Търси

Vatican News
Литургия в "Санта Марта" за годишнината от визитата на папата в Лампедуза Литургия в "Санта Марта" за годишнината от визитата на папата в Лампедуза  (Vatican Media)

Папата: нека търсим лицето на Бог в бедните, болните и мигрантите

На 8 юли преди седем години се състоя историческата визита на Франциск на остров Лампедуза. На литургията в годишнината папата подчерта, че „притежаваме една „дистилирана“ версия на онова, което се случва в лагерите за задържане в Либия на онзи, който пристига с надеждата само да прекоси морето“ и призова да видим в лицето на мигрантите това на Господ.

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Както за Апостолите, също за нас е възможно да срещнем лично Господ, който хлота на нашата врата „жаден, странник, гол, искайки да бъде срещнат и подпомогнат, искайки да може да слезе на земята“. В Неговото лице можем да разпознаем това на „бедните, болните, изоставените и на чужденците, които Бог поставя по нашия път“. Този бе призива за обръщане, отправен от папа Франциск в проповедта на литургията в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, спирайки се на онази среща, която не ни оставя безразлични, а ни „предава същата мисия на Апостолите, защото срещата и мисията – подчерта той – никога не са разделени“.

Тази година на литургията за годишнината от визитата на Франциск в Лампедуза, взе участие само персонала на отдела „Мигранти и Бежанци“ към Ватиканското ведомство за цялостно човешко развитие, заради здравната ситуация предизвикана от пандемията. Миналата година литургия бе отслужена на олтара на Свети Петровия престол във Ватиканската базилика с участието на 250 души, сред които мигранти и хора, ангажирани в спасяването на техния живот.

Преди 7 години, точно на 8 юли 2013, папа Франциск пристига в Лампедуза, в първото си пътувена извън Ватикана, след избирането му за Свети Петров наследник. Паметни са образите от онзи ден. Венецът от цветя, хвърлен в морето от патрулната лодка в памет на жертвите, умрели в Средиземноморието, което често се превръща в гробище. Но паметни ще останат също думите на Франциск в проповедта, в която подчерта, че „културата на благосъстоянието, ни кара да мислим за нас самите, прави ни безчувствени към вика на другите, кара ни да живеем в сапунени мехурчета, които са красиви, но са нищо, защото са илюзия за безполезното, за временното, което води до безразличието към другите, дори води до глобализацията на безразличието“

Днес мислите на папата се спряха върху изживяното през онзи ден, върху разказаното от миграните:

„Имаше преводачи. Един човек разказа за ужасни неща на своя език. И преводачът изглеждаше, че превежда добре, но този човек говореше много, дълго, а преводът беше кратък. „Но – помислих си – може би изразяването на този език е по-дълго“. Когато се завърнах у дома, в следобедните часове, на рецепцията, имаше една госпожа – мир на душата ѝ, която бе етиопка. Разбираше езика и бе гледала по телевизията срещата. И ми каза следното: „Онова, което етиопската преводачка Ви каза, не е дори една четвърт от изтезанията, страданията, които са преживели те“. Казаха ми „дистилираната“ версия. Това се случва днес в Либия: дават ни една „дистилирана“ версия. Войната знаем е лошо нещо, но вие не можете да си представите ада, който се живее там, в онези лагери за задържане. И тези хора са дошли единствено с надеждата да прекосят морето“.

В проповедта си папата се спря на литургичните четива за деня.

Днешният отпевен псалм ни приканва да търсим постоянно лика на Господ: „Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му“ (Пс. 104). „Това постоянно търсене – каза папата - е основна нагласа в живота на вярващия, който е разбрал, че крайната цел на живота му е срещата с Бог.  Търсенето на лика Божий е гаранция за добрия край на нашето пътуване в този свят, което е изход към истинската Обещана Земя, Небесната родина. Ликът Божий е нашата цел и също нашата полярна звезда, която ни позволява да не загубим пътя“.

Второто четиво от книгата на пророк Осия, разказва за народа на Израил (Ос. 10, 1-3.7-8.12), който по онова време бе един изгубен народ, изгубил от погледа си Обещаната Земя и се луташе в пустинята на беззаконието. Просперитета и изоблното богатство бяха отдалечили сърцето на израилтяните от Господ и го бяха изпълнили с лъжи и неправди. „Става въпрос за един грях – изтъкна папата - от който също ние, днешните християни, не сме имунизирани".

Ето защо – продължи Франциск – „апелът на пророк Осия стига до нас днес, като подновен призив за обръщане, за да обърнем нашите очи към Господ, за да видим неговото лице. „Сейте си в правда - и ще пожънете милост; разоравайте си целина, защото време е да потърсите Господа, та Той, кога дойде, да ви одъжди с правда“ (10, 12).

Търсенето на лицето Божие е мотивирано от копнежа за лична среща с Господ, с неговата безкрайна любов и неговата спасителна сила. Дванадесетте Апостоли, за които ни говори днешното Евангелие (Мт. 10, 1-7), имаха благодатта да срещнат физически Исус Христос, въплътеният Син Божий. Той ги повика по име, един по един, гледайки ги в очите; и те се взираха в лицето Му, слушаха гласът Му, видяха неговите чудеса. Личната среща с Господ, време на благодат и спасение, предполага една мисия: „И като ходите – ги призовава Исус - проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно“ (ст. 7).

„Тази лична среща с Исус Христос – изтъкна папата - е възможна и за нас, учениците от третото хилядолетие. Устремени в търсенето на лицето Господне, можем да Го разпознаем в лицето на бедните, на болните, на изоставените и на чужденците, които Бог поставя по нашия път. И тази среща се превръща също за нас във време на благодат и спасение, предавайки ни същата мисия, поверена на Апостолите.

Папа Франциск припомни, че днес се навършват седем години от визита му в Лампедуза. "В светлината на Словото Божие бих желал да подчертая, онова, което казах пред участниците в срещата „Свободни от страха“ през февруари миналата година: „Срещата с другия е също среща с Христос. Сам Той ни го каза. Той е този, който хлопа на нашата врата гладен, жаден, странник, гол, болен, затворник, призовавайки да бъде срещнат и подпомогнат. И ако имаме все още някакво съмнение, ето неговите ясни дум: „Истина, истина ви казвам: всичко, което направите само на един от тези мои най-малки братя, на Мен сте го направили“ (Мт. 25, 40).

„Всичко, което сте направили...“, в добро и в лошо! Това предупреждение днес е от изгаряща актуалност. Трябва да го използваме всички като основна точка в нашата всекидневна изпит на съвестта. Мисля си за Либия, за лагерите за задържане, за насилията и злоупотребите, на които са подложени мигрантите, за пътуванията на надеждата, за спасяванията и отхвърлянията. „Всичко, което сте направили... на Мен сте го сторили“.

Нека Дева Мария, утеха на миграните – завърши папа Бергольо - ни помогне да преоткрием лицето на нейния Син във всички братя и сестри, принудени да избягат от своята земя заради неправдите, от които все още страда нашия свят.

08 Юли 2020, 12:07
Прочети всичко >