитва пред Пресветото Причастие, приканвайки към духовно причастяване, като прочете следната молитва:

„Пред твоите нозе, о Исусе мой, се прекланям и ти поднасям покаянието на моето съкрушено сърце, което се губи в своето нищожество и в Твоето свето присъствие. Прекланям ти се в Тайнството на Твоята любов, желая да те приема в бедния дом, което ти предлага моето сърце. В очакване на щастието да Те приема в Светото Причастие, искам да Те притежавам духовно. Ела при мен, о Исус мой, за дойда аз при Теб. Нека Твоята любов да разпали цялото мое същество, за живота и за смъртта. Вярвам в Теб, надявам се в Теб, обичам Те. Така да бъде!“

30 Март 2020, 08:58
Прочети всичко >